Имало ли е фашистки режим в България?

Въпросът дали в България е имало фашистки режим е сложен и многообхватен, изискващ задълбочен анализ на историческите, политическите и социалните контексти. Според най-новите становища на българските историци, този въпрос е разглеждан от различни ъгли и с различни интерпретации.

Исторически контекст
Фашизмът като политическо явление възниква в Европа след I-та световна война и се характеризира с антилиберални, антикомунистически и антипарламентарни идеи. В различните европейски страни фашизмът приема различни форми, в зависимост от местните условия и проблеми. В Царство България фашистките идеи започват да се разпространяват през 20-те и 30-те години на 20-ти век, но никога не достигат масовостта и влиянието, които имат в Италия и Германия.

Политически и социални фактори
България през 30-те години е аграрна страна с монархическа система на управление, което създава бариери пред установяването на фашистки режим. Въпреки че в страната съществуват политически движения и организации с фашистка идеология, те не успяват да вземат властта или да участват в управлението на страната. В този контекст цар Борис III успява да запази относителен политически плурализъм и да контролира тези организации, като същевременно поддържа авторитарен режим.

Дебатът за "монархофашизма"
Безродната българска марксистка историография от периода 1935-1944 г. често използва термина "монархофашизъм" за да опише режима на цар Борис III и присъединяването на България към Оста по време на Втората световна война. След 1990-те години този термин е подложен на критика и преоценка от мнозинството български историци, като много от тях оспорват неговата валидност и твърдят, че фашизмът в България никога не е бил развиван и установяван.

В обобщение на последните становища на българската историческа общност, може да се каже по категоричен начин следното:

•  В България не се създава водеща фашистка партия, която да има възможността да претендира за политическата власт. Независимо че някои от фашистките формации наброяват по няколко десетки хиляди членове (СБРЗ, СБНЛ, НСД), изборните резултати за тях са плачевни (единствено изключение е НСД, партията на Ал. Цанков – но тя се формира въз основа на партийната маса и структури на една част от управляващата през периода 1923-1931 партия “Демократически сговор”).

•  Фашизмът никога не идва на власт в България. Фашистките организации не участват в управлението на страната през целия период от 20-те години до есента на 1944 г. Установеният след 1934 г. режим не се ръководи от фашистка партия, не излъчва фашистки водач. Нещо повече, той е в противоборство с фашистките организации (в 1936 окончателно е забранена СБРЗ, през септември 1939 – СБНЛ и РНБ).

•  Режимът няма и фашистка идеология. Колкото и да е странно, той изобщо не създава систематизирана идеология.

•  Управлението на страната от 1934 до 1944 е авторитарно, но не и фашистко. За цялото десетилетие на своето съществуване политическият режим си остава изцяло безпартиен (типологизиран, според въведените от Х. Линц критерии, като авторитарен).

В заключение, въпросът дали в България е имало фашистки режим остава спорен и неизяснен в голяма степен. Въпреки наличието на фашистки идеи и организации, те никога не успяват да вземат властта или да установят тоталитарен режим. Царство България запазва своята монархическа система и относителен политически плурализъм, което пречи на пълното развитие на фашизма в страната.

Лалю Метев, 13 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Was There a Fascist Regime in Bulgaria?

The question of whether there was a fascist regime in Bulgaria is complex and multifaceted, requiring an in-depth analysis of historical, political, and social contexts. According to the latest views of Bulgarian historians, this question has been examined from various angles and with different interpretations.

Historical Context
Fascism as a political phenomenon emerged in Europe after World War I and is characterized by anti-liberal, anti-communist, and anti-parliamentary ideas. In different European countries, fascism took various forms, depending on local conditions and problems. In Bulgaria, fascist ideas began to spread during the 1920s and 1930s, but they never reached the mass appeal and influence they had in Italy and Germany.

Political and Social Factors
Bulgaria in the 1930s was an agrarian country with a monarchical system of governance, which created barriers to the establishment of a fascist regime. Although there were political movements and organizations with fascist ideology in the country, they never managed to seize power or participate in the governance of the country. In this context, Tsar Boris III managed to maintain relative political pluralism and control these organizations while sustaining an authoritarian regime.

The Debate on "Monarcho-Fascism"
Bulgarian Marxist historiography from the period 1935-1944 often used the term "monarcho-fascism" to describe the regime of Tsar Boris III and Bulgaria"s alignment with the Axis powers during World War II. After the 1990s, this term has been subjected to criticism and reevaluation by Bulgarian historians, with many disputing its validity and arguing that fascism in Bulgaria was never fully developed or established.

Summarizing the latest views of the Bulgarian historical community, it can be said:

•  In Bulgaria, no leading fascist party was created that could claim political power. Although some fascist formations numbered several tens of thousands of members (SBRZ, SBNL, NSD), their electoral results were dismal (the only exception being NSD, the party of Al. Tsankov – but it was formed based on the party mass and structures of a part of the ruling party "Democratic Accord" from the period 1923-1931).

•  Fascism never came to power in Bulgaria. Fascist organizations did not participate in the governance of the country throughout the period from the 1920s to the autumn of 1944. The regime established after 1934 was not led by a fascist party, did not produce a fascist leader. Moreover, it was in opposition to fascist organizations (in 1936 SBRZ was finally banned, in September 1939 – SBNL and RNB).

•  The regime did not have a fascist ideology. Strangely enough, it did not create a systematic ideology at all.

•  The governance of the country from 1934 to 1944 was authoritarian but not fascist. Throughout its decade-long existence, the political regime remained entirely non-partisan (typologized, according to the criteria introduced by H. Linz, as authoritarian).

In conclusion, the question of whether there was a fascist regime in Bulgaria remains controversial and largely unresolved. Despite the presence of fascist ideas and organizations, they never managed to seize power or establish a totalitarian regime. The Kingdom of Bulgaria retained its monarchical system and relative political pluralism, which hindered the full development of fascism in the country.

Lalu Metev, September 13, 2024

Нито фашистки... Нито даже монархически като монархически (За съжаление...).
Ако имаше, със сигурност вероятността от нелегални въоръжени болшевишки и други подривни действия, щеше да е нищожна.
Защо нямаше такива в Райха, Япония, дори и Италия до десанта в Нормандия и отстраняването и връщането на Мусолини?
После се появяват със самата помощ на "Двореца" им, колаборирал с окупатора за който има доста косвени улики, че има намеса в отравянето на ЗЕТ ИМ...

За да има фашистки режим, трябва да има ЕДНОПАРТИЙНА ДИКТАТУРА на евентуално някаква ФАШИСТКА ПАРТИЯ с подчертана роля и правомощия на Водача и...
Такова нещо у нас не се е случвало.
И то е трябвало да възникне "отдолу-нагоре", поне привидно и вземе властта "революционно"...
И в Германия няма "фашизъм", но това вече е друга, по-дълга тема за четящите телета...

И у нас и в царска Русия (Поне при последния Монарх...), Монархическия институт се явява единствения и последен УСТОЙЧИВ ГАРАНТ за спазването и установяването на някаква КОНСТИТУЦИОННОСТ при опитите и за потъпкване и на някакъв, макар относителен граждански мир, ред, правовост и некръвопролитие, както и за измъкването от състоянията на ГРАЖДАНСКА ВОЙНА до които изпадаме ВЪПРЕКИ Монархическата институция, по-скоро, но която не взема размерите и жертвите от други страни около нас и по-далеч, които можем да посочим като обратни примери с вече обазглавени Монархии и Дворци.
Дори се явяват като относителен гарант на макар и относителния на моменти ПЛУРАЛИЗЪМ с усилването на "личните си режими"...Който отдавна да го е нямало ако нямаше Царе и Князе и у нас и в Русия....
Та нима Русия помни в друг период, повече плурализъм също и политически и творчески и културен и всякакъв, отколкото при последния свой Монарх, може би частично настигнат, но едва ли може да се каже надминат от времената на Елцин, само и единствено? Когато пак плурализма и устойчивостта му минаваха фактически през призмата на УСИЛЕНАТА ЕДНОЛИЧНА ВЛАСТ за сметка на силния парлаМЕНТаризъм, опита за който на косъм не ги вкара в трайна касапница и взаимоизтребление, както беше и у нас, особено след ПСВ, а и още преди идването на Княз Фердинанд (След Абдикацията на Батенберг...)-първия възстановител на почти стъпканата Конституционност (Със свалянето на стамболовистите и честото "удряне през ръцете", макар и не винаги съвсем за добро на самозабравящи се партократи, партизани и "фракове"... С помощта и поддръжката на другата НЕПАРТИЙНА И НАДПАРТИЙНА-АНТИПАРТИЗАНСКА ИНСТИТУЦИЯ-АРМИЯТА, а може да се каже и Църквата-КОРЕКТИВ И НА ДВЕТЕ ПОСОЧЕНИ ИНСТИТУЦИИ...Действала понякога и като опозиция и критик, макар и официално ДЪРЖАВНА ИНСТИТУЦИЯ, фактически подчинена на Монарха, тогава....)...

Вярно е, но трябва да се прочете книгата на Хитлер "Моята борба"

Струва ми се, че съм направил... Или не съм бил достатъчно ясен?