Ролята и мястото на Чака в българската история

Чака, син на татарския военачалник Ногай, е фигура, която предизвиква значителен интерес и спорове в историческата наука. Въпросът за неговото царуване в България е обект на множество изследвания и дискусии. Въпреки че Георги Пахимер предоставя подробен разказ за събитията, свързани с Чака, други източници също допринасят за разбирането на неговата роля и значимост в политическите събития в края на XIII и началото на XIV век.

Чака е син на татарския темник Ногай и Алака. След 1279 г. Чака се жени за най-малката дъщеря на цар Георги I Тертер, Елена. Този брак е част от политическите съюзи, които цар Георги I Тертер сключва, за да укрепи позициите си срещу татарската заплаха. След смъртта на баща си, Ногай, Чака изпада в немилост и се опитва да вземе полагащото му се наследство. Той убива мащехата си и брат си, които желаят да сключат мир с новия хан Токтай. За кратко време Чака успява да стане хан, но влиза в конфликт с видни военачалници, които в крайна сметка минават на страната на Токтай.

Татарската "Златна Орда" е мощна държава в Източна Европа през XIII-XIV век. Тя е основана през 1243 г. от хан Батъй, внук на Чингис хан. В този период "Златната Орда" играе важна роля в международните отношения, включително в съюзите с Египет срещу монголо-татарската империя на илхан Хулагу в Иран.

Чака наследява амбициите на своя баща Ногай, който е бил темник и беклярибег на "Златната Орда". Ногай създава своя "улус" в земите на днешна Украйна и Молдова, като се стреми да овладее цялата татарска империя. След смъртта на Ногай през 1299 г., Чака се опитва да запази бащиното си наследство, но среща съпротива от страна на хан Токту и други военачалници.

Опитът му да се противопостави на новия хан се оказва неуспешен и той е принуден да потърси убежище при аланите, а по-късно и в България заедно с жена си и шурея си Теодор Светослав. Възползвайки се от политическата нестабилност в България, Чака навлиза с остатъците от армията си и се явява пред стените на столицата Търновград.

През ноември 1298 г. Смилец умира. Макар че Пахимер споменава доста странно неговата смърт – „След Чака Смилец изчезна”, самото споменаване на смяната на властта по този начин от византийския летописец ни дава основание да смятаме, че смъртта му настъпва насилствено, подобно на много от неговите предшественици.

Поради малолетието на сина му Йоан IV Смилец, управлението преминава в ръцете на вдовицата на Смилец. В началото тя се опира на братята му – Радослав и Войсил, които владеят Подбалканската област. Твърде скоро те проявяват апетити към короната и тя им се противопоставя, като търси помощта на зет си Елтимир, който през есента на 1298 г. се завръща от изгнаничество. Тя предприема дипломатически ход, като изпраща в началото на 1299 г. пратеничество начело с деспот Елтимир при сръбския крал Стефан Урош II Милутин, който преди това прогонва своята съпруга Елена, дъщеря на Георги Тертер.

Това пратеничество предлага ръката на вдовицата на българския владетел на сръбския крал, като с това той ще получи като зестра българската корона и цялото Българско царство. По това време при сръбския крал пребивава и византийско пратеничество. Византийските пратеници успяват да спечелят дипломатическата борба и убеждават сръбския крал да сключи съюз с империята, скрепен с брак на престарелия Милутин с петгодишната Симонида, дъщеря на Андроник II Палеолог. Като зестра кралят получава областта между Охрид, Прилеп и Щип.

Неуспехът на „Смилцена”, както е наричана вдовицата на цар Смилец в литературата, и отказът на сръбския владетел от българската корона не може да се тълкува като проява на политическо късогледство – тъй като вероятно българите поставят условието да бъдат запазени наследствените права на сина на Смилец.

Неуспехът на тази инициатива и опасното татарско раздвижване на североизток принуждават съпругата на Смилец да бяга. При влизането си България, Теодор Светослав, като единствен законен претендент за трона, след като успява да подкупи българското болярство, „Смилцена” заедно със своя син са принудени да потърсят убежище при своя зет деспот Елтимир (Алдемир) в Крън, а впоследствие и в Константинопол. Смилецовите братя – Радослав и Войсил, също бягат във Византия и заедно със своите отряди постъпват на византийска служба.

Георги Пахимер съобщава за преминаването на Радослав на византийска служба: „Българският севастократор Радослав бе минал на страната на императора, който го удостои със севастократорското достойнство”, а Йоан Кантакузин казва за Войсил: „брат на предишния цар на мизите, който бе беглец при ромеите, когато узна за смъртта на царя на мизите, се върна и сам подчини останалите градове... Същевременно той извести...императора, че и той, и съпровождащите го войски ще му бъдат подчинени.”

Възцаряването на Теодор Светослав през 1300 г. слага край на татарската хегемония. Малко след своето възкачване на престола, Светослав успява да постигне споразумение със своя чичо (или по-скоро братовчед) Елтимир и да присъедини Крънското княжество към Търновското царство. Това укрепва значително българо-византийската граница.

Досега безрезервно приеманата версия е, че след пораженията си, Чака бяга в България, където търси убежище при своя шурей Теодор Светослав. Това поставя българските власти в трудно положение, тъй като присъствието на Чака представлява заплаха от наказателни действия от страна на хан Токту.

Според традиционните възгледи в българската историография, през 1299 – 1300 г. Чака се възцарява като български владетел с подкрепата на Теодор Светослав. Българският историк Пламен Павлов обаче предлага друга интерпретация на събитията, като смята, че Чака е бил сюзерен на Светослав Тертер.

Разбрал за местонахождението на Чака, Токтай изпраща голяма войска към България и обсажда престолния град Търново. Теодор Светослав бързо организира заговор, хвърляйки Чака в тъмница, където той скоро бива удушен. Главата му е изпратена на Токтай, който в знак на благодарност дава на Теодор Светослав част от територията, управлявана от Ногай, като феодално владение.

Теодор Светослав, син на Георги I Тертер, използва ситуацията, за да възвърне бащиния си трон. Той успява да залови и убие Чака, като изпраща главата му на хан Токту. Това действие укрепва позициите на Теодор Светослав и води до териториални придобивки за България.

В историческата наука все още господства мнението, че в края на XIII в. престолът на Асеневци е заграбен от татарина Чака - иноверец-мюсюлманин, син на зловещия за тогавашна България татарски властник Ногай. Според Георги Пахимер, съвременник на събитията, Чака за кратко време става български цар, но византийският историк не се чувства сигурен при представянето на промяната в Търново.

Преди известно време проф. Пламен Павлов подчерта, че слабата информираност на Пахимер за събитията в Търново през последното десетилетие на XIII в. води до грешки и пропуски в неговите описания. Според Павлов, Чака не е бил български цар, а по-скоро сюзерен на Теодор Светослав, който след смъртта на Чака заема българския престол.

Историята на Чака и неговото пребиваване в България е сложна и многопластова. Въпреки че Георги Пахимер предоставя ценна информация, други източници също допринасят за разбирането на събитията. Чака определено не е бил коронясван за български цар, а неговите амбиции са били насочени към върховната власт в "Златната Орда". Теодор Светослав успява да използва ситуацията в своя полза, укрепвайки българската държава и прекратявайки татарската намеса във вътрешните й работи.

Чака, съпруг на Елена, дъщеря на българския цар Георги I Тертер, има син на име Кара-Кишек. След смъртта на баща си, Кара-Кишек бяга от Златната орда с 3000 татари и постъпва на служба при видинския деспот Шишман. Във Видин той приема християнската вяра и името Борис Тертер. Бъдещият зет на цар Йоан Александър Асен и по-късно деспот, Константин Тертер Шишман, изобразен и посочен в Лондонското Четвероевангелие, е син на Борис Тертер. Това е нашият скромен принос в разбулването на мистерията около този деспот Константин, което по-подробно ще обсъдим в отделна наша статия или под формата на нарочно научно съобщение.

Чака е фигура, която остава спорна в историческата наука. Неговата роля в българската история е обект на различни интерпретации, но безспорно той е част от сложната политическа картина на Балканите в края на XIII и началото на XIV век.

Лалю Метев, 9 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Role and Place of Chaka in Bulgarian History

Chaka, the son of the Tatar military leader Nogai, is a figure that provokes significant interest and debate in historical science. The question of his reign in Bulgaria is the subject of numerous studies and discussions. Although George Pachymeres provides a detailed account of the events related to Chaka, other sources also contribute to understanding his role and significance in the political events of the late 13th and early 14th centuries.

Chaka is the son of the Tatar temnik Nogai and Alaka. After 1279, Chaka married the youngest daughter of Tsar George I Terter, Elena. This marriage was part of the political alliances that Tsar George I Terter made to strengthen his position against the Tatar threat. After the death of his father, Nogai, Chaka fell out of favor and tried to claim his rightful inheritance. He killed his stepmother and brother, who wanted to make peace with the new Khan Tokhtai. For a short time, Chaka managed to become a khan but came into conflict with prominent military leaders who eventually sided with Tokhtai.

The Tatar "Golden Horde" was a powerful state in Eastern Europe during the 13th-14th centuries. It was founded in 1243 by Khan Batu, the grandson of Genghis Khan. During this period, the "Golden Horde" played an important role in international relations, including alliances with Egypt against the Mongol-Tatar empire of Ilkhan Hulagu in Iran.

Chaka inherited the ambitions of his father Nogai, who was a temnik and beklerbeg of the "Golden Horde." Nogai created his "ulus" in the lands of present-day Ukraine and Moldova, striving to control the entire Tatar empire. After Nogai"s death in 1299, Chaka tried to preserve his father"s inheritance but faced resistance from Khan Tokhtai and other military leaders.

His attempt to oppose the new khan proved unsuccessful, and he was forced to seek refuge with the Alans, and later in Bulgaria, along with his wife and brother-in-law Theodore Svetoslav. Taking advantage of the political instability in Bulgaria, Chaka entered with the remnants of his army and appeared before the walls of the capital, Tarnovgrad.

In November 1298, Smilets died. Although Pachymeres mentions his death rather strangely – "After Chaka, Smilets disappeared," the mere mention of the change of power in this way by the Byzantine chronicler gives us reason to believe that his death occurred violently, similar to many of his predecessors.

Due to the minority of his son Ivan IV Smilets, the governance passed into the hands of Smilets" widow. Initially, she relied on his brothers – Radoslav and Voisil, who controlled the Sub-Balkan region. Very soon, they showed appetites for the crown, and she opposed them by seeking the help of her son-in-law Eltimir, who returned from exile in the autumn of 1298. She undertook a diplomatic move by sending a delegation led by Despot Eltimir to the Serbian King Stefan Uroš II Milutin, who had previously expelled his wife Elena, the daughter of George Terter.

This delegation offered the hand of the widow of the Bulgarian ruler to the Serbian king, with the Bulgarian crown and the entire Bulgarian kingdom as dowry. At that time, a Byzantine delegation was also present at the Serbian king"s court. The Byzantine envoys managed to win the diplomatic battle and convinced the Serbian king to form an alliance with the empire, sealed with the marriage of the elderly Milutin to the five-year-old Simonida, the daughter of Andronikos II Palaiologos. As dowry, the king received the area between Ohrid, Prilep, and Štip.

The failure of "Smiletsena," as the widow of Tsar Smilets is called in literature, and the Serbian ruler"s refusal of the Bulgarian crown cannot be interpreted as political shortsightedness – as the Bulgarians likely set the condition to preserve the hereditary rights of Smilets" son.

The failure of this initiative and the dangerous Tatar movement in the northeast forced Smilets" wife to flee. Upon the entry of the legitimate claimant to the Bulgarian throne, Theodore Svetoslav, after successfully bribing the Bulgarian nobility, "Smiletsena" and her son were forced to seek refuge with their son-in-law Despot Eltimir (Aldimir) in Krăn, and later in Constantinople. Smilets" brothers – Radoslav and Voisil, also fled to Byzantium. Together with their detachments, they entered Byzantine service.

George Pachymeres reports on Radoslav"s transition to Byzantine service: "The Bulgarian sebastokrator Radoslav had gone over to the emperor"s side, who honored him with the dignity of sebastokrator," and John Kantakouzenos says of Voisil: "the brother of the previous king of the Mysians, who was a fugitive with the Romans, when he learned of the death of the king of the Mysians, returned and himself subdued the remaining cities... At the same time, he informed... the emperor that he and the accompanying troops would be subordinate to him."

The enthronement of Theodore Svetoslav in 1300 ended the Tatar hegemony. Shortly after his ascension to the throne, Svetoslav managed to reach an agreement with his uncle (or rather cousin) Eltimir and annex the Krăn principality to the Tarnovo kingdom. This significantly strengthened the Bulgarian-Byzantine border.

The previously unreservedly accepted version is that after his defeats, Chaka fled to Bulgaria, where he sought refuge with his brother-in-law Theodore Svetoslav. This put the Bulgarian authorities in a difficult position, as Chaka"s presence posed a threat of punitive actions from Khan Tokhtai.

According to traditional views in Bulgarian historiography, in 1299 – 1300, Chaka ascended as a Bulgarian ruler with the support of Theodore Svetoslav. However, Bulgarian historian Plamen Pavlov offers another interpretation of the events, considering that Chaka was a suzerain of Svetoslav Terter.

Having learned of Chaka"s whereabouts, Tokhtai sent a large army to Bulgaria and besieged the capital city of Tarnovo. Theodore Svetoslav quickly organized a conspiracy, throwing Chaka into prison, where he was soon strangled. His head was sent to Tokhtai, who, in gratitude, gave Theodore Svetoslav part of the territory governed by Nogai as a feudal possession.

Theodore Svetoslav, the son of George I Terter, used the situation to reclaim his father"s throne. He managed to capture and kill Chaka, sending his head to Khan Tokhtai. This action strengthened Theodore Svetoslav"s position and led to territorial gains for Bulgaria.

In historical science, the prevailing opinion is that at the end of the 13th century, the throne of the Asen dynasty was seized by the Tatar Chaka – a non-believer Muslim, the son of the notorious Tatar ruler Nogai. According to George Pachymeres, a contemporary of the events, Chaka briefly became the Bulgarian tsar, but the Byzantine historian does not feel confident in presenting the change in Tarnovo.

Some time ago, Professor Plamen Pavlov emphasized that Pachymeres" poor awareness of the events in Tarnovo during the last decade of the 13th century led to errors and omissions in his descriptions. According to Pavlov, Chaka was not a Bulgarian tsar but rather a suzerain of Theodore Svetoslav, who took the Bulgarian throne after Chaka"s death.

The history of Chaka and his stay in Bulgaria is complex and multifaceted. Although George Pachymeres provides valuable information, other sources also contribute to understanding the events. Chaka was certainly not crowned as a Bulgarian tsar, and his ambitions were directed towards supreme power in the "Golden Horde." Theodore Svetoslav managed to use the situation to his advantage, strengthening the Bulgarian state and ending Tatar interference in its internal affairs.

Chaka, the husband of Elena, the daughter of Bulgarian Tsar George I Terter, had a son named Kara-Kishek. After his father"s death, Kara-Kishek fled the Golden Horde with 3,000 Tatars and entered the service of the Vidin despot Shishman. In Vidin, he converted to Christianity and took the name Boris Terter. The future son-in-law of Tsar Ivan Alexander Asen and later despot, Konstantin Terter Shishman, depicted and mentioned in the London Gospel, was the son of Boris Terter. This is our modest contribution to unraveling the mystery surrounding this despot Konstantin, which we will discuss in more detail in a separate article, in the form of a scientific report.

Chaka is a figure that remains controversial in historical science. His role in Bulgarian history is subject to various interpretations, but he is undoubtedly part of the complex political landscape of the Balkans in the late 13th and early 14th centuries.

Lalu Metev, September 9, 2024