Биография на Индже войвода

Ранни години и произход
Индже войвода (1755-1821) е един от най-прославените български хайдути. Истинското му име е Стоян, а прякорът Индже (от турски: ince, тънък) вероятно получава по времето, когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век.

Останал сирак от малък, майка му се омъжва повторно в Сливен, поради което се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.

Кърджалийски период
През 1799 г. Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи, с когото завземат Лозенград и контролират околностите му с 500 – 600 конници. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги армия и заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.

Индже се присъединява към кърджалийската орда на Кара Фейзи, но не се проявява като зъл злосторник. Според Константин Иречек, Индже е най-милостивият сред разбойниците и става известен като закрилник на онеправданите българи. Един от най-ярките примери за това е, когато спасява две поповски момичета от гавра и наказва злосторниците.

По-късно Индже се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията. Като войвода той се отличава с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу султанската власт в началото на XIX век. След 1800 г. се проявява като народен закрилник, вожд и революционер. През 1802 г. става ръководител на Странджанската (Равногорска) буна, която добива характеристики на истинско въстание. До 1806 г. пребивава в района на родното си село, което обявява за „столица на държавата си”.

Влияние и международна дейност
Индже попада под влиянието на сръбските въстаници на Карагеоргиевич и става известен като „Новият Карагеорги”. Той е член на Завера – революционна интербалканска организация, създадена с цел освобождението на християнския народ под османската власт. Според английския историк Томас Гордън, Индже обсажда манастира в Нямцу, Молдова, и е обявен за „хилиарх” – ръководител на хиляди.

Последни години и наследство
През 1806 г. Индже заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г. като хилядник, заедно с Кара Кольо. Индже загива с безпримерен героизъм на 17 юни 1821 г. в битката при Скулени на река Прут. След смъртта му, неговата съпруга Екатерина се опитва да възстанови правата си върху къщата им в Яш, но съдбата на тази съдебна сага остава неизвестна.

Легенди и културно наследство
За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“. Музеите пазят негови лични вещи като ятаган, сабя и други предмети, които се твърди, че са му принадлежали.

„Кой не знае Индже войвода, кой не е чувал за него!” – тези думи от народните песни най-добре описват значимостта на Индже войвода в българската история.

Индже войвода е значима личност в българската история, известен не само като народен закрилник, но и като борец за освобождението на други народи. Той е определян като национален и балкански герой, а неговото име остава живо в народната памет и фолклор.

Лалю Метев, 18 септември 2024 г.  

През 1799 г. бандата на Индже войвода напада, разграбва и опожарява Калофер. Прапрапрадядо ми Авраам (убит от турците по Дибичово време, по руски донос, като етнарх и претендент за въстановения български престол) е бил тогава на около годинка, по-големият му брат Бельо в това време е едва две-три годишен, а на следната година се ражда и третият им брат Атанас. В това време баща им Кольо е векил на Калофер. Длъжността "векил" произлиза от турския език и означава "заместник" или "пълномощник". Векилът е бил представител на населението пред властите и е изпълнявал различни административни и управленски функции. Векилите са избирани от населението и са служили като посредници между местните общности и османската администрация. Те са имали задължението да представляват интересите на своите съграждани пред властите, да ръководят събирането на данъци и да се грижат за реда и спокойствието в своите райони. Като векил, Кольо Загорецът е бил отговорен за събирането на данъци и поддържането на реда в Калофер, което го е правело ключова фигура в местното управление. В това размирно време, той е бил уважаван и влиятелен човек в своята общност. Ктитор е на редица църкви и манастири, както в Калофер, така и в Ново село.

Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Последните проучвания на доц. Милю Петров и покойната Янка Велкова Милчева сочат, че Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово. Останал сирак от малък, майка му се омъжва повторно в Сливен, поради което се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар. Като чист народен закрилник, вожд, завераджия, революционер и дори интернационалист Индже се проявява най-вече след 1800 г., та чак до смъртта си. Някои по онова време даже го титулуват „български цар”.