Влахи: Исторически и етнографски анализ

Влахи е термин и екзоним, използван от Средновековието до Модерната епоха, за да обозначи говорещите източноромански езици, живеещи в Югоизточна Европа — южно от Дунав (Балканския полуостров) и северно от Дунав. Въпреки че е използван и за обозначаване на съвременните румънци, днес терминът "влах" се отнася основно за говорещите източноромански езици, които живеят южно от Дунав, в Албания, България, Северна Гърция, Северна Македония и Източна Сърбия. Тези хора включват етническите групи на арумъните, мегленорумъните и, в Сърбия, тимошките румънци.

Исторически контекст и терминология
Терминът "влах" за първи път се появява в средновековни източници и обикновено се използва като екзоним за говорещите източноромански езици. Свидетелства от XIII и XIV век показват, че, въпреки че в Европа и извън нея те са наричани власи или влахини (olбh на унгарски, Vlбchoi (Βλάχοι) на гръцки, Volуxi (Воло́хи) на руски, Walachen на немски, Valacchi на италиански, Valaques на френски, Valacos на испански), румънците използват ендонима rumвn или romвn, от латинското romānus, означаващо "римлянин". Също така арумъните използват ендонима armгn (мн.ч.: armгni) или rгmгn (мн.ч.: rгmгni), от romānus. От латинското romānus произлизат и албанските форми rлmen и rлmлr, "влах". Мегленорумъните се обозначават с македонската форма Vla (мн.ч.: Vlaš) на собствения си език.

Етнографски и социални аспекти
В историческите източници терминът "влах" може също да се отнася за различни народи: "словашки, унгарски, балкански, трансилвански, румънски или дори албански". В късните византийски документи власите понякога се споменават като българо-албано-власи (Bulgaralbanitoblahos) или сърбо-албано-българо-власи. Според сръбския историк Сима Чиркович, името "влах" в средновековните източници има същия ранг като името "грък", "сърбин" или "латинец".

В западните Балкани, през Развитото Средновековие, думата също придобива социално-икономически компонент, използвана като вътрешно име за пасторалното население в средновековното Кралство Сърбия, което също често се занимава с транспорт на стоки, колонизация на празни земи и военна служба. След това терминът се разширява до местни интерпретации с религиозни, етнически и социални статусни особености в по-широкия регион, използван като име за източноромански говорещи хора, източноправославно население в противопоставяне на католическо население, за селското население на вътрешните райони, християнското население като цяло в противопоставяне на мюсюлманско население или комбинация от тези аспекти.

Влахите и формирането на българската нация
Влахите играят важна роля в процесите на формиране на българската нация и държавност. В периода на Второто българско царство, влахите са значителна част от населението на царството и участват активно в политическия и икономическия живот. Те са известни със своите умения в животновъдството и търговията, което допринася за икономическото развитие на държавата.

Влахите в Османската империя
По време на османското владичество, влахите запазват своята идентичност и култура, въпреки натиска на османската администрация. Те често служат като посредници между османските власти и местното население, което им позволява да запазят известна степен на автономия. Влахите също така играят важна роля в националноосвободителните движения през XIX век, като участват в революционни комитети и въстания.

По време на ранната история на Османската империя на Балканите е имало военна класа на власи в Сърбия и Османска Македония, съставена от християни, които служат като помощни сили и са освободени от определени данъци до началото на XVII век. Тази военна класа е известна като "власи" и играе важна роля в османската военна система, като осигурява подкрепа на османските армии в различни кампании.

Така или иначе, влахите са важна част от историческото и културното наследство на Балканите. Техният принос към формирането на българската нация и държавност е значителен и заслужава да бъде изследван и оценен. Влахите са пример за устойчивост и адаптивност, като успяват да запазят своята идентичност и култура въпреки многобройните предизвикателства и промени в историческия контекст.

Лалю Метев, 6 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Vlachs: Historical and Ethnographic Analysis

Vlachs is a term and exonym used from the Middle Ages to the Modern Era to denote speakers of Eastern Romance languages living in Southeastern Europe — south of the Danube (the Balkan Peninsula) and north of the Danube. Although it has been used to refer to modern Romanians, today the term "Vlachs" primarily refers to speakers of Eastern Romance languages living south of the Danube, in Albania, Bulgaria, Northern Greece, North Macedonia, and Eastern Serbia. These people include the ethnic groups of Aromanians, Megleno-Romanians, and, in Serbia, the Timok Romanians.

Historical Context and Terminology
The term "Vlachs" first appeared in medieval sources and is generally used as an exonym for speakers of Eastern Romance languages. Evidence from the 13th and 14th centuries shows that, although in Europe and beyond they were called Vlachs or Vlachins (olбh in Hungarian, Vlбchoi (Βλάχοι) in Greek, Volуxi (Воло́хи) in Russian, Walachen in German, Valacchi in Italian, Valaques in French, Valacos in Spanish), Romanians used the endonym rumвn or romвn, from the Latin romānus, meaning "Roman." Similarly, Aromanians use the endonym armгn (plural: armгni) or rгmгn (plural: rгmгni), from romānus. The Albanian forms rлmen and rлmлr, "Vlachs," also derive from the Latin romānus. Megleno-Romanians are referred to by the Macedonian form Vla (plural: Vlaš) in their own language.

Ethnographic and Social Aspects
In historical sources, the term "Vlachs" can also refer to various peoples: "Slovak, Hungarian, Balkan, Transylvanian, Romanian, or even Albanian." In late Byzantine documents, the Vlachs are sometimes mentioned as Bulgaro-Albano-Vlachs (Bulgaralbanitoblahos) or Serbo-Albano-Bulgaro-Vlachs. According to Serbian historian Sima Ćirković, the name "Vlachs" in medieval sources has the same rank as the names "Greek," "Serb," or "Latin."

In the Western Balkans, during the High Middle Ages, the word also acquired a socio-economic component, used as an internal name for the pastoral population in the medieval Kingdom of Serbia, which also often engaged in the transport of goods, colonization of empty lands, and military service. The term then expanded to local interpretations with religious, ethnic, and social status characteristics in the broader region, used as a name for Eastern Romance-speaking people, Eastern Orthodox population in opposition to Catholic population, for the rural population of the interior regions, Christian population in opposition to Muslim population, or a combination of these aspects.

Vlachs and the Formation of the Bulgarian Nation
The Vlachs played an important role in the processes of forming the Bulgarian nation and statehood. During the period of the Second Bulgarian Empire, the Vlachs were a significant part of the empire"s population and actively participated in political and economic life. They were known for their skills in animal husbandry and trade, which contributed to the economic development of the state.

Vlachs in the Ottoman Empire
During the Ottoman rule, the Vlachs preserved their identity and culture despite the pressure from the Ottoman administration. They often served as intermediaries between the Ottoman authorities and the local population, which allowed them to maintain a certain degree of autonomy. The Vlachs also played an important role in the national liberation movements of the 19th century, participating in revolutionary committees and uprisings.

During the early history of the Ottoman Empire in the Balkans, there was a military class of Vlachs in Serbia and Ottoman Macedonia, composed of Christians who served as auxiliary forces and were exempt from certain taxes until the early 17th century. This military class was known as "Vlachs" and played an important role in the Ottoman military system, providing support to the Ottoman armies in various campaigns.

Conclusion
The Vlachs are an important part of the historical and cultural heritage of the Balkans. Their contribution to the formation of the Bulgarian nation and statehood is significant and deserves to be studied and appreciated. The Vlachs are an example of resilience and adaptability, managing to preserve their identity and culture despite numerous challenges and changes in the historical context.

Lalu Metev, September 6, 2024