Църковно-народните борби през Българското възраждане

Със зараждането на националната идея в периода на Възраждането (XVIII-XIX век) отхвърлянето на зависимостта от Цариградската патриаршия се превръща в един от основните въпроси на българската национална революция. Българското духовенство играе ключова роля в запазването на самосъзнанието, бита и морала на своя народ, укрепвайки волята му за борба срещу потисниците.

Първи етап (1824-1856)
Борбата за църковна независимост започва през 20-те години на XIX век и продължава дори след Освобождението (1878 г.) сред българите в Македония и Одринска Тракия. Първият етап (1824-1856 г.) се характеризира с движение за изгонване на гръцките владици и замяната им с български, както и за премахване на гръцкия език от богослужението. През 1824 г. жителите на Враца под ръководството на каза-векила Димитраки Хаджитошев правят опит да отстранят епископ Методий и да го заменят с българин, но акцията завършва неуспешно и Хаджитошев е осъден на смърт.

Втори етап (1856-1860)
След Кримската война (1853-1856 г.) и издаването на султанския реформен акт Хатихумаюн (1856 г.), българите получават основа за легална дейност, която стимулира църковно-националната борба. Цариградската българска църковна община се налага като общобългарски ръководен център. През 1856-1860 г. в движението срещу гръцките митрополити се включват почти всички български провинции. Великденската акция от 3 април 1860 г. в тогавашната дървена църква "Св. Стефан" в Цариград, където епископ Иларион Макариополски обявява самостоятелна българска църковна организация, е повратен момент в борбата.

Трети етап (1860-1870)
След Великденската акция, населението от стотици църковни общини подкрепя отхвърлянето на духовната власт на патриаршията. В Цариград е образуван Смесен народен съвет от архиереи и епархийски представители от редица български градове, който подкрепя каузата за самостойна църква. След дълги перипетии на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна структура под формата на екзархия, полузависима от Вселенската цариградска патриаршия.

Църковно-народните борби през Възраждането са ключов елемент от тъй наречената българска национална революция. Те не само укрепват националното самосъзнание, но и подготвят почвата за политическата независимост на България. Успехите в тази борба са резултат от усилията на множество българи, които с воля и упоритост се борят за своите права и свободи.

Лалю Метев, 11 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

The Church-People Struggles during the Bulgarian National Revival

With the emergence of the national idea during the Revival period (18th–19th century), the rejection of dependence on the Patriarchate of Constantinople became one of the main issues of the Bulgarian national revolution. The Bulgarian clergy played a key role in preserving the identity, customs, and morals of their people, strengthening their will to fight against oppressors.

First Stage (1824–1856)
The struggle for ecclesiastical independence began in the 1820s and continued even after the Liberation (1878), particularly among the Bulgarians in Macedonia and Adrianople Thrace. The first stage (1824–1856) is characterized by a movement to expel Greek bishops and replace them with Bulgarians, as well as the removal of the Greek language from liturgical services. In 1824, under the leadership of Caza vekil Dimitraki Hadjitoshev, the people of Vratsa attempted to remove Bishop Methodius and replace him with a Bulgarian. However, the action was unsuccessful, and Hadjitoshev was sentenced to death.

Second Stage (1856–1860)
After the Crimean War (1853–1856) and the issuance of the Sultan"s reform decree, the Hatt-ı Hьmayun (1856), Bulgarians gained a foundation for legal activities, which further stimulated the church-national struggle. The Bulgarian Church community in Constantinople established itself as the central body for all Bulgarians. Between 1856 and 1860, almost all Bulgarian provinces joined the movement against Greek metropolitans. A turning point occurred during the Easter Action on April 3, 1860, in the wooden church of St. Stephen in Constantinople, where Bishop Ilarion of Makariopolis declared the establishment of an independent Bulgarian church organization.

Third Stage (1860–1870)
Following the Easter Action, the population from hundreds of church communities supported the rejection of the Patriarchate"s spiritual authority. A Mixed National Council, consisting of bishops and representatives from various Bulgarian cities, was established in Constantinople to support the cause for an independent church. After many struggles, on February 27, 1870, Sultan Abdul Aziz signed a decree establishing an autonomous Bulgarian ecclesiastical structure in the form of an exarchate, which was semi-dependent on the Ecumenical Patriarchate of Constantinople.

The church-people struggles during the Bulgarian National Revival are a key element of the so-called Bulgarian national revolution. They not only strengthened national consciousness but also laid the groundwork for Bulgaria"s political independence. The successes in this struggle were the result of the efforts of many Bulgarians who fought with determination and perseverance for their rights and freedoms.

Lalu Metev, September 11, 2024