Аланите: История и култура

Аланите са древен и средновековен ирански номадски пасторален народ от района на Северен Кавказ, който обикновено се счита за част от сарматите и вероятно е свързан и с масагетите. Съвременните историци свързват аланите с централноазиатските Янцай от китайските източници и с Аорсите от римските източници.

Произход и ранна история
Аланите мигрират на запад и стават доминиращи сред сарматите в Понтийско-Каспийската степ. Римските източници ги споменават през I век от н.е., когато те се заселват в региона северно от Черно море и често нападат Партската империя и кавказките провинции на Римската империя. Между 215 и 250 г. готите разбиват тяхната мощ в Понтийската степ.

Миграции и заселвания
След поражението на готите от хуните около 375 г., много от аланите мигрират на запад заедно с различни германски племена. Те преминават река Рейн през 406 г. заедно с вандалите и свевите, заселвайки се в Орлеан и Валенс. Около 409 г. те се присъединяват към вандалите и свевите в преминаването на Пиренеите в Иберийския полуостров, заселвайки се в Лузитания и Хиспания Картагенсис.

Иберийските алани са разгромени от вестготите през 418 г. и впоследствие предават властта си на хасдингите вандали. През 428 г. вандалите и аланите преминават Гибралтарския проток в Северна Африка, където основават кралство, което продължава до завладяването му от византийския император Юстиниан I през 534 г.

Кралство Алания
Тези алани, които остават под хунска власт, в крайна сметка основават мощното кралство Алания в Северен Кавказ през IX век; то оцелява до монголските нашествия през XIII век. Различни осетински учени смятат тези алани за предци на съвременните осетинци.

Език и култура
Аланите говорят източноирански език, произлизащ от скито-сарматския, който впоследствие се развива в съвременния осетински език. Името "алан" представлява източноиранска диалектна форма на староиранския термин "арий" и е сродно с името на страната Иран (от род. мн. *aryānām).

Генетични данни
Генетичните изследвания на аланите предоставят допълнителна информация за техния произход и миграции. Изследване, публикувано в сп. Nature през май 2018 г., анализира останките на шестима алани, погребани в Кавказ от около 100 до 1400 г. Пробите от Y-ДНК, извлечени от тези останки, принадлежат към хаплогрупи R1 и Q-M242. Тези генетични данни потвърждават иранския произход на аланите и тяхната връзка с други номадски народи от Евразийските степи.

Аланите играят важна роля в историята, като техните миграции и взаимодействия с други народи оставят трайни следи в културното и политическо развитие на региона. Техният език и култура продължават да живеят чрез осетинците, които са техни потомци. Изследването на историята на аланите предоставя ценна информация за разбирането на ранната история на иранските и номадските народи в Евразия.

Лалю Метев, 8 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Alans: History and Culture

The Alans were an ancient and medieval Iranian nomadic pastoral people from the North Caucasus region, generally considered part of the Sarmatians and possibly related to the Massagetae. Modern historians connect the Alans with the Central Asian Yancai from Chinese sources and the Aorsi from Roman sources.

Origin and Early History
The Alans migrated westward and became dominant among the Sarmatians in the Pontic-Caspian steppe. Roman sources mention them in the 1st century AD, when they settled in the region north of the Black Sea and frequently raided the Parthian Empire and the Caucasian provinces of the Roman Empire. Between 215 and 250 AD, the Goths broke their power in the Pontic steppe.

Migrations and Settlements
After the Goths were defeated by the Huns around 375 AD, many of the Alans migrated westward along with various Germanic tribes. They crossed the Rhine in 406 AD along with the Vandals and Suebi, settling in Orlйans and Valence. Around 409 AD, they joined the Vandals and Suebi in crossing the Pyrenees into the Iberian Peninsula, settling in Lusitania and Hispania Carthaginensis.

The Iberian Alans were soundly defeated by the Visigoths in 418 AD and subsequently surrendered their authority to the Hasdingi Vandals. In 428 AD, the Vandals and Alans crossed the Strait of Gibraltar into North Africa, where they founded a kingdom that lasted until its conquest by the Byzantine Emperor Justinian I in 534 AD.

Kingdom of Alania
Those Alans who remained under Hunnic rule eventually founded the powerful Kingdom of Alania in the North Caucasus in the 9th century; it survived until the Mongol invasions in the 13th century. Various Ossetian scholars regard these Alans as the ancestors of the modern Ossetians.

Language and Culture
The Alans spoke an Eastern Iranian language derived from Scytho-Sarmatian, which later evolved into the modern Ossetian language. The name "Alan" represents an Eastern Iranian dialectal form of the Old Iranian term "Aryan" and is cognate with the name of the country Iran (from the gen. plur. *aryānām).

Genetic Data
Genetic studies of the Alans provide additional information about their origin and migrations. A study published in Nature in May 2018 analyzed the remains of six Alans buried in the Caucasus from around 100 AD to 1400 AD. The Y-DNA samples extracted from these remains belong to haplogroups R1 and Q-M242. These genetic data confirm the Iranian origin of the Alans and their connection with other nomadic peoples of the Eurasian steppes.

The Alans played an important role in history, with their migrations and interactions with other peoples leaving lasting marks on the cultural and political development of the region. Their language and culture continue to live on through the Ossetians, who are their descendants. Studying the history of the Alans provides valuable insights into the early history of Iranian and nomadic peoples in Eurasia.

Lalu Metev, September 8, 2024