Най-четени
1. atil
2. radostinalassa
3. zahariada
4. samvoin
5. reporter
6. budha2
7. kvg55
8. getmans1
9. bogolubie
10. planinitenabulgaria
11. bosia
12. gothic
13. gikotev
14. bven
2. radostinalassa
3. zahariada
4. samvoin
5. reporter
6. budha2
7. kvg55
8. getmans1
9. bogolubie
10. planinitenabulgaria
11. bosia
12. gothic
13. gikotev
14. bven
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. dobrota
8. ambroziia
9. donkatoneva
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. lamb
3. metaloobrabotka
4. hadjito
5. mimogarcia
6. siainia
7. bgantimafia
8. iskra1304
9. djani
10. samvoin
2. lamb
3. metaloobrabotka
4. hadjito
5. mimogarcia
6. siainia
7. bgantimafia
8. iskra1304
9. djani
10. samvoin
Постинг
13.09 14:49 -
Битката на Каталаунските полета
Битката на Каталаунските полета: Исторически анализ
Битката на Каталаунските полета, известна още като битката при Шалон, се състояла на 20 юни 451 г. сл. Хр. Тя е едно от най-значимите сражения в късната античност, противопоставяйки коалиция, водена от римския генерал Флавий Аеций и вестготския крал Теодерих I, срещу хуните и техните васали, командвани от краля им Атила. Това сражение е едно от последните големи военни операции на Западната Римска империя, въпреки че германските федерати съставляват по-голямата част от коалиционната армия.
Исторически контекст
През 451 г. Атила нахлува в Галия, разорявайки множество градове и селища. Обсадата на Аврелианум (днешен Орлеан) е решаващ момент в кампанията, който спира опита на хуните да напреднат по-нататък в римските територии. Въпреки това, хуните успяват да разграбят голяма част от Галия и да отслабят военния капацитет на римляните и вестготите.
Ход на битката
Битката се състояла на Каталаунските полета, близо до съвременния град Троа. Атила разделя силите си на три части: център, ляво и дясно крило. Центърът, воден от самия Атила, включва хунската тежка конница. Левият фланг е съставен от остготската конница и пехота, водени от Валамир, Теодемир и Видемар. Десният фланг включва гепидите под ръководството на Ардарих и други пеши съюзници.
Коалицията на римските войски, водена от Флавий Аеций, също е разделена на три части. Десният фланг, съставен от вестготите, е воден от крал Теодерих I и сина му Торизмунд. Центърът включва римските легиони и съюзническите войски, а левият фланг е съставен от аланите под ръководството на Сангибан.
Изход и последици
Изходът на битката е спорен, но се смята, че коалицията на римляните и вестготите успява да спре хуните. Теодерих I загива в битката, а Атила е принуден да се оттегли. Въпреки това, хуните продължават да представляват заплаха за Римската империя до смъртта на Атила през 453 г. и последвалото разпадане на хунската коалиция след битката при Недао през 454 г.
Битката на Каталаунските полета е значимо събитие в историята на късната античност. Тя демонстрира сложността на военните и политическите съюзи в този период и подчертава важността на коалиционните сили в борбата срещу общия враг. Въпреки че изходът на битката е спорен, тя остава символ на съпротивата срещу хунската експанзия и запазването на римското влияние в Галия.
Лалю Метев, 13 септември 2024 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
The Battle of the Catalaunian Plains: Historical Analysis
The Battle of the Catalaunian Plains, also known as the Battle of Chвlons, took place on June 20, 451 AD. It is one of the most significant battles of late antiquity, pitting a coalition led by the Roman general Flavius Aetius and the Visigothic king Theodoric I against the Huns and their vassals, commanded by their king, Attila. This battle was one of the last major military operations of the Western Roman Empire, although Germanic foederati composed the majority of the coalition army.
Historical Context
In 451 AD, Attila invaded Gaul, devastating numerous towns and settlements. The siege of Aurelianum (modern-day Orlйans) was a decisive moment in the campaign, halting the Huns" attempt to advance further into Roman territories. Despite this, the Huns managed to plunder much of Gaul and weaken the military capacity of the Romans and Visigoths.
Course of the Battle
The battle took place on the Catalaunian Plains, near the modern city of Troyes. Attila divided his forces into three parts: center, left, and right wing. The center, led by Attila himself, included the Hunnic heavy cavalry. The left flank consisted of Ostrogothic cavalry and infantry, led by Valamir, Theodemir, and Vidimir. The right flank included the Gepids under the leadership of Ardaric and other allied infantry.
The coalition of Roman forces, led by Flavius Aetius, was also divided into three parts. The right flank, composed of the Visigoths, was led by King Theodoric I and his son Thorismund. The center included the Roman legions and allied troops, while the left flank was composed of the Alans under the leadership of Sangiban.
Outcome and Consequences
The outcome of the battle is disputed, but it is believed that the coalition of Romans and Visigoths managed to stop the Huns. Theodoric I died in the battle, and Attila was forced to retreat. However, the Huns continued to pose a threat to the Roman Empire until Attila"s death in 453 AD and the subsequent disintegration of the Hunnic coalition after the Battle of Nedao in 454 AD.
Conclusion
The Battle of the Catalaunian Plains is a significant event in the history of late antiquity. It demonstrates the complexity of military and political alliances during this period and highlights the importance of coalition forces in the fight against a common enemy. Although the outcome of the battle is disputed, it remains a symbol of resistance against Hunnic expansion and the preservation of Roman influence in Gaul.
Lalu Metev, September 13, 2024
Битката на Каталаунските полета, известна още като битката при Шалон, се състояла на 20 юни 451 г. сл. Хр. Тя е едно от най-значимите сражения в късната античност, противопоставяйки коалиция, водена от римския генерал Флавий Аеций и вестготския крал Теодерих I, срещу хуните и техните васали, командвани от краля им Атила. Това сражение е едно от последните големи военни операции на Западната Римска империя, въпреки че германските федерати съставляват по-голямата част от коалиционната армия.
Исторически контекст
През 451 г. Атила нахлува в Галия, разорявайки множество градове и селища. Обсадата на Аврелианум (днешен Орлеан) е решаващ момент в кампанията, който спира опита на хуните да напреднат по-нататък в римските територии. Въпреки това, хуните успяват да разграбят голяма част от Галия и да отслабят военния капацитет на римляните и вестготите.
Ход на битката
Битката се състояла на Каталаунските полета, близо до съвременния град Троа. Атила разделя силите си на три части: център, ляво и дясно крило. Центърът, воден от самия Атила, включва хунската тежка конница. Левият фланг е съставен от остготската конница и пехота, водени от Валамир, Теодемир и Видемар. Десният фланг включва гепидите под ръководството на Ардарих и други пеши съюзници.
Коалицията на римските войски, водена от Флавий Аеций, също е разделена на три части. Десният фланг, съставен от вестготите, е воден от крал Теодерих I и сина му Торизмунд. Центърът включва римските легиони и съюзническите войски, а левият фланг е съставен от аланите под ръководството на Сангибан.
Изход и последици
Изходът на битката е спорен, но се смята, че коалицията на римляните и вестготите успява да спре хуните. Теодерих I загива в битката, а Атила е принуден да се оттегли. Въпреки това, хуните продължават да представляват заплаха за Римската империя до смъртта на Атила през 453 г. и последвалото разпадане на хунската коалиция след битката при Недао през 454 г.
Битката на Каталаунските полета е значимо събитие в историята на късната античност. Тя демонстрира сложността на военните и политическите съюзи в този период и подчертава важността на коалиционните сили в борбата срещу общия враг. Въпреки че изходът на битката е спорен, тя остава символ на съпротивата срещу хунската експанзия и запазването на римското влияние в Галия.
Лалю Метев, 13 септември 2024 г.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
The Battle of the Catalaunian Plains: Historical Analysis
The Battle of the Catalaunian Plains, also known as the Battle of Chвlons, took place on June 20, 451 AD. It is one of the most significant battles of late antiquity, pitting a coalition led by the Roman general Flavius Aetius and the Visigothic king Theodoric I against the Huns and their vassals, commanded by their king, Attila. This battle was one of the last major military operations of the Western Roman Empire, although Germanic foederati composed the majority of the coalition army.
Historical Context
In 451 AD, Attila invaded Gaul, devastating numerous towns and settlements. The siege of Aurelianum (modern-day Orlйans) was a decisive moment in the campaign, halting the Huns" attempt to advance further into Roman territories. Despite this, the Huns managed to plunder much of Gaul and weaken the military capacity of the Romans and Visigoths.
Course of the Battle
The battle took place on the Catalaunian Plains, near the modern city of Troyes. Attila divided his forces into three parts: center, left, and right wing. The center, led by Attila himself, included the Hunnic heavy cavalry. The left flank consisted of Ostrogothic cavalry and infantry, led by Valamir, Theodemir, and Vidimir. The right flank included the Gepids under the leadership of Ardaric and other allied infantry.
The coalition of Roman forces, led by Flavius Aetius, was also divided into three parts. The right flank, composed of the Visigoths, was led by King Theodoric I and his son Thorismund. The center included the Roman legions and allied troops, while the left flank was composed of the Alans under the leadership of Sangiban.
Outcome and Consequences
The outcome of the battle is disputed, but it is believed that the coalition of Romans and Visigoths managed to stop the Huns. Theodoric I died in the battle, and Attila was forced to retreat. However, the Huns continued to pose a threat to the Roman Empire until Attila"s death in 453 AD and the subsequent disintegration of the Hunnic coalition after the Battle of Nedao in 454 AD.
Conclusion
The Battle of the Catalaunian Plains is a significant event in the history of late antiquity. It demonstrates the complexity of military and political alliances during this period and highlights the importance of coalition forces in the fight against a common enemy. Although the outcome of the battle is disputed, it remains a symbol of resistance against Hunnic expansion and the preservation of Roman influence in Gaul.
Lalu Metev, September 13, 2024
Тагове:
Смъртта на Атила-II. Зад завесата
Енциклопедичен труд за европейските хуни...
Атила: „Моите пълководци са равни по чес...
Енциклопедичен труд за европейските хуни...
Атила: „Моите пълководци са равни по чес...
Словакия, напусна НАТО!
Ивелин Михайлов - отворена среща в Пазар...
„Антикултизмът без маска: Глобална мрежа...
Ивелин Михайлов - отворена среща в Пазар...
„Антикултизмът без маска: Глобална мрежа...
Атила е император, а не крал, защото управлява империя, а двете крила на Римската империя /Източна и Западна му плащат данъци/. Войната е на религиозна основа Древната Българска илирийска църква /изначално чисто християнство/ срещу Католическата църква. За това по-късно след Каталунската битка не императора, а папата преговаря с Атила да не разрушава Рим. Битката в Каталунските полета завършва наравно и без победител с огромни загуби и от двете страни. Би могло да се каже, че християнинът Атила печели тази битка, защото крал Теодорих загива в битката. В антуража на Атила се е подвизавал и Св. Лупа, а също така Атила според известните хроники се явява арбитър при спорове за делба на църковно имущество между разните епископи и то в рамките на Римската империя. Всичко останало е доста спорно.
цитирайТърсене
Блогрол
1. Страница на Лалю Метев в правния портал lex.bg (стар архив)
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев