За ролята и мястото на Преславския събор

Културен и духовен феномен
Новобългарската православна цивилизация е уникален културен и духовен феномен, формиран през Средновековието, който оказва значително влияние върху развитието на части от Източна Европа. Тя обединява редица сродни на нам народи под знамето на православието и създава основите на техните културни и духовни традиции.

Началото на православната цивилизация
Нашата православна цивилизация започва да се формира през IX век, когато братята Кирил и Методий създават глаголицата и разпространяват християнството сред моравците. Техните ученици продължават делото им, като създават кирилицата и превеждат богослужебните книги на старобългарски език. Това събитие е от ключово значение за развитието на българската култура и идентичност.

Ролята на Плиска
Плиска, като столица на България, играе важна роля в утвърждаването на тази нова православна цивилизация. От установяването си за столица, Плиска става център на политическата и културната мощ на Първата българска държава. През 893/894 г. в Плиска се ражда идеята за славянската православна цивилизация, която ще обедини българския народ под знамето на православието.

Влиянието на Константинопол
Константинопол, или Цариград, е център на ромейската (византийската) култура и православие. Градът играе ключова роля в разпространението на християнството сред българите и в утвърждаването на православната вяра. През 927 г. в Константинопол е сключен мирен договор между България и Византия, който признава правото на българите да бъдат съпритежатели на християнската цивилизация.

Теодор Дафнопат и мирът с Византия
Византийският книжовник Теодор Дафнопат е автор на "Словото за мира с българите", произнесено по случай сключването на мира между България и Византия през 927 г. В речта си Дафнопат сравнява цар Симеон с библейския цар Давид и подчертава значението на мира за обединението на християнския свят. Той признава правото на българите да бъдат съпритежатели на християнската цивилизация и подчертава техния принос за нейното изграждане.

Златният век при цар Симеон Велики
Златният век на България, който съвпада с управлението на цар Симеон I Велики, е период на културен и духовен разцвет. През този период България става център на славянската православна цивилизация, като се развиват литературата, изкуствата и архитектурата. Цар Симеон е сравняван с велики завоеватели и културни дейци като Александър Македонски и Птолемей Филаделф.

Взаимодействие между народите и византийската култура
Новобългарската православна цивилизация е резултат от взаимодействието между българския народ с византийската култура. Тя създава основите на културната и духовната идентичност не само на българите, но и оказва значително влияние върху развитието на Източна Европа. Мирът между България и Византия през 927 г. и Златният век на България са ключови моменти в утвърждаването на тази цивилизация.

Триумфът на цар Симеон Велики
Цар Симеон Велики (893-927) е един от най-значимите владетели в българската история. Той наследява трона след свалянето на брат си Владимир Расате и преместването на столицата от Плиска в Преслав. Симеон е известен с амбициите си да утвърди България като водеща сила в региона и да създаде нов цивилизационен модел, основан на славянската православна култура.

След като не успява да получи исканото от Константинопол, Симеон се обръща към Рим, който дава съгласие за неговите искания. Въпреки това, Симеон не доживява да види триумфа си, но успява да постигне значителни успехи. Византия признава титлата "цар" за владетеля на българите и сана "патриарх" за църковния глава, което утвърждава самостойността на новия цивилизационен модел в християнския свят.

Преславският събор и реформите
Преславският събор от 893-894 г. е ключов момент в българската история. На този събор княз Борис I сваля от трона сина си Владимир и провъзгласява своя трети син, Симеон, за княз. Решено е столицата да се премести от Плиска в Преслав, а старобългарският език да бъде въведен в държавата и църковното богослужение. Тези решения са взаимосвързани и доказуеми по резултатите си, което налага извода, че са били взети с общо съгласие на народен събор.

Промените в българската църква
Съборът в Преслав от 893-894 г. води до значителни промени в българската църква. Гръцките йерарси са заменени с български, което укрепва независимостта на българската църква и утвърждава старобългарския език като основен в богослужението. Това е важна стъпка към създаването на славянската православна цивилизация.

Йоан Екзарх, писател и преводач, е един от най-важните представители на Преславската книжовна школа от края на IX и началото на X век. Той е известен с произведения като „Шестоднев“ и с преводите си на богословски текстове. Неговото прозвище „екзарх“ предполага, че е заемал висока църковна длъжност, но няма сигурни данни за точната му роля в църковната йерархия.

В 893 г., на историческия събор в Преслав, Климент (840-916), един от най-значимите ученици на братята Кирил и Методий, бил възведен в епископски сан на Дебричко-Величката епархия. Тази епархия обхващала днешно Кичевско и съседната Охридска покрайнина, а може би и Дебър. Така той станал първи епископ на български език и било поставено началото на българската църковна йерархия.

Климент Охридски е най-даровитият, вдъхновен и плодовит писател на своята епоха. Той е вдъхновен учител и красноречив проповедник. Под неговото перо са излезли множество похвални слова и поучения за Господски, Богородични и светийски празници, общи слова за мъченици и апостоли, духовни песни и преводи на богослужебни книги. Духовният ръст на св. Климент като строител на българската църква се откроява величествено на фона на неговото архиерейско служение.

Наум (830-910), също един от значимите ученици на Кирил и Методий, придружавал епископ Климент в Девол като негов помощник. Работил неуморно в Преслав и основал школа. Той също просиял в святост пред Бога и човеците. В 910 г. починал в изградения от него манастир край Охрид, където мощите му и досега си остават неоткрити, но въпреки това вършат дивни чудеса.

Горазд бил моравец по рождение и назначен от архиепископ Методий за негов заместник като моравски епископ. След като бил свален и прокуден от престола, Горазд намерил топъл прием в България. Тук той се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик Виктор Григорович видял храм и манастир на св. Горазд близо до гр. Берат в Албания, където, според неговите думи, мощите на светеца почиват неоткрити. По тези места най-вероятно ще да се е подвизавал и св. Сава.

Ангеларий е бил един от спътниците на Климент след изгонването им от Моравия. Изтощен от непосилни трудове, наскоро след пристигането си в България, той починал в Плиска.

Константин Преславски е един от водещите книжовници на Преславската книжовна школа. Той е автор на множество богословски и литературни произведения, включително „Азбучна молитва“ и „Учително евангелие“. Константин е известен с преводите си на богослужебни текстове и с приноса си към развитието на старобългарската литература.

Черноризец Храбър е средновековен български писател и книжовник, известен с произведението си „За буквите“. В него той защитава славянската писменост и подчертава значението на кирилицата за развитието на славянската култура и идентичност. Черноризец Храбър е важна фигура в Преславската книжовна школа и има значителен принос към българската литература.

Историческа значимост
Преславският събор и реформите на Симеон са значими не само за българската, но и за европейската история. Те утвърждават България като важен културен и политически център в Средновековна Европа. Въпреки че съществуването на събора е било оспорвано в последните години, съвкупността от исторически данни и източници подкрепя неговата реалност и значимост.

В крайна сметка, цар Симеон Велики и Преславският събор оставят дълбок отпечатък в българската и европейската история. Те утвърждават България като водеща сила в региона и създават основите на повлияната от България православна цивилизация в източните части на Европа. Тези събития са пример за стратегическо мислене и решителност в преследването на националните интереси и културна идентичност.

Лалю Метев, 8 септември 2024 г.