Илирия: Исторически преглед

Илирия е историческа област в западната част на Балканския полуостров, населявана през Античността от илирите. Те обитават Динарските планини и съседните области от предисторическо време, а от VIII век пр. Хр. основават свои царства. През 168 година пр. Хр., след Илирийските войни, Илирия е завладяна от Римската република и става основа на провинция Илирик.

Илирия се появява в гръко-римската историография през IV век пр.н.е. Илирийците образуват няколко кралства в централните Балкани, като първият известен илирийски цар е Бардилис. Илирийските кралства често воюват с древна Македония, а илирийските пирати представляват значителна опасност за съседните народи.

Гърците и римляните смятат илирийците за кръвожадни, непредсказуеми и войнствени. Полибий (III век пр.н.е.) пише, че римляните са освободили гърците от враговете на цялото човечество. Според римляните, илирийците са били високи, добре сложени и владетелите им носели бронзови торки около вратовете си.

Спиридон Габровски, в своята "История во кратце о болгарском народе словенском" (1792 г.), се доближава до така наречената илирийска теория. Той обявява древните илири за славяни и ги свързва с българите. Спиридон се опитва да легитимира българите чрез Александър Македонски, представяйки го в положителна светлина и свързвайки го с илирийците. Той описва илирийците като силен и непобедим народ, което е част от неговата цел да изтъкне древния произход и подвизите на българите.

Владетели на Илирия:

1. Бардилис I (ок. 385 – 358 пр.н.е.) - Първият известен илирийски цар, който успява да обедини различни илирийски племена и да създаде силно царство в Дардания.

2. Агрон (ок. 250 – 231 пр.н.е.) - Владетел на Северна Албания, Черна гора и Херцеговина. Под негово управление Илирия достига върха на своята мощ.

3. Тевта (ок. 230 – 228 пр.н.е.) - Една от малкото жени владетели в древността, известна със своите пиратски нападения и конфликти с Рим.

4. Генций (ок. 181 – 168 пр.н.е.) - Последният илирийски цар, който е победен от римляните в Третата илирийска война.

В Илирийските войни от 229 г. пр.н.е., 219 г. пр.н.е. и 168 г. пр.н.е. Рим завладява илирийските селища и потиска пиратството, което прави Адриатика опасна за италианската търговия. Първоначалната кампания през 229 г. пр.н.е. отбелязва първия път, когато римският флот пресича Адриатическо море, за да започне нашествие. Римската република покорява илирите през II век пр.н.е. Едно илирийско въстание е потушено при Август, което води до разделянето на Илирия на провинциите Панония на север и Далмация на юг.

Илирийските войни са серия от конфликти между Римската република и илирийските племена. Те включват три основни кампании:

•  Първата илирийска война (229 – 228 пр.н.е.) - Римската република започва първата си кампания срещу Тевта, кралицата на илирийското племе лабеати, поради пиратските нападения на илирийците. Римската колония Иса моли през 230 пр.н.е. сената за помощ. Рим изпраща през 229 пр.н.е. флота от 200 кораба в северно Адриатическо море, която пристига първо на Корфу, предаден без борби от коменданта на царицата Деметрий от Фарос. Римляните отиват в Аполония. През 228 пр.н.е. римските командири Луций Постумий Албин и Гней Фулвий Центумал побеждават кралицата на север при Шкодра. Тевта запазва само Шкодра и трябва да плаща на римляните трибути.

•  Втората илирийска война (220 – 219 пр.н.е.) - Втората кампания се води пред брега на Далмация с командира на римската войска Луций Емилий Павел и е насочена срещу Деметрий от Фарос.

•  Третата илирийска война (168 пр.н.е.) - Тази война се води между илирийския цар Генций, съюзник на македонския цар Персей, и Луций Аниций Гал, който успява за 30 дни да го победи в Шкодра и да приключи войната. Тази последна кампания завършва с окончателното покоряване на Илирия от Рим.

Съвременните генетични изследвания предоставят нови данни за произхода и миграциите на илирийците. Генетичните анализи показват, че илирийците са част от по-широка група индоевропейски народи, които са мигрирали в Балканския полуостров през бронзовата епоха. Изследванията също така разкриват генетични връзки между илирийците и съвременните народи в региона, включително албанци, хървати и сърби.

Илирия и нейните владетели играят важна роля в историята на Балканите. От създаването на първите илирийски царства до окончателното им покоряване от Рим, илирийците оставят значителен отпечатък върху историята на региона. Съвременните генетични изследвания допълнително обогатяват нашето разбиране за този древен народ и неговото наследство.

Лалю Метев, 6 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Illyria: A Historical Overview

Illyria is a historical region in the western part of the Balkan Peninsula, inhabited in antiquity by the Illyrians. They have lived in the Dinaric Alps and neighboring areas since prehistoric times, and from the 8th century BC, they founded their own kingdoms. In 168 BC, after the Illyrian Wars, Illyria was conquered by the Roman Republic and became the basis of the province of Illyricum.

Illyria appears in Greco-Roman historiography in the 4th century BC. The Illyrians formed several kingdoms in the central Balkans, with the first known Illyrian king being Bardylis. The Illyrian kingdoms often fought with ancient Macedonia, and Illyrian pirates posed a significant threat to neighboring peoples.

The Greeks and Romans considered the Illyrians to be bloodthirsty, unpredictable, and warlike. Polybius (3rd century BC) wrote that the Romans had freed the Greeks from the enemies of all humanity. According to the Romans, the Illyrians were tall, well-built, and their rulers wore bronze torques around their necks.

Spiridon Gabrovski, in his "History in Brief of the Bulgarian Slavic People" (1792), approaches the so-called Illyrian theory. He declared the ancient Illyrians to be Slavs and connected them with the Bulgarians. Spiridon tried to legitimize the Bulgarians through Alexander the Great, presenting him in a positive light and linking him with the Illyrians. He described the Illyrians as a strong and invincible people, which was part of his goal to highlight the ancient origins and exploits of the Bulgarians.

Rulers of Illyria:

1. Bardylis I (c. 385 – 358 BC) - The first known Illyrian king, who managed to unite various Illyrian tribes and create a strong kingdom in Dardania.

2. Agron (c. 250 – 231 BC) - Ruler of Northern Albania, Montenegro, and Herzegovina. Under his rule, Illyria reached the peak of its power.

3. Teuta (c. 230 – 228 BC) - One of the few female rulers in antiquity, known for her pirate raids and conflicts with Rome.

4. Gentius (c. 181 – 168 BC) - The last Illyrian king, who was defeated by the Romans in the Third Illyrian War.

In the Illyrian Wars of 229 BC, 219 BC, and 168 BC, Rome conquered Illyrian settlements and suppressed piracy, which made the Adriatic dangerous for Italian trade. The initial campaign in 229 BC marked the first time the Roman fleet crossed the Adriatic Sea to begin an invasion. The Roman Republic subdued the Illyrians in the 2nd century BC. An Illyrian uprising was suppressed under Augustus, leading to the division of Illyria into the provinces of Pannonia in the north and Dalmatia in the south.

The Illyrian Wars are a series of conflicts between the Roman Republic and the Illyrian tribes. They include three main campaigns:

•  The First Illyrian War (229 – 228 BC) - The Roman Republic began its first campaign against Teuta, queen of the Illyrian tribe Labeatae, due to Illyrian pirate raids. The Roman colony of Issa asked the Senate for help in 230 BC. Rome sent a fleet of 200 ships to the northern Adriatic Sea in 229 BC, which first arrived at Corfu, surrendered without a fight by the queen"s commander Demetrius of Pharos. The Romans went to Apollonia. In 228 BC, the Roman commanders Lucius Postumius Albinus and Gnaeus Fulvius Centumalus defeated the queen in the north at Scodra. Teuta retained only Scodra and had to pay tributes to the Romans.

•  The Second Illyrian War (220 – 219 BC) - The second campaign was conducted off the coast of Dalmatia with the commander of the Roman army Lucius Aemilius Paullus and was directed against Demetrius of Pharos.

•  The Third Illyrian War (168 BC) - This war was fought between the Illyrian king Gentius, an ally of the Macedonian king Perseus, and Lucius Anicius Gallus, who managed to defeat him in Scodra in 30 days and end the war. This final campaign ended with the complete subjugation of Illyria by Rome.

Modern genetic studies provide new data on the origin and migrations of the Illyrians. Genetic analyses show that the Illyrians were part of a broader group of Indo-European peoples who migrated to the Balkan Peninsula during the Bronze Age. The studies also reveal genetic links between the Illyrians and contemporary peoples in the region, including Albanians, Croats, and Serbs.

Illyria and its rulers played an important role in the history of the Balkans. From the creation of the first Illyrian kingdoms to their final subjugation by Rome, the Illyrians left a significant mark on the history of the region. Modern genetic studies further enrich our understanding of this ancient people and their heritage.

Lalu Metev, September 6, 2024