Александър Шишман (Искендер бей)

Ранен живот и произход
Александър Шишман, известен след приемането на исляма като Искендер бей (осм. тур.: اسكندر بك), е първородният син на цар Йоан Шишман, последният владетел на Търновското царство, наричано и Загора. Роден е в края на XIV век, вероятно някъде около 1375 г. в Търново, столицата на Българското царство. След падането на Търново под османска власт през 1393 г., Александър е пленен и принуден да приеме исляма, като приема името Искендер.

Исторически контекст
Косовската битка през 1389 г. е повратен момент в историята на Балканите. В тази битка, османските сили под командването на султан Мурад I се сблъскват с обединените християнски войски, водени от княз Лазар. Въпреки че битката завършва без ясен победител, тя води до значителни загуби за сърбите, включително смъртта на самия княз Лазар.

Плен и приемане на исляма
След падането на Търновското царство, Александър Шишман е пленен от османците. За да запази живота си и да си осигури по-добро положение в новата власт, той приема исляма. Това негово трудно взето решение е било вероятно продиктувано от необходимостта да се адаптира към новите политически реалности и да осигури оцеляването си. Впоследствие благодарение на влиянието на съпругата на султан Баязид I деспина Оливера, най-малката сестра на жена му Драгана и на сръбския княз Лазар Хребелянович, Александър е назначен за управител на Самсун, важен черноморски град и център на някогашния емират Кастамону на племето Цани (Джаник).

Управление на Самсун
През XIV век, емиратът Кастамону е бил част от по-голямата област Пафлагония и е играл важна роля в региона. Градът е бил стратегически разположен на Черно море, което го правело важен търговски и военен център. В периода 1398 – 1402 г. Самсун попада под османска власт, след като османлиите завладяват региона през 1393 г. През лятото на 1398 г. султан Баязид I окончателно завзема турския бейлик Самсун, разположен по протежението на южния бряг на Черно море, и назначава Искендер бей за негов управител. Въпреки че отказва висок команден пост в османската армия през 1402 г. по време на войната срещу Тимур, той продължава да служи на османската власт. След разгрома на османците от Тимур, бейликът на Александър е завладян, а за негов бей Тимур назначава селджукския принц Исфендияр.

През 1402 г., в битката при Ангора (дн. Анкара), османските сили под командването на Баязид I са разгромени от войските на монголския завоевател Тимур. Баязид и Оливера попадат в плен. Според легендите, Оливера е била принудена да служи като столче за облегалка на Тимур, което подчертава унижението на османския султан. След смъртта на Баязид I през 1403 г., Оливера се завръща в Моравското деспотство, където живее в двора на брат си, деспот Стефан Лазаревич, в Белград. Тя не се омъжва повторно и няма данни да е имала потомци. Последните сведения за нея са от 1443 г., а се смята, че умира след 1444 г., но мястото на погребението ѝ остава неизвестно.

Положението в България
Същевременно, по-малкият му брат Фружин не е официално признат за български цар и е смятан по-скоро за претендент за трона, отколкото за официално признат владетел на България. Заедно с братовчед си Константин II Асен, Фружин организира въстание срещу османците в периода 1408-1413 г. Въпреки че въстанието е потушено, княз Фружин продължава да се бори за възстановяването на царството под българска власт и запазва претенциите си за трона.

Традиционно се приема, че Второто българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол през 1396 г. Тази дата бележи края на независимата българска държава и началото на османското владичество. Въпреки това, нови изследвания на историци като Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев предлагат различна перспектива, която поставя под въпрос тази утвърдена историографска практика.

През XIV век България е разделена на няколко самостоятелни държави, включително Търновското и Видинското царство. След битката при Никопол през 1396 г., османците завладяват значителна част от българските земи. Историците Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев предлагат нова интерпретация на събитията. Според тях, Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или дори до 1421 г. Последният български владетел, Константин II Асен, управлява Видинското царство и играе важна роля в политическите събития на Балканите през първата четвърт на XV век.

Служба при султан Мехмед I
След края на междуособните войни на османските престолонаследници, Искендер бей е на служба при султан Мехмед I. През втората половина на 1415 г. султанът предприема поход в западните части на Мала Азия срещу емира на Айдън Джунейд, който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на Измир. След десетдневна обсада Мехмед превзема Смирна (днешен Измир) и отнема владенията на Джунейд – Айдън и Сарухан, за управител на които е назначен Искендер бей. В същото време самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на Никопол, където някога е бил пленен Александър Шишман.

Управление на Смирна и смърт
Въпреки че не разполага с голяма войска, Искендер бей успява да поддържа реда и да защитава града. Братът на Александър, бъдещият константинополски патриарх Йосиф II, по това време (1393 – 1416) е митрополит на Ефес, недалеч от неговия санджак. През 1416-1417 г. в Измир избухва въстание, водено от дервиша Бьорклюдже Мустафа и свързано със започналия по същото време поход срещу султана на шейх Бедреддин Симави. Искендер бей, макар да не разполага със значителни сили, през 1418 г. напада метежниците. Военният ръководител на бунта Бьорклюдже Мустафа обгражда отряда му в една теснина на планината Стиларион, южно от Измир, и го разгромява. Искендер бей загива в битката.

Личен живот
Предполага се, че около 1386 г. Александър Шишман е бил оженен за Драгана Лазаревич, дъщеря на сръбския княз Лазар Хребелянович. В изворите почти няма никакви исторически сведения за живота ѝ. Известно е единствено, че сватбата ѝ с представителя на Шишмановия род е станала около 1386 г. и че е починала след 1396 г.  Не е известно също така дали двамата са имали потомци.

Значение и влияние
Александър Шишман, станал известен впоследствие като Искендер бей, е важна фигура в историята на Българското царство и зараждащата се Османска империя. Неговото управление и действия оказват влияние върху развитието на региона, като той е пример за сложните взаимоотношения между османците и българите през този период. Неговата относително кратка история и съдба илюстрират динамиката на властта и културните взаимодействия в османската империя.

Лалю Метев, 16 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Alexandar Shishman (Iskender Bey)

Early Life and Origin
Alexandar Shishman, known after adopting Islam as Iskender Bey (Ottoman Turkish: اسكندر بك), was the firstborn son of Tsar Ioan Shishman, the last ruler of the Tarnovo Kingdom, also called Zagora. He was born at the end of the 14th century, probably around 1375, in Tarnovo, the capital of the Bulgarian Empire. After the fall of Tarnovo to Ottoman rule in 1393, Alexander was captured and forced to convert to Islam, taking the name Iskender.

Captivity and Conversion to Islam
After the fall of the Tarnovo Kingdom, Alexandar Shishman was captured by the Ottomans. To save his life and secure a better position under the new rule, he converted to Islam. This difficult decision was likely driven by the necessity to adapt to the new political realities and ensure his survival. Subsequently, thanks to the influence of Despina Olivera, sister of Serbian Prince Lazar Hrebeljanović and wife of Sultan Bayezid I, Alexandar was appointed governor of Samsun, an important Black Sea city and center of the former emirate of Kastamonu of the Зani (Janik) tribe.

Governance of Samsun
In the 14th century, the emirate of Kastamonu was part of the larger region of Paphlagonia and played an important role in the area. The city was strategically located on the Black Sea, making it an important trade and military center. Between 1398 and 1402, Samsun came under Ottoman rule after the Ottomans conquered the region in 1393. In the summer of 1398, Sultan Bayezid I finally seized the Turkish beylik of Samsun, located along the southern coast of the Black Sea, and appointed Iskender Bey as its governor. Although he refused a high command post in the Ottoman army in 1402 during the war against Timur, he continued to serve the Ottoman authority. After the defeat of the Ottomans by Timur, Alexandar"s beylik was conquered, and Timur appointed the Seljuk prince Isfendiyar as its bey.

The Situation in Bulgaria
At the same time, his younger brother Fruzhin was not officially recognized as the Bulgarian Tsar and was considered more of a claimant to the throne rather than an officially recognized ruler of Bulgaria. Together with his cousin Konstantin II Asen, Fruzhin organized an uprising against the Ottomans between 1408 and 1413. Although the uprising was suppressed, Prince Fruzhin continued to fight for the restoration of the kingdom under Bulgarian rule and maintained his claims to the throne.

It is traditionally accepted that the Second Bulgarian Empire was liquidated by the Ottomans after the Battle of Nicopolis in 1396. This date marks the end of the independent Bulgarian state and the beginning of Ottoman rule. However, new research by historians such as Plamen Pavlov and Ivan Tyutyundzhiev offers a different perspective, challenging this established historiographical practice.

In the 14th century, Bulgaria was divided into several independent states, including the Tarnovo and Vidin kingdoms. After the Battle of Nicopolis in 1396, the Ottomans conquered a significant part of the Bulgarian lands. Historians Plamen Pavlov and Ivan Tyutyundzhiev propose a new interpretation of the events. According to them, the Vidin Kingdom continued to exist until 1418 or even 1421. The last Bulgarian ruler, Constantine II Asen, governed the Vidin Kingdom and played an important role in the political events of the Balkans during the first quarter of the 15th century.

Service under Sultan Mehmed I
After the end of the Ottoman interregnum, Iskender Bey served under Sultan Mehmed I. In the second half of 1415, the sultan launched a campaign in the western parts of Asia Minor against the Emir of Aydın, Cьneyt, who at that time was trying to restore the fortifications of Izmir destroyed by Timur. After a ten-day siege, Mehmed captured Smyrna (modern-day Izmir) and took the possessions of Cьneyt – Aydın and Saruhan, appointing Iskender Bey as their governor. At the same time, Cьneyt himself was spared and appointed governor of Nikopol, where Alexandar Shishman had once been captured.

Governance of Smyrna and Death
Despite not having a large army, Iskender Bey managed to maintain order and protect the city. Alexandar"s brother, the future Patriarch of Constantinople Joseph II, was at that time (1393 – 1416) the Metropolitan of Ephesus, not far from his sanjak. In 1416-1417, a rebellion broke out in Izmir, led by the dervish Bцrklьce Mustafa and related to the campaign against the sultan by Sheikh Bedreddin Simavi. Despite not having significant forces, Iskender Bey attacked the rebels in 1418. The military leader of the rebellion, Bцrklьce Mustafa, surrounded his detachment in a narrow pass of Mount Stilarion, south of Izmir, and defeated him. Iskender Bey died in the battle.

Personal Life
It is assumed that around 1386, Alexandar Shishman was married to Dragana Lazarević, daughter of Serbian Prince Lazar Hrebeljanović. It is not known whether he had any descendants.

Significance and Influence
Alexandar Shishman, later known as Iskender Bey, is an important figure in the history of the Bulgarian Empire and the emerging Ottoman Empire. His governance and actions influenced the development of the region, serving as an example of the complex relationships between the Ottomans and Bulgarians during this period. His relatively short history and fate illustrate the dynamics of power and cultural interactions in the Ottoman Empire.

Lalu Metev, September 16, 2024