Източна Румелия (1878 – 1885)

Източна Румелия играе важна роля в развитието на българската култура и общество. Тя предоставя различен политически и икономически модел, който стимулира културното и обществено развитие. Въпреки че съществуването ѝ е кратко, влиянието на Източна Румелия върху българската култура и общество е дълбоко и трайно.

Източна Румелия, създадена след Берлинския договор от 1878 г., представлява уникален исторически феномен, който често се разглежда като пропуснат шанс за българската нация. Въпреки че е създадена като автономна област под пряката власт на султана, Източна Румелия бързо се утвърждава като втора българска юрисдикция, съществуваща успоредно с Княжество България до Съединението през 1885 г.

Исторически контекст и създаване
Източна Румелия е създадена със съгласието на основните европейски сили, включително Османската империя и Русия. Според Берлинския договор, областта разполага с административна автономия под пряката власт на султана, като генерал-губернаторът трябва да е християнин и се назначава със съгласието на всички държави, подписали договора. Територията на Източна Румелия обхваща около 35,900 кв.км, с главен град Пловдив и население около 816,000 души, от които българите са приблизително 70%.

Политическа и административна структура
Източна Румелия не е замислена като българска област, но благодарение на активното си население, тя се утвърждава като втора българска юрисдикция. Вътрешното устройство се определя от Органическия устав, разработен от комисия с представители на силите, подписали Берлинския договор. Уставът включва някои от най-добрите традиции от законодателството и конституциите на тогавашните либерални европейски държави, съобразени с местните традиции и обичаи.

Законодателна и съдебна власт
Законодателната власт в Източна Румелия принадлежи на Областното събрание, състоящо се от 56 депутати, от които 36 избрани пряко от народа, 10 по право и 10 назначени от генерал-губернатора. Съдебната власт е значително по-добре уредена от тази в Княжество България, с несменяеми съдии, назначавани до живот, и наличие на административно правосъдие по френски образец.

Икономически и социални аспекти
Стопанството на Източна Румелия е тежко пострадало от опустошенията на Априлското въстание и Руско-турската война, но има важни предимства в сравнение с това на Княжеството. Областта остава част от огромния пазар на Османската империя, което благоприятства икономическото развитие. Публичните финанси на областта са в тежко състояние, но публичните пари се изразходват по-внимателно и пестеливо в сравнение с Княжеството.

Благодарение на липсата на митнически граници с Османската империя, Източна Румелия има достъп до огромния пазар на империята. Това стимулира икономическото развитие и индустриализацията, особено в градове като Сливен, който става център на текстилната индустрия. Въпреки тежкото финансово състояние, публичните средства в Източна Румелия се изразходват по-внимателно и пестеливо в сравнение с Княжество България. Това води до по-ефективно управление на ресурсите и по-добри условия за икономически растеж.

Политически свободи и конкуренция
Наличието на две български юрисдикции се отразява положително на политическите свободи и в двете. Конкуренцията между Княжество България и Източна Румелия създава потенциал за по-добри условия за стопански и социален просперитет. Въпреки това, конкуренцията не е по вкуса на политическия елит в двете области, което води до почти единодушната подкрепа за Съединението.

Културно развитие
Източна Румелия се отличава с високо ниво на образованост и културна активност. В областта се създават множество училища, читалища и културни институции, които допринасят за развитието на българската култура. Пловдив, като главен град, се утвърждава като културен център, привличащ интелектуалци и творци. В периода на съществуване на Източна Румелия се наблюдава разцвет на българската литература и изкуство. Много писатели, поети и художници намират вдъхновение в новите условия на автономия и свобода на изразяване.

Обществено развитие
Източна Румелия предлага различен политически модел в сравнение с Княжество България. Областното събрание, състоящо се от избрани и назначени депутати, създава условия за по-широко представителство и баланс на интересите. Това води до формиране на по-зряла политическа култура и по-голяма ангажираност на гражданите в политическия процес. В Източна Румелия се спазват културните, политическите, религиозните и националните права на българите и на националните малцинства. Липсата на дискриминация по религиозен или национален признак създава условия за по-справедливо и хармонично общество.

Пропуснатият шанс
Съединението премахва двете български юрисдикции и унищожава конкурентните предимства на Източна Румелия. След Съединението, конкурентните предимства на Източна Румелия са унищожени, защото в бившата автономна област са наложени законите на Княжеството. Това е пропуснат шанс в българското историческо развитие, който не дава възможност да се усетят резултатите от съществуването на две български юрисдикции.

Източна Румелия представлява уникален исторически феномен, който предлага различни политически, административни и икономически модели в сравнение с Княжество България. Въпреки че съществуването на две български юрисдикции може да се оцени като шанс за тогавашните българи, Съединението премахва тези възможности и затвърждава разпокъсването на българите.

Лалю Метев, 9 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Eastern Rumelia (1878 – 1885)

Eastern Rumelia played an important role in the development of Bulgarian culture and society. It provided a different political and economic model that stimulated cultural and social development. Although its existence was brief, the influence of Eastern Rumelia on Bulgarian culture and society was deep and lasting.

Eastern Rumelia, created after the Berlin Treaty of 1878, represents a unique historical phenomenon often viewed as a missed opportunity for the Bulgarian nation. Although it was established as an autonomous region under the direct authority of the Sultan, Eastern Rumelia quickly established itself as a second Bulgarian jurisdiction, existing alongside the Principality of Bulgaria until the Unification in 1885.

Historical Context and Creation
Eastern Rumelia was created with the consent of the major European powers, including the Ottoman Empire and Russia. According to the Berlin Treaty, the region had administrative autonomy under the direct authority of the Sultan, with the governor-general required to be a Christian and appointed with the consent of all the signatory states. The territory of Eastern Rumelia covered approximately 35,900 square kilometers, with Plovdiv as its main city and a population of about 816,000 people, of whom approximately 70% were Bulgarians.

Political and Administrative Structure
Eastern Rumelia was not intended to be a Bulgarian region, but thanks to its active population, it established itself as a second Bulgarian jurisdiction. Its internal structure was defined by the Organic Statute, developed by a commission with representatives from the powers that signed the Berlin Treaty. The statute included some of the best traditions from the legislation and constitutions of contemporary liberal European states, adapted to local traditions and customs.

Legislative and Judicial Power
The legislative power in Eastern Rumelia belonged to the Regional Assembly, consisting of 56 deputies, of whom 36 were directly elected by the people, 10 were ex officio members, and 10 were appointed by the governor-general. The judicial power was significantly better organized than that in the Principality of Bulgaria, with irremovable judges appointed for life and the presence of administrative justice modeled after the French system.

Economic and Social Aspects
The economy of Eastern Rumelia was heavily affected by the devastations of the April Uprising and the Russo-Turkish War, but it had important advantages compared to that of the Principality. The region remained part of the vast market of the Ottoman Empire, which favored economic development. Public finances were in a difficult state, but public funds were spent more carefully and frugally compared to the Principality.

Thanks to the absence of customs borders with the Ottoman Empire, Eastern Rumelia had access to the vast market of the empire. This stimulated economic development and industrialization, especially in cities like Sliven, which became a center of the textile industry. Despite the difficult financial situation, public funds in Eastern Rumelia were spent more carefully and frugally compared to the Principality. This led to more efficient resource management and better conditions for economic growth.

Political Freedoms and Competition
The existence of two Bulgarian jurisdictions positively affected political freedoms in both. The competition between the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia created potential for better conditions for economic and social prosperity. However, this competition was not favored by the political elite in both regions, leading to almost unanimous support for the Unification.

Cultural Development
Eastern Rumelia was distinguished by a high level of education and cultural activity. Numerous schools, cultural centers, and institutions were established in the region, contributing to the development of Bulgarian culture. Plovdiv, as the main city, became a cultural center attracting intellectuals and artists. During the existence of Eastern Rumelia, there was a flourishing of Bulgarian literature and art. Many writers, poets, and artists found inspiration in the new conditions of autonomy and freedom of expression.

Social Development
Eastern Rumelia offered a different political model compared to the Principality of Bulgaria. The Regional Assembly, consisting of elected and appointed deputies, created conditions for broader representation and balance of interests. This led to the formation of a more mature political culture and greater citizen engagement in the political process. In Eastern Rumelia, the cultural, political, religious, and national rights of Bulgarians and national minorities were respected. The absence of discrimination based on religion or nationality created conditions for a more just and harmonious society.

The Missed Opportunity
The Unification abolished the two Bulgarian jurisdictions and destroyed the competitive advantages of Eastern Rumelia. After the Unification, the competitive advantages of Eastern Rumelia were eliminated because the laws of the Principality were imposed in the former autonomous region. This was a missed opportunity in Bulgarian historical development, which did not allow the results of the existence of two Bulgarian jurisdictions to be felt.

Eastern Rumelia represents a unique historical phenomenon that offered different political, administrative, and economic models compared to the Principality of Bulgaria. Although the existence of two Bulgarian jurisdictions can be seen as an opportunity for the Bulgarians of that time, the Unification removed these possibilities and reinforced the fragmentation of the Bulgarians.

Lalu Metev, September 9, 2024