Размахът на новобългарската просвета в Карлово

Първото килийно училище в Карлово е основано през XVII век от прапрапрадядо ни Аврам йерей Димитриевич (1620-1710), който е бил книжовник, учител и изкусен краснописец. Той оставя сведения за тази си дейност в преписка на псалтир от 1669 г. Най-ценният му труд е сборник от 623 листа, наречен “Аврамов сборник”.

През първата половина на XVIII век даскал Георги открива второ килийно училище в Карлово. Началната дата за първото обществено килийно училище в града е 1799 г. В периода 1807-1817 г. в Карлово вече има три килийни училища. Килийни учители по това време са Атанас Валдос от Велес, Николай Битолецът и Нено Келешът.

Друг бележит учител в Карлово от този ранен период на българското образование е роденият в Жеравна около 1783 г. Райно Попович. Той завършва образованието си в Букурещ и през 1819 г. открива второто елинско-българско училище в Котел. Там подготвя няколко четци, даскали и първите български книжовни дейци като Петър Берон и А. Кипиловски. През 1822 г. се премества в Калофер, където основава елино-българско училище и остава до 1826 г., когато се премества в Карлово.

Тук в Карлово отваря врати едно от най-прочутите елинско-български училища, открито пак от Райно Попович. В него се преподават исторически и филологически знания на гръцки и български език. От 1834 г. училището става класно и подготвя учениците по програмите на гръцките школи в Букурещ и Цариград. Възпитаници на това училище са Георги С. Раковски, Христо и Евлоги Георгиеви, Гавраил Кръстевич, Ботю Петков и др., както и мнозина калоферци, включая прапрадядо ни Никола Аврамов и братята му Димитър, Петър, Христо и Стоян.

През 1836 г. карловските граждани построяват нова сграда за взаимно училище. Старият поп Васил изпраща сина си Христо при Неофит Рилски в Габрово да изучи новия метод на обучение и да се подготви за учител. Взаимното училище в Карлово се открива през 1837 г. и се развива паралелно със школата на Райно Попович, която става негов горен курс. През 1842 г. във взаимното училище в Карлово се обучават около 160 ученици. През 1846 г. броят на учениците нараства на 350, от които 50 са отделени в три по-отбрани класа. Те изучават пълен катехизис, славянска граматика, землеописание, стара история, елинска история, българска граматика, аритметика, църковна история, свещена история, превод от български на гръцки и църковно пеене. През 1851 г. седмичната програма на Карловското училище предвижда обучение преди и след обяд.

Гражданите на Карлово подкрепят своето настоятелство, което през 1869 г. решава да построи ново училище. За целта настоятелството събира стария училищен дълг и закупува къща и градина близо до старото училище. Строежът на новото училище започва с общоградско тържество на 17 май 1870 г. За построяването на новата двуетажна сграда са необходими значителни средства – 167 000 гроша. В събирането на тази сума участват всички организации в града: Ученолюбивата дружина, читалището, еснафските организации и отделни граждани. Голямата заслуга на Ученолюбивата дружина е откриването на 6-ти клас в Карловското училище. След 1870 г. тя открива и Неделно училище, което има за цел да даде образование на младежите, лишени от възможността да завършат първоначалното училище.

Карлово се слави и със значителните успехи на девическото образование. Христо поп Васил отваря девическо училище в Карлово през 1846 г., шест години след откриването на девическото училище в Плевен от Анастасия Димитрова. Броят на ученичките нараства на 200 и девическото училище става общинско. Големият интерес към училището заставя Христо поп Василев да вземе помощник, като привлича за учител Матю Тантилов. По-късно в карловското девическо училище преподават още Евпрасия Райнова, Христина Печова, Бота Стоянова, Тота Николова, Богдана Хитова и Евгения Бояджиева. Създаденото през 1869 г. женско дружество “Възпитание” събира парични средства и полага основите на нова сграда за девическо училище. За неговото успешно завършване заслуга има и карловецът духовник Кирил Нектариев, който дарява за издръжката на девическото училище 50 000 гроша. Ученичките в Карловското девическо училище изучават свещена история, българска граматика, славянски уроци, просто четене, краснопис и гръцки език.

През 1861 г. в училището в Карлово се събира група младежи и решават да създадат заведение, което да носи името “Карловско училищно читалище”. Основаването му става на 11 май 1861 г., на празника на св. св. Кирил и Методий. За обзавеждането му веднага събират 40 лири. В началото дейността на Карловското читалище се изразява в прочитане на различни вестници. На организираните публични четения идват много посетители, предимно младежи. С времето читалището започва да се посещава и от възрастните карловци, които го превръщат в обикновен клуб. Така само няколко месеца след основаването си дейността на първото карловско читалище заглъхва. През 1866 г. младежите от Карлово основават ново читалище. През 1869 г. карловското читалище подарява на двете съседни села Дъбене и Войнягово по едно годишно течение от цариградския български вестник “Право”. Редакцията изказва специална благодарност на читалището за това спомоществователство. Карловското читалище получава редовно вестниците: “България”, “Британска звезда”, “Съветник”, “Импера”, “Дунавски лебед”, “Дунав”, “Courrier dґOrient”, “Едирне”, “Право” и други. През 1870 г. карловското читалище изпраща на Одринското българско училище в Каика 350 гроша в подкрепа на българското образование.

В Карлово женското дружество “Възпитание” се основава на 14 септември 1869 г. по инициатива на Анастасия Райнова и Аница Н. Пулиева. На второто си събиране дружеството наброява вече 70 членки, които събират помежду си сумата от 9 070 гроша. На друго заседание от 28 септември същата година женското дружество в Карлово събира само за един ден 27 166 гроша от 143 свои членки, а малко по-късно събира от гражданите още 27 166 гроша от 143 свои членки, а малко по-късно събира от гражданите още 40 000 гроша. Със средствата построява девическо училище.

През 1870 г. дружество “Възпитание” отваря неделно девическо училище и отправя призив за материална подкрепа към онези карловци, които живеят в други градове или в чужбина. Обръщението е придружено със списък на карловки-дарителки за новото училище, за което дружеството наема още една нова учителка – чехкинята Богдана Ив. Хитева. По същото време дружеството получава значително дарение от братята Христо и Евлоги Георгиеви и Елисавета Хр. Пулиева, които внасят в сметката му 30 000 гроша. Само от лихвите на тази сума дружеството си осигурява доход от 2 400 гроша годишно. За да увеличи доходите си, то разиграва и лотария.

През 1873 г. карловското женско дружество “Възпитание” отправя писмо-дописка до настоятелството на благодетелното братство “Просвещение” в Цариград, в което предлага всички дружества, читалища и други благодетелни общества да се свържат помежду си чрез един обединяващ ги център и към него да се състави една обща каса за ежегодни помощи. Настоятелството приема тази идея и дружеството предлага да достави до два месеца “приличните за такъв случай ръкоделия”. Идеята за обединението на съществуващите дружества се подкрепя и от други градове в страната. Женското дружество си има и свой празник на 7 април, който се празнува много тържествено.

На 1 март 1870 г. в Карлово се основава “Ученолюбива дружинка за разпространение на просвета”. Целта на това дружество е: “прочитане на вестници и други науки и подпомагане на бедни деца в училището, с една реч – да се труди да разпространява науката помежду ни”. Две седмици след основаването “Ученолюбивата дружинка” в Карлово има повече от 80 членове, по-голямата част от които по-късно стават членове и на революционния комитет в града. Те развиват широка обществена дейност, като на първо място поставят основите на дружествена библиотека и читалня. В неделните дни уреждат сказки на различни теми. По-късно дружеството открива неделно училище и има голяма заслуга за грижата за градските училища. С дейността на това дружество се свързват и първите театрални представления в Карлово, приходите от които отиват изцяло за издръжка на училищата в града.

Първите театрални представления в Карлово се играят през 1869 г. С тях е свързана дейността на “Ученолюбивата дружинка”. Първата пиеса, която нейните членове изнасят на карловска сцена, е “Михал Мишкоед” от Сава И. Доброплодни. Второто театрално представление в Карлово е на 1 февруари 1871 г. на пиесата “Геновева”. Режисьори са образованите в Рим и Виена Константин Попов и Иван Грозев. Роклите ушива Кина Василева – ръководител на курса по ръкоделие при девическото училище, а декорите изработват зографът Тинко Пашев, Тодор Банялиев, Васил Икономов и др. В пиесата “Геновева” участват: Атанас Н. Бенчев – като графинята, Христо Астарджиев – като графа, Христо С. Миланов – като Геновева, Христо Загорски – като Волф, Никола П. Иванов – като Голос, Ат. Маджаров – като калугера, Ст. Кушев – като княза и др. Присъстват местните турски първенци, които изказват пред настоятелството задоволството си от представлението. На представлението присъства и Иван Вазов, който тогава посвещава един свой ранен стих на местна девойка. Освен тази пиеса, на карловската сцена се играят с голям успех още “Райна княгиня”, “Покръстването на Преславския двор” от Добри Войников и “Иванко” от Васил Друмев. Всички приходи от театралните представления са изцяло за издръжката на училищата в града.

Събрал: Лалю Метев, 4 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Expansion of New Bulgarian Education in Karlovo

The first cell school in Karlovo was founded in the 17th century by our great-great-great-grandfather Avram Yerey Dimitrievich (1620-1710), who was a scribe, teacher, and skilled calligrapher. He left records of this activity in a psalter transcription from 1669. His most valuable work is a collection of 623 sheets called "Avram"s Collection."

In the first half of the 18th century, teacher Georgi opened the second cell school in Karlovo. The starting date for the first public cell school in the town is 1799. Between 1807 and 1817, Karlovo already had three cell schools. Cell teachers at that time were Atanas Valdos from Veles, Nikolay Bitolec, and Neno Keles.

Another notable teacher in Karlovo from this early period of Bulgarian education is Rayno Popovich, born in Zheravna around 1783. He completed his education in Bucharest and in 1819 opened the second Greek-Bulgarian school in Kotel. There, he prepared several readers, teachers, and the first Bulgarian literary figures such as Petar Beron and A. Kipilovski. In 1822, he moved to Kalofer, where he founded a Greek-Bulgarian school and stayed until 1826, when he moved to Karlovo.

Here in Karlovo, one of the most famous Greek-Bulgarian schools, also opened by Rayno Popovich, began operating. It taught historical and philological knowledge in Greek and Bulgarian. From 1834, the school became a class school and prepared students according to the programs of Greek schools in Bucharest and Constantinople. Alumni of this school include Georgi S. Rakovski, Hristo and Evlogi Georgiev, Gavrail Krustevich, Botyu Petkov, and others, as well as many from Kalofer, including our great-great-grandfather Nikola Avramov and his brothers Dimitar, Petar, Hristo, and Stoyan.

In 1836, the citizens of Karlovo built a new building for a mutual school. The old priest Vasil sent his son Hristo to Neofit Rilski in Gabrovo to learn the new teaching method and prepare to become a teacher. The mutual school in Karlovo opened in 1837 and developed alongside Rayno Popovich"s school, which became its upper course. In 1842, about 160 students were studying at the mutual school in Karlovo. By 1846, the number of students had increased to 350, of which 50 were separated into three more select classes. They studied a full catechism, Slavic grammar, geography, ancient history, Greek history, Bulgarian grammar, arithmetic, church history, sacred history, translation from Bulgarian to Greek, and church singing. In 1851, the weekly program of the Karlovo school provided for education before and after lunch.

The citizens of Karlovo supported their board, which in 1869 decided to build a new school. For this purpose, the board collected the old school debt and purchased a house and garden near the old school. The construction of the new school began with a city-wide celebration on May 17, 1870. Significant funds were needed to build the new two-story building – 167,000 groschen. All organizations in the town participated in raising this amount: the Literary Society, the reading room, the guild organizations, and individual citizens. The great merit of the Literary Society was the opening of the 6th grade in the Karlovo school. After 1870, it also opened a Sunday school, which aimed to provide education to young people deprived of the opportunity to complete primary school.

Karlovo is also renowned for its significant achievements in girls" education. Hristo Pop Vasil opened a girls" school in Karlovo in 1846, six years after the opening of the girls" school in Pleven by Anastasia Dimitrova. The number of students increased to 200, and the girls" school became municipal. The great interest in the school forced Hristo Pop Vasil to take an assistant, attracting Matyu Tantilov as a teacher. Later, other teachers at the Karlovo girls" school included Evprasia Raynova, Hristina Pechova, Bota Stoyanova, Tota Nikolova, Bogdana Hitova, and Evgenia Boyadzhieva. The women"s society "Vazpitanie," founded in 1869, collected funds and laid the foundations for a new building for the girls" school. The successful completion of the school was also due to the Karlovo cleric Kiril Nektariev, who donated 50,000 groschen for the maintenance of the girls" school. The students at the Karlovo girls" school studied sacred history, Bulgarian grammar, Slavic lessons, simple reading, calligraphy, and Greek.

In 1861, a group of young people gathered at the school in Karlovo and decided to create an institution called the "Karlovo School Reading Room." Its foundation took place on May 11, 1861, on the feast of Saints Cyril and Methodius. They immediately collected 40 pounds for its furnishing. Initially, the activities of the Karlovo reading room consisted of reading various newspapers. Many visitors, mainly young people, attended the organized public readings. Over time, the reading room began to be visited by older citizens of Karlovo, who turned it into an ordinary club. Thus, only a few months after its foundation, the activities of the first Karlovo reading room faded. In 1866, the young people of Karlovo founded a new reading room. In 1869, the Karlovo reading room donated an annual subscription of the Bulgarian newspaper "Pravo" from Constantinople to the neighboring villages of Dabene and Voynyagovo. The editorial office expressed special gratitude to the reading room for this sponsorship. The Karlovo reading room regularly received newspapers: "Bulgaria," "British Star," "Advisor," "Imperial," "Danube Swan," "Danube," "Courrier d"Orient," "Edirne," "Pravo," and others. In 1870, the Karlovo reading room sent 350 groschen to the Bulgarian school in Kaika, Edirne, in support of Bulgarian education.

In Karlovo, the women"s society "Vazpitanie" was founded on September 14, 1869, on the initiative of Anastasia Raynova and Anitsa N. Puliyeva. At its second meeting, the society already had 70 members who collected 9,070 groschen among themselves. At another meeting on September 28 of the same year, the women"s society in Karlovo collected 27,166 groschen from 143 members in just one day, and shortly after, it collected another 40,000 groschen from the citizens. With the funds, it built a girls" school.

In 1870, the society "Vazpitanie" opened a Sunday girls" school and called for material support from those citizens of Karlovo who lived in other towns or abroad. The appeal was accompanied by a list of Karlovo women donors for the new school, for which the society hired another new teacher – the Czech Bogdana Iv. Hiteva. At the same time, the society received a significant donation from the brothers Hristo and Evlogi Georgiev and Elisaveta Hr. Puliyeva, who deposited 30,000 groschen into its account. The society secured an annual income of 2,400 groschen from the interest on this amount alone. To increase its income, it also held a lottery.

In 1873, the Karlovo women"s society "Vazpitanie" sent a letter to the board of the charitable brotherhood "Prosveshtenie" in Constantinople, proposing that all societies, reading rooms, and other charitable organizations connect through a unifying center and establish a common fund for annual aid. The board accepted this idea, and the society offered to deliver "appropriate handicrafts for such an occasion" within two months. The idea of uniting the existing societies was supported by other towns in the country. The women"s society also had its own holiday on April 7, which was celebrated very festively.

On March 1, 1870, the "Literary Society for the Spread of Education" was founded in Karlovo. The purpose of this society was: "reading newspapers and other sciences and helping poor children in school, in short – to work to spread science among us." Two weeks after its foundation, the "Literary Society" in Karlovo had more than 80 members, most of whom later became members of the revolutionary committee in the town. They developed extensive public activities, primarily establishing a society library and reading room. On Sundays, they organized lectures on various topics. Later, the society opened a Sunday school and made a significant contribution to the care of the town"s schools. The activities of this society are also associated with the first theatrical performances in Karlovo, the proceeds from which went entirely to the maintenance of the town"s schools.

The first theatrical performances in Karlovo were held in 1869. They were associated with the activities of the "Literary Society." The first play performed by its members on the Karlovo stage was "Mihal Mishkoed" by Sava I. Dobroplodni. The second theatrical performance in Karlovo was on February 1, 1871, of the play "Genoveva." The directors were Konstantin Popov and Ivan Grozev, educated in Rome and Vienna. The dresses were sewn by Kina Vasileva, head of the needlework course at the girls" school, and the sets were created by the painter Tinko Pashev, Todor Banyaliev, Vasil Ikonomov, and others. In the play "Genoveva," the cast included: Atanas N. Benchev as the Countess, Hristo Astardzhiev as the Count, Hristo S. Milanov as Genoveva, Hristo Zagorski as Wolf, Nikola P. Ivanov as Golos, At. Madzharov as the Monk, St. Kushev as the Prince, and others. Local Turkish dignitaries attended and expressed their satisfaction with the performance to the board. Ivan Vazov was also present at the performance and dedicated an early poem to a local girl. Besides this play, other successful performances on the Karlovo stage included "Raina Knyaginya," "The Baptism of the Preslav Court" by Dobri Voynikov, and "Ivanko" by Vasil Drumev. All proceeds from the theatrical performances went entirely to the maintenance of the town"s schools.

Lalu Metev, September 4, 2024