Генетична история на Римската империя

Генетичната история на Римската империя разкрива изключително разнообразие и сложност, особено по време на имперския период. Изследванията на древна ДНК показват, че много от жителите на Рим имали корени в Източното Средиземноморие и Близкия изток, а не европейски, както може би се очаква.

Генетичен състав на ранните римляни
Първите жители на Рим, от най-ранните епохи до периода след упадъка на Западната империя през четвърти век от н.е., генетично приличали на другите западноевропейци. Това е логично, тъй като Рим започнал като малко селище в Италия и постепенно се разраснал.

Имперският период и генетичното разнообразие
По време на имперския период (27 г. пр.н.е. – 300 г. от н.е.), Рим се превърнал в столица на огромна империя, обхващаща територии от Северна Африка до Британия и Близкия изток. Населението на града нараснало до над 1 милион души, което довело до значително генетично разнообразие. Изследванията показват, че повечето от изследваните жители на Рим по това време имали източносредиземноморски или близкоизточен произход. Това е резултат от интензивната миграция и търговия, които привличали хора от различни части на империята.

Миграционни вълни и генетични промени
Изследването на геномите на 127 души, погребани на 29 археологически обекта в и около Рим, показва, че генетичният състав на римляните се променял в съответствие с миграционните вълни. Например, между 900 г. пр.н.е. и 200 г. пр.н.е., Рим се разраснал от малко градче в важен град, което довело до значителна миграция и генетично разнообразие. Някои от хората имали генетични маркери, приличащи на тези на съвременните италианци, докато други имали маркери, отразяващи произход от Близкия изток и Северна Африка.

Връзки с Източното Средиземноморие и Близкия изток
По време на имперския период, Рим бил свързан с Гърция и Близкия изток чрез Средиземно море, което улеснявало миграцията. Изследванията показват, че огромното мнозинство от имигрантите в Рим дошли от Изтока. От 48 изследвани индивида от този период, само двама показали силни генетични връзки с Европа, докато останалите имали произход, свързващ ги с Гърция, Сирия, Ливан и други места в Източното Средиземноморие и Близкия изток.

Упадъкът на Рим и генетичните промени
След разделянето на империята и преместването на източната столица в Константинопол през четвърти век от н.е., генетичното разнообразие на Рим намаляло. Търговските маршрути се пренасочили към новата столица, а епидемии и нашествия намалили населението на Рим до около 100 000 души. Нашествията на варвари донесли повече европейски произход, което довело до постепенна загуба на силната генетична връзка с Източното Средиземноморие и Близкия изток. До средновековието, жителите на града отново генетично приличали на европейските популации.

Генетичната история на Римската империя показва, че миграцията и смесването на популации са били основни фактори за формирането на генетичния състав на римляните. Това разнообразие е резултат от сложните социални, икономически и политически процеси, които са характерни за една от най-великите империи в историята. Изследванията на древна ДНК продължават да разкриват нови детайли за това как различни популации са се смесвали и взаимодействали в рамките на Римската империя, предоставяйки ни по-дълбоко разбиране за нашето минало.

Лалю Метев, 7 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Genetic History of the Roman Empire

The genetic history of the Roman Empire reveals extraordinary diversity and complexity, especially during the imperial period. Ancient DNA studies show that many of the inhabitants of Rome had roots in the Eastern Mediterranean and the Near East, rather than European, as might be expected.

Genetic Composition of Early Romans
The first inhabitants of Rome, from the earliest times to the period after the fall of the Western Empire in the fourth century CE, genetically resembled other Western Europeans. This is logical, as Rome began as a small settlement in Italy and gradually expanded.

The Imperial Period and Genetic Diversity
During the imperial period (27 BCE – 300 CE), Rome became the capital of a vast empire, encompassing territories from North Africa to Britain and the Near East. The city"s population grew to over 1 million people, leading to significant genetic diversity. Studies show that most of the examined inhabitants of Rome at that time had Eastern Mediterranean or Near Eastern origins. This is a result of intense migration and trade, which attracted people from different parts of the empire.

Migration Waves and Genetic Changes
The study of the genomes of 127 individuals buried at 29 archaeological sites in and around Rome shows that the genetic composition of the Romans changed in accordance with migration waves. For example, between 900 BCE and 200 BCE, Rome grew from a small town into an important city, leading to significant migration and genetic diversity. Some of the people had genetic markers resembling those of modern Italians, while others had markers reflecting origins from the Near East and North Africa.

Connections with the Eastern Mediterranean and the Near East
During the imperial period, Rome was connected with Greece and the Near East through the Mediterranean Sea, facilitating migration. Studies show that the vast majority of immigrants to Rome came from the East. Of the 48 examined individuals from this period, only two showed strong genetic ties to Europe, while the rest had origins linking them to Greece, Syria, Lebanon, and other places in the Eastern Mediterranean and the Near East.

The Decline of Rome and Genetic Changes
After the division of the empire and the relocation of the eastern capital to Constantinople in the fourth century CE, the genetic diversity of Rome decreased. Trade routes shifted to the new capital, and epidemics and invasions reduced Rome"s population to about 100,000 people. Barbarian invasions brought more European ancestry, leading to a gradual loss of the strong genetic connection with the Eastern Mediterranean and the Near East. By the Middle Ages, the city"s inhabitants once again genetically resembled European populations.

The genetic history of the Roman Empire shows that migration and population mixing were key factors in shaping the genetic composition of the Romans. This diversity is the result of the complex social, economic, and political processes characteristic of one of the greatest empires in history. Ancient DNA studies continue to reveal new details about how different populations mixed and interacted within the Roman Empire, providing us with a deeper understanding of our past.

Lalu Metev, September 7, 2024