Мидхат паша (1822-1883)

Мидхат Паша е една от противоречивите личности в българската история, но безспорно виден държавник. Той е известен като икономически и административен реформатор, влиятелен представител на Османската империя и безкомпромисен политик. Въпреки жестокостта при потушаването на недоволството на подчинената му „рая“, той играе ключова роля в развитието на Русчук от малък град в икономически, съдебен и административен център, който след освобождението на България през 1878 г. става най-големият град в Княжество България.

Ранни години и начало на кариерата
Мидхат Паша, роден като Ахмед Шефик на 18 октомври 1822 г. в Цариград, има български корени по бащина линия. Баща му, Мехмед Ешреф, родом от Русчук, е кадия (съдия) и силен привърженик на реформите в Османската империя. Той е известен с подкрепата си за модернизацията и реформите в империята. Дядо му, Хафъз Мехмед Ешреф Ефенди, също кадия, е родом от Русе и е бил известен също с привързаността си към реформите и модернизацията на империята. Информацията за прадядото му е ограничена, но се знае, че семейството му е било част от интелектуалния и религиозен елит по това време.

Ахмед Шефик (по-късно наречен Мидхат паша) прекарва детството си в Истанбул, а след това във Видин и Ловеч, където баща му е бил заместник-кадия, където получава добро образование и овладява няколко чужди езика.

През 1844 г. става секретар на Фаик ефенди и го придружава в Сирия за три години. Завръща се в Цариград на служба в централната администрация, пътува отново до Сирия, след което е издигнат до Втори секретар на Високата порта. През 1854 г. негови противници успяват да го отстранят от поста и в резултат е натоварен с възприеманата като непосилна задача да се справи с разбойническите банди и недоволството в румелийските провинции. След шест месеца в района успява да залови 284 разбойници и да омиротвори районите на Шумен и Сливен.

През 1857 г. е изпратен в Търново като правителствен анкетьор със задача да разследва конфликта между гръцкия владика Неофит Византиос и българското население. В резултат и по заповед на Мидхат Паша, арестуваните по обвинения от страна на владиката българи са освободени, а самият владика е отзован.

През 1860 г. е обявен за везир и паша, и му е поверено управлението на Нишкия еялет. Реформите му там правят впечатление и султан Абдул Азис го натоварва, заедно с Фуад паша и Али паша, да подготви програма за прилагането им в цялата империя.

Последователно Мидхат паша заема следните длъжности: Нишки валия (февруари 1861 – октомври 1864), Дунавски валия (5 ноември 1864 – 24 февруари 1868), Председател на Държавния съвет (март 1868 – март 1869), Велик везир на Османската империя (31 юли 1872 – 19 октомври 1872), Солунски валия (октомври 1873 – февруари 1874), Председател на Държавния съвет (юни 1876 – декември 1876), Велик везир на Османската империя (19 декември 1876 – 5 февруари 1877), Сирийски валия
(ноември 1878 – август 1880), Айдънски валия (август 1880 – май 1881).

Дунавски вилает и реформи в Русчук и областта
През 1864 г. земите от Добруджа (от Дунавската делта) до Поморавието, включително цялата Дунавска равнина, Софийското и Самоковското поле, са обединени в т. нар. Дунавски вилает с административен център Русчук. Освен Русчук, центрове на санджаци са градовете Ниш, Видин, София, Търново, Варна и Тулча. Мидхат Паша реформира администрацията и съдебната система, като създава или преустройва редица институции.

За пръв път османска провинция се сдобива с представителна институция, Общ вилаетски съвет, в който чрез назначаване или избори влизат представители на различните верски и етнически групи в областта, между които и българи от Русе, София, Търново, Шумен и други. Мидхат Паша назначава българи и на висши съдебни постове и инициира създаването на седмичника „Дунав“, първата официална османска медия, издавана в периода 1865-1877 г. на турски и български език, в чиято редакция също работят българи.

Инициира изграждането на водоснабдителна система в Русчук, както и земеделското стопанство „Образцов чифлик“. В резултат, през 1879 г. в земеделското стопанство е основано първото българско земеделско училище, което днес е Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ към Селскостопанска академия.

През 1865 г. прокарва път през прохода Арабаконак, който свързва София със Северна България по пътя към Плевен и Русе. На 26 октомври 1866 г. официално открива и железопътната линия Русе-Варна. Изгражда 553 километра пътища, ремонтира 255 километра пътища, построява 237 моста, което същевременно натоварва сериозно с данъци и местното население. По негова инициатива Колю Фичето построява Беленски мост над р. Янтра при гр. Бяла.

През юли 1868 г. той поема еднолично управлението на вилаета заради навлизането в България на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Организира преследването на четниците, провежда бърз съдебен процес на заловените и налага публични екзекуции. Наред с това одобрява и мобилизирането на башибозук от черкези и турци, въпреки признатата от него възможност те да извършват „крайности“.

Потушаване на Априлското въстание
Априлското въстание е крайъгълен камък в историята на България. То е изцяло българска инициатива и неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила. Подготвяно е в много кратък период от около 60 дни и избухва месеци по-рано от предвиденото поради неблагоприятни стечения на обстоятелствата. Военната готовност на турските власти заради евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание стават допълнителни причини за неговия физически неуспех. Въпреки това, Априлското въстание изиграва решителна роля за Освобождението на България заради силния международен отзвук, който получава, поради жестокостта, с която е потушено.

Априлското въстание изненадва и предизвиква паника сред управниците в Османската империя. За потушаване на въстанието Високата порта създава щаб от трима главнокомандващи, между които Мидхат Паша е основен фактор при вземане на решенията. Щабът мобилизира огромна част от наличните войски, като привлича части от Мала Азия и Африка. Мобилизират запаса, прехвърлят с влак и по вода хиляди военни, като често срещу няколко стотин въстаници се изправят десетки хиляди въоръжени турски военни. Щабът издава заповед за избиване на населението, разграбване на имуществото и запалване на домовете на местното население. Баташкото клане, в което са посечени и изгарят живи повече от 3,000 души, е едно от най-жестоките изяви от турска страна. Равносметката е 95 въстанали села и градчета и едва 10,000 мъже от страна на въстаниците, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Свикване на Цариградската конференция
Резултатът от въстанието е свикването на Цариградската посланическа конференция, която се провежда между 23 декември 1876 и 20 януари 1877 г. и в която вземат участие посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта.

Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга, както и подготовката на Русия за война с Турция на Балканите.

Целта на Цариградската конференция е да предложи териториални промени и автономия в Западните Балкани, за да се постигне мир между подчинените страни в района, включително България, и Османската империя. За България се предлага тя да се раздели на две автономни области, като османската и българската страни приемат правилник за управлението им. Докато се изготвя окончателното предложение, Мидхат Паша е назначен отново за велик везир.

В резултат, два дни след предложението на посланиците на Цариградската конференция, Османската империя приема първата си конституция, която счита за достатъчна реформа. Поради тази позиция, Османската империя отхвърля препоръките на Цариградската конференция за създаване на автономни области на Балканите.

По този начин, индиректно, Мидхат Паша и неговите съмишленици имат основен принос както за провала на Цариградската конференция, така и за обявяването на последвалата руско-турска война.

Убийството на султана и смъртта на Мидхат Паша
След оттеглянето на Мидхат Паша като валия на Дунавския вилает, в Османската империя постепенно се сблъскват две гледни точки: поддръжниците на запазването на тогавашното положение и реформаторите. Мидхат Паша се съюзява с великия везир и военния министър през 1876 г., и през май свалят султана, който е убит на следващия месец.

Макар и Мидхат Паша да става отново велик везир и да инициира подготвянето и приемането на първата конституция на Османската империя, в началото на 1877 г. е отстранен и изпратен в изгнание. През 1879 г. е осъден на смърт по обвинение за участие в убийството на султан Абдул Азис. След намесата на британското правителство, смъртната присъда е заменена и последните три години от живота си Мидхат Паша прекарва в затвора в Ет-Таиф, край Мека, където  на 6 май 1884 г. е удушен от охраната на крепостта.

Според Великата ложа на свободните и приети масони на Турция, Мидхат паша е бил масон. Прозвището Мидхат означава „достоен за похвала“. Ахмед Шефик Мидхат Паша има няколко деца, но най-известен е синът му Али Хайдар Мидхат (1872-1947), който пише биография за баща си, озаглавена "The Life of Midhat Pasha". Семейството му продължава да играе важна роля в османската и турската политика и култура.

Лалю Метев, 7 септември 2024 г.