Скито-сибирският свят представлява археологически хоризонт, който процъфтява през Желязната епоха по цялата Евразийска степ, от приблизително IX век пр.н.е. до II век н.е. Той включва културите на скитите и сарматите (също и във варианта „савромати“) в Източна Европа, сако-масагетите и тасмолската култура в Централна Азия, както и културите Алди-Бел, Пазирик и Тагар в южна Сибир.

Характеристики и културно разнообразие
Скито-сибирският свят се характеризира със скитската триада, която включва сходни, но не идентични стилове на оръжия, конски юзди, бижута и декоративно изкуство. Въпросът за това колко свързани са били тези култури е спорен сред учените.

Народите в този свят са с разнообразен произход и включват не само скити, но и други народи като кимери, масагети, сака, сармати и неясни горско-степни популации. Повечето от тях са говорили на скитския клон на иранските езици и често се наричат колективно скити, скито-сибирци, ранни номади или номади от Желязната епоха.

Произход и разпространение
Скито-сибирският свят възниква в Евразийската степ в началото на I хилядолетие пр.н.е. Произходът му дълго време е бил предмет на дебати сред археолозите. Първоначално се е смятало, че произхождат от Понтийско-Каспийската степ, докато съветският археолог Алексей Тереноцхин не предлага Централна Азия като възможен произход.

Археологически находки и изкуство
Последните разкопки в Аржан, Тува, Русия, разкриват най-ранния скитски курган, открит досега. Подобно, най-ранните примери на животински стил в изкуството, който по-късно ще характеризира скито-сибирските култури, са открити близо до горното течение на река Енисей и Северен Китай, датиращи от X век пр.н.е. Въз основа на тези находки се предполага, че скито-сибирският свят възниква в ранния период в южна Сибир. Вероятно в тази област се развива първоначално скитският начин на живот.

Генетични изследвания
Последните генетични изследвания заключават, че скитите са се формирали от европейски свързани групи на културата Ямна и източноазиатски/сибирски групи по време на Бронзовата епоха и ранната Желязна епоха. Тези изследвания показват сложния генетичен произход на скитите, който включва смесица от различни популации.

Културата Ямна е свързана предимно с Y-хаплогрупите R1a и R1b. Тези хаплогрупи са широко разпространени сред индоевропейските народи и са свързани с миграциите от Евразийските степи към Европа и Азия. Археологическите и генетичните изследвания показват, че носителите на тези хаплогрупи са играли ключова роля в разпространението на индоевропейските езици и култури.

Културата Ямна, известна също като Ямната култура, е характерна с погребалните си обичаи, включващи кургани (могили). Тя е смятана за една от основните култури, допринесли за формирането на по-късните индоевропейски общества в Европа и Азия. Тези миграции са довели до значителни културни и генетични промени в регионите, където са се установили носителите на хаплогрупите R1a и R1b.

Скито-сибирският свят представлява сложен и разнообразен културен хоризонт, който обединява множество народи и култури през Желязната епоха. Той е важен за разбирането на културното и генетичното развитие на народите в Евразийската степ и тяхното влияние върху по-късните култури и цивилизации.

Лалю Метев, 8 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Scytho-Siberian world represents an archaeological horizon that flourished during the Iron Age across the Eurasian steppe, from approximately the IX century BCE to the II century CE. It includes the cultures of the Scythians and Sarmatians (also known as "Sauromatians") in Eastern Europe, the Saka-Massagetae and Tasmola culture in Central Asia, as well as the Aldy-Bel, Pazyryk, and Tagar cultures in southern Siberia.

Characteristics and Cultural Diversity
The Scytho-Siberian world is characterized by the Scythian triad, which includes similar but not identical styles of weapons, horse harnesses, jewelry, and decorative art. The extent to which these cultures were interconnected is a matter of debate among scholars.

The peoples of this world were of diverse origins and included not only Scythians but also other groups such as the Cimmerians, Massagetae, Saka, Sarmatians, and various forest-steppe populations. Most of them spoke the Scythian branch of the Iranian languages and are often collectively referred to as Scythians, Scytho-Siberians, early nomads, or Iron Age nomads.

Origin and Spread
The Scytho-Siberian world emerged in the Eurasian steppe at the beginning of the I millennium BCE. Its origin has long been a subject of debate among archaeologists. Initially, it was believed to have originated from the Pontic-Caspian steppe, until the Soviet archaeologist Alexey Terenozhkin proposed Central Asia as a possible origin.

Archaeological Finds and Art
Recent excavations in Arzhan, Tuva, Russia, have revealed the earliest Scythian kurgan discovered to date. Similarly, the earliest examples of animal style art, which later characterized the Scytho-Siberian cultures, have been found near the upper reaches of the Yenisei River and Northern China, dating back to the X century BCE. Based on these findings, it is suggested that the Scytho-Siberian world emerged in the early period in southern Siberia. It is likely that the Scythian way of life initially developed in this region.

Genetic Studies
Recent genetic studies conclude that the Scythians were formed from European-related groups of the Yamnaya culture and East Asian/Siberian groups during the Bronze Age and early Iron Age. These studies indicate the complex genetic origin of the Scythians, which includes a mixture of different populations.

The Yamnaya culture is primarily associated with the Y-haplogroups R1a and R1b. These haplogroups are widely spread among Indo-European peoples and are linked to migrations from the Eurasian steppe to Europe and Asia. Archaeological and genetic studies show that the bearers of these haplogroups played a key role in the spread of Indo-European languages and cultures.

The Yamnaya culture, also known as the Pit Grave culture, is characterized by its burial customs, including kurgans (burial mounds). It is considered one of the main cultures that contributed to the formation of later Indo-European societies in Europe and Asia. These migrations led to significant cultural and genetic changes in the regions where the bearers of the R1a and R1b haplogroups settled.

The Scytho-Siberian world represents a complex and diverse cultural horizon that united numerous peoples and cultures during the Iron Age. It is crucial for understanding the cultural and genetic development of the peoples in the Eurasian steppe and their influence on later cultures and civilizations.

Lalu Metev, September 8, 2024