Биографични бележки за Кара Фейзи

Ранни години и възход
Кара Фейзи, помюсюлманчен българин родом от Брезник, е един от най-значимите кърджалийски главатари в края на XVIII и началото на XIX век, а по-късно аян на Брезник. Първите сведения за него датират от 1794 – 1795 г., когато е сред съратниците на видинския управител Осман Пазвантоглу.

Военни кампании и завоевания
През 1797 г., заедно с Манаф Ибрахим, Кара Фейзи води голям поход в Източна Тракия, завземайки Хасково и пресичайки Тунджа към Одрин. През 1799 г., заедно с Индже войвода, завзема Лозенград и контролира околностите му с 500 – 600 конници. Малко след това напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги шестхилядна армия и заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина.

Върховенство и влияние
След този успех Кара Фейзи се утвърждава като най-авторитетния кърджалийски водач в Румелия. През март 1800 г. той започва нов поход към Източна Тракия начело на петхилядна войска. Първоначално превзема Карнобат и опожарява Факия, Карабунар и Лозенград, след което се установява в Люлебургас и прекъсва пътната връзка между Одрин и Константинопол. Отделни кърджалийски части достигат чак до Силиврия, предизвиквайки голяма вълна от бежанци към столицата. Кара Фейзи изпраща писма в Константинопол, с които иска отмяната на Низам-и Джедид и свързаните с него нови данъци, както и екзекуцията на Юсуф ага и Кючюк Хюсеин паша.

Конфликти с властите
Властите се опитват да спрат Кара Фейзи, като извеждат новосъздадените низамски части и мобилизират еялетлии от Анадола. Много от офицерите и служителите обаче прикрито или явно подкрепят кърджалиите. След като низамите обкръжават войските на Кара Фейзи в Люлебургас, те успяват да напуснат града със съдействието на валията на Измит Хюсеин паша, който по-късно е убит по нареждане на правителството. Паниката в Константинопол продължава до края на пролетта, когато Кара Фейзи се оттегля със заграбената плячка на север от Стара планина.

Походи и битки
През юни 1800 г. Кара Фейзи с войската си се явява при Търново и отблъсква Плесли Мехмед паша, който обсажда съюзници на Осман Пазвантоглу. През октомври оглавява нов поход, оборудван с артилерия, който обсажда Сливен, Одрин и Лозенград и напредва към Константинопол. Удържа значителна победа при Одрин срещу валията на Трабзон Таяр паша, а към края на ноември отново се оттегля на север. През пролетта на 1801 г. отново напада Източна Тракия, достигайки до Родосто, но среща съпротивата на съюзените местни аяни и след поражение в района на Виза е принуден да се оттегли.

Последни години и легенди
След 1806 г. сведенията за Кара Фейзи са ограничени и се свеждат главно до местни легенди от Брезнишко и Софийско. Според една от тях той забранил църковната служба във владенията си, но отменил забраната след чудодейно изцеление на сина му в местен манастир. Друга легенда описва разграбването на чаршиите в София през 1832 г. Последното сведение за него е от манастирска приписка от 1843 г., според която по това време той все още управлява в Брезник.

Кара Фейзи остава в историята като един от най-значимите кърджалийски главатари, чиито действия и походи оказват значително влияние върху политическата и социалната обстановка в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век.

Лалю Метев, 18 септември 2024 г.