Борил: Демитологизация на една противоречива фигура

Цар Борил, управлявал Българското царство между 1207 и 1218 г., е обект на противоречиви оценки в историческите извори. Той е обвиняван за заговор срещу крал Калоян, загуба на територии, слаб държавник, репресии срещу богомилите и Асеневци. Въпреки това, историческите данни не подкрепят напълно тези обвинения. В контекста на Второто българско царство трябва да поставим под съмнение представата за Борил като “слаб” владетел, което предполага по-дълбочинна и обективна оценка на неговото управление. Целта на това изложение е да представи по-обективна и научно обоснована картина на управлението на Борил.

Заговорът срещу Калоян
Една от най-големите обвинения срещу Борил е участието му в заговора за убийството на крал Калоян. Въпреки че няма категорични доказателства за неговото участие, името на куманския вожд Манастър и Калояновата съпруга Анна-Анисия (Скитката, Куманката) често се свързват с този заговор. Борил се жени за вдовицата на Калоян, което може да се разглежда като политически ход за затвърждаване на властта му. Други претенденти за трона, като Стрез и Алексий Слав, също имат мотиви и възможности за участие в заговора.

Исторически контекст
След убийството на цар Калоян, Борил поема властта в условия на политическа нестабилност и междуособици. Убийството на Калоян, свързано с интригите на аристокрацията, оставя вакуум на власт, който Борил трябва да запълни. Неговото възцаряване не е свързано с убийството на Калоян, а по-скоро с необходимостта от стабилизиране на страната след смъртта на един от най-силните български владетели.

Политически и военни действия
Борил не е гениален стратег, но неговите действия не могат да бъдат оценявани единствено през призмата на неуспехите. Въпреки териториалните загуби, той успява да запази важни крепости и да поддържа българското влияние в Тракия. Съюзът с куманите, потвърден чрез брака му с куманска принцеса, е стратегически важен за укрепване на властта му.

Войни и конфликти
По време на управлението на Борил, България се сблъсква с латински и сръбски заплахи. Въпреки че българската армия претърпява поражения, като например при битката край Пловдив през 1208 г., Борил показва способност да организира успешни контраатаки, включително спечелването на битката при Боруй. Тези действия демонстрират, че той не е бездействал, а е търсил начини да възстанови българската мощ.

Вътрешна политика и управление
Борил е изправен пред значителни предизвикателства, включително бунтове и опити за узурпация от страна на аристокрацията. Въпреки това, неговото управление е белязано от опити за укрепване на централната власт и предотвратяване на братоубийствени конфликти. Например, помирението със Стрез, който е важен местен владетел, показва способността му да управлява сложни политически отношения и да избягва войни между българи.

Военни кампании
Борил се опитва да утвърди властта си и да продължи експанзията на Калоян. През 1208 г. той води битка при Боруй (Стара Загора) срещу латинците, която печели, но губи последвалото сражение при прохода Св. Никола. През 1211 г. Борил свиква голям събор, на който се води диспут с богомилите. Много от тях се отказват от своите вярвания и приемат официалното християнство, а тези, които отказват, са подложени на мъчения.

Външна политика и съюзи
Борил се опитва да укрепи отношенията си с Латинската империя, като през 1213 г. дава доведената си дъщеря Мария за жена на латинския император Анри Фландърски. Въпреки това, този съюз не води до значителни успехи. През 1214 г. Борил се жени за латинска принцеса, Елизабет дьо Куртене, дъщеря на Йоланда Фландърска и племенница на император Анри Фландърски, в опит да укрепи връзките си с латинците. Той също така се опитва да създаде коалиция с Латинската империя, Епирската империя и Стрез за нападение на сръбските земи, но този план се проваля.

Църковна политика
Цар Борил е известен с репресиите си срещу богомилите и Асеневци. През 1211 г. той организира църковен събор, насочен срещу богомилството, което свидетелства за неговата ангажираност към църквата и опитите му да утвърди религиозната и политическа стабилност в страната. Тази политика, макар и насочена към укрепване на властта му, е също и отговор на нарастващото влияние на еретическите движения. Богомилите са подложени на мъчения и преследвания. Въпреки това, тези действия могат да се разглеждат като опит за стабилизиране на държавата.

Заключение
Цар Борил не може да бъде определен единствено като “слаб” владетел. Неговото управление е белязано от сложни политически и военни обстоятелства, в които той демонстрира способност да се адаптира и да отстоява българските интереси. Въпреки множеството предизвикателства, Борил успява да запази значителна част от териториите и влиянието на България, което го поставя в контекста на своето време като владетел, който е в състояние да се справи с трудностите, вместо да бъде просто “узурпатор” или “слаб” управник.

Цар Борил не е светец, но не е и демонът, като какъвто често е описван. Неговото управление е белязано от вътрешни и външни конфликти, но той се опитва да укрепи властта си и да продължи политиката на Калоян. Липсата на стратегическа мисъл и честата смяна на съюзниците му водят до неуспехи и загуба на територии. Въпреки това, Борил остава важна фигура в българската история, чието наследство заслужава по-обективна оценка. Важно е да се отбележи, че Борил не е узурпатор, тъй като преди да бъде избран законно за цар, той е изпълнявал ролята на регент и настойник на малолетния владетел Василий – син на крал Калоян.

Лалю Метев, 13 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Boril: Demythologizing a Controversial Figure

Boril, ruler of Bulgaria from 1207 to 1218, is one of the most controversial figures in Bulgarian history. He has been accused of conspiracy against King Kaloyan, loss of territories, being a weak ruler, and repression against the Bogomils and the Asen dynasty. However, historical data does not fully support these accusations. The aim of this exposition is to present a more objective and scientifically grounded picture of Boril"s reign.

The Conspiracy Against Kaloyan
One of the major accusations against Boril is his involvement in the conspiracy to assassinate King Kaloyan. Although there is no conclusive evidence of his participation, the names of the Cuman leader Manastăr and Kaloyan"s wife Anna-Anisia (the Scythian, the Cuman) are often associated with this conspiracy. Boril married Kaloyan"s widow, which can be seen as a political move to consolidate his power. Other claimants to the throne, such as Strez and Alexius Slav, also had motives and opportunities to participate in the conspiracy.

Domestic Policy and Military Campaigns
Boril attempted to consolidate his power and continue Kaloyan"s expansion. In 1208, he led a battle at Boruy (Stara Zagora) against the Latins, which he won, but lost the subsequent battle at the St. Nicholas Pass. In 1211, Boril convened a large council where he held a dispute with the Bogomils. Many of them renounced their beliefs and accepted official Christianity, while those who refused were subjected to torture.

Foreign Policy and Alliances
Boril attempted to strengthen his relations with the Latin Empire by giving his stepdaughter Maria in marriage to the Latin Emperor Henry of Flanders in 1213. However, this alliance did not lead to significant successes. In 1214, Boril married a Latin princess, Elizabeth de Courtenay, daughter of Yolanda of Flanders and niece of Emperor Henry of Flanders, in an effort to solidify his ties with the Latins. He also tried to form a coalition with the Latin Empire, the Despotate of Epirus, and Strez to attack Serbian lands, but this plan failed..

Repressions and Internal Conflicts
Boril is known for his repressions against the Bogomils and the Asen dynasty. In 1211, he convened a council where the Bogomils were subjected to torture and persecution. However, these actions can be seen as attempts to consolidate power and stabilize the state.

Conclusion
Boril is neither a saint nor the demon he is often portrayed as. His reign was marked by internal and external conflicts, but he tried to consolidate his power and continue Kaloyan"s policies. His lack of strategic thinking and frequent changes of allies led to failures and loss of territories. Nevertheless, Boril remains an important figure in Bulgarian history, whose legacy deserves a more objective assessment. It is important to note that Boril was not a usurper, as before being lawfully elected as king/tsar, he served as regent and guardian of the minor ruler Vasily, son of King Kaloyan.

Lalu Metev, September 13, 2024

Л. Метев: "Трябва да познаваме предците си добре, за да знаем кои сме и на кого дължим гените си. Представителна извадка на свищовския клон на благородния ни и славен род Аврамови, потомци на ктиторите на църквата "Св. Св. Петър и Павел" Аврам йерей Димитриевич (1620-1710) и неговите родители йереица Неделя и Димитри йерей (син на Шишман цар, син на Димитри, син на Йоан, син на Шишман, син на Стойко, син на княз Фружин Млади, син на Фружин цар, син на цар Йоан Шишман (1350-1395), син на царица Теодора II и цар Йоан Александър Асен (1301-1371) – „… от двете страни от царско коляно“, син на деспотица Кераца Петрица – сестра на цар Михаил III Шишман, от бракът й с крънския деспот Срацимир – от своя страна водещ своя произход от династията на Асеневци, най-вероятно пряк потомък на севастократор Стрез, братът на цар Борил Асен, а те двамата от своя страна е твърде вероятно да са синове на цар Петър (Теодор), или на една неизвестна по име негова сестра, каквато е приеманата от учените до момента по-разпространена хипотеза)."