Патриархът на българската литература

Иван Минчов Вазов, роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, е един от най-значимите български поети, писатели и драматурзи, често наричан "патриарх на българската литература". Неговото творчество обхваща две важни исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България, и оставя дълбок отпечатък върху българската култура и литература.

Ранни години и образование
Вазов е роден в семейството на Минчо Ив. Вазов и Съба Н. Аврамова, които му осигуряват стабилна основа за образование и културно развитие. Завършва местното взаимно и класно училище, а през 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботйо Петков, бащата на Христо Ботев. Тук Вазов започва да се запознава с богатата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват важна роля в неговото литературно развитие.

Начало на литературната кариера
През 1870 г. Вазов публикува първото си стихотворение „Борба“ в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. В този период той пише патриотично-просветителски стихове, които се появяват в различни издания като списание „Читалище“, вестник „Отечество“ и вестник „Свобода“. Животът му в Браила сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата, също оказва значително влияние върху неговото творчество.

Одески период и написването на "Под игото"
През 1886 г., след политически конфликти, Иван Вазов е принуден да емигрира в Одеса, тогава част от Руската империя. Именно там, в периода 1887-1888 г., той създава своя най-известен роман "Под игото". Ръкописът е пренесен в България с руската дипломатическа поща и е публикуван за първи път през 1894 г. Творбата описва живота на българите по време на подготовката и избухването на Априлското въстание и е смятана за първия български роман.

Политическа и обществена дейност
През 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, където става член на Народната партия и е назначен за депутат в Областното събрание. Той е също така председател на Пловдивското научно книжовно дружество и главен редактор на списание „Наука“ – първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението. През 1885 г. заедно с Величков основават списание „Зора“ – първото литературно списание в България.

Литературно наследство
По време на престоя си в Пловдив, Вазов създава произведения, които формират основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове. Сред тях са цикълът „Епопея на забравените“, стихотворенията „При Рилския манастир“, „Българският език“, „Към свободата“, „Не се гаси туй, що не гасне“, „Новото гробище над Сливница“, повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“ и разказът „Иде ли?“.

Награди и признания
Иван Вазов е носител на множество награди и отличия, включително „Орден за гражданска чест и заслуги“ (1895), златен медал за наука и изкуство (1896), и е номиниран за Нобелова награда за литература през 1917 г. от граждански комитет начело с проф. Иван Шишманов. През 1920 г. получава най-високото отличие на Царство България – орден „Св. равноапостоли Кирил и Методий“ с лента и звезда.

Иван Вазов остава до края на живота си верен на България и не спира да възпява нейната съдба в своето творчество. Той умира на 22 септември 1921 г. в София, оставяйки след себе си богато литературно и културно наследство, което продължава да вдъхновява поколения българи.

Лалю Метев, 5 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Patriarch of Bulgarian Literature

Ivan Minchov Vazov, born on July 9, 1850, in Sopot, is one of the most significant Bulgarian poets, writers, and playwrights, often referred to as the "Patriarch of Bulgarian Literature." His work spans two important historical epochs – the Bulgarian National Revival and post-liberation Bulgaria, leaving a profound impact on Bulgarian culture and literature.

Early Years and Education
Vazov was born into the family of Mincho Iv. Vazov and Saba N. Avramova, who provided him with a solid foundation for education and cultural development. He completed his local mutual and class school, and in 1866, he studied Greek and Turkish at the Kalofer School under Botyo Petkov, the father of Hristo Botev. Here, Vazov began to acquaint himself with a rich library of French and Russian books, which played a significant role in his literary development.

Beginning of Literary Career
In 1870, Vazov published his first poem "Borba" ("Struggle") in the "Periodical Magazine" of the Braila Literary Society. During this period, he wrote patriotic and educational poems that appeared in various publications such as the magazine "Chitalishte," the newspaper "Otechestvo," and the newspaper "Svoboda." His life in Braila among the haiduks in the tavern of Neno Todorov – Strandzha, also had a significant influence on his work.

Odessa Period and the Writing of "Under the Yoke"
In 1886, following political conflicts, Ivan Vazov was forced to emigrate to Odessa, then part of the Russian Empire. It was there, during the period 1887-1888, that he created his most famous novel, "Under the Yoke." The manuscript was transported to Bulgaria via the Russian diplomatic mail and was first published in 1894. The work describes the lives of Bulgarians during the preparation and outbreak of the April Uprising and is considered the first Bulgarian novel.

Political and Public Activity
In 1880, Vazov settled in Plovdiv, where he became a member of the People"s Party and was appointed a deputy in the Regional Assembly. He was also the chairman of the Plovdiv Scientific Literary Society and the chief editor of the magazine "Nauka" ("Science") – the first serious scientific-literary periodical publication after the Liberation. In 1885, together with Velichkov, he founded the magazine "Zora" ("Dawn") – the first literary magazine in Bulgaria.

Literary Legacy
During his stay in Plovdiv, Vazov created works that form the foundation of Bulgarian post-liberation literature in almost all literary genres. Among them are the cycle "Epic of the Forgotten," the poems "At the Rila Monastery," "The Bulgarian Language," "To Freedom," "What Does Not Burn, Does Not Die," "The New Cemetery Over Slivnitsa," the novellas "Under the Yoke," "Chichovtsi," and the short story "Is It Coming?"

Awards and Recognitions
Ivan Vazov received numerous awards and honors, including the "Order of Civil Merit" (1895), a gold medal for science and art (1896), and was nominated for the Nobel Prize in Literature in 1917 by a civic committee led by Prof. Ivan Shishmanov. In 1920, he received the highest distinction of the Kingdom of Bulgaria – the Order of Saints Cyril and Methodius with a ribbon and star.

Ivan Vazov remained faithful to Bulgaria until the end of his life and continued to celebrate its fate in his work. He passed away on September 22, 1921, in Sofia, leaving behind a rich literary and cultural heritage that continues to inspire generations of Bulgarians.

Lalu Metev, September 5, 2024