КАЗАНЛЪШКАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА ДРУЖИНА

Първите среднисти в Казанлък били педагозите, завършили Педагогическото училище през 1886 г., което е било с тригодишен курс на обучение. Учебната година 1885/86 била последна за тях и съвпаднала с важни събития за Княжеството – Съединението и последвалата Сръбско-българска война. Току-що започналите учебни занятия през есента на 1885 г. били прекратени, а целият първи абитуриентски випуск се включил в Казанлъшката Доброволческа дружина и заминал за фронта. Учебната година била удължена, а зрелостниците положили своите изпити през лятото на 1886 г., след края на войната.

Основната цел на Казанлъшката Доброволческа дружина е била да осигури доброволци за фронта, които да се сражават за защита на националните интереси и териториална цялост на България. Младите мъже от Казанлък, завършващи училище, се включили активно в бойните действия.

Дружината е била част от по-широкото движение за Съединение на Княжество България и Източна Румелия, което е било ключово за утвърдването на българската национална идентичност.

Участници в четата:

1. Предводител на четата: Стефан Н. Аврамов (1862-1906) – от Калофер. Директор (и.д.) и учител в Казанлъшкото педагогическо училище; 2. Андрей М. Гяуров – учител пак там, помощник-ръководител на четата; 3. Антим Кравков – от Казанлък, ученик; 4. Атанас Йовчев – от Казанлък, ученик; 5. Ботю Матев – от Казанлък; 6. Васил Тодоров – от Казанлък; 7. Васил Шивачев – от с. Каралаждаре; 8. Васил Велев – от с. Виден, Казанлъшко; 9. Влади Диванов – от Казанлък; 10. Генчо Чоджиков – от Казанлък; 11. Георги Дамянов – от Казанлък; 12. Димитър Атанасов – от Хасково; 13. Димитър Грездев – от Казанлък; 14. Димитър Абаджиев – от Казанлък; 15. Деню Иванов – от Казанлък; 16. Димитър Тодоров – от Казанлък; 17. Захарий Митев – от Казанлък; 18. Иван П. Иванов – от с. Крън, Казанлъшко; 19. Йовчо Убев – от Казанлък; 20. Йосиф Н. Раков – от Казанлък; 21. Койчо Петров – от Казанлък; 22. Костадин Раев – от Казанлък; 23. Коста Стоянов – от с. Кавлии, Казанлъшко; 24. Лазар Стоянов – от Казанлък; 25. Никола Кинтимев – от Казанлък; 26. Никола Шипков – от Казанлък; 27. Никола Петров Николов – от с. Виден, Казанлъшко; 28. П. Касабов – от Стара Загора; 29. Петър Топузов – от Казанлък. По-късно уредник на музея в Казанлък; 30. Стефан Маразов – от Казанлък; 31. Стефан Тенев – от Казанлък; 32. Стефан Стоянов – от Казанлък; 33. Тодор Цветев – от Казанлък; 34. Филип Петев – от Велико Търново; 35. Христо Караджов – от с. Шипка, Казанлъшко. [ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. с. 65, л. 10.]

Тази доброволческа дружина играе важна роля в историята на България, тъй като младите мъже от Казанлък се отзовават на призива за защита на родината, демонстрирайки патриотизъм и готовност за саможертва. Техният принос не само че допринася за военните усилия на България, но и оставя дълбок отпечатък върху местната общност и образователната система, която се стреми да възпитава активни и ангажирани граждани.

Казанлъшката Доброволческа дружина е символ на патриотизма и ангажираността на българската младеж в трудни времена. Тяхната готовност да се включат в защитата на родината е показателна за силния национален дух и стремежа към свобода и независимост. Действията им оставят дълбок отпечатък върху местната общност и допринасят за утвърдването на идеята за единство и съпротива срещу външните заплахи.

В заключение, основният цялостен план на Казанлъшката Доброволческа дружина е бил не само военен, но и социален, образователен и патриотичен, което подчертава важността на тази структура в контекста на българската история от края на XIX век.

Казанлъшката Доброволческа дружина е символ на единството и решимостта на българския народ в трудни времена, а действията на тези млади хора остават вдъхновение за бъдещите поколения.

Лалю Метев, 18 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Kazanlak Volunteer Company

The first graduates in Kazanlak were the educators who completed the Pedagogical School in 1886, which had a three-year course of study. The academic year 1885/86 was their last and coincided with significant events for the Principality – the Unification and the subsequent Serbo-Bulgarian War. The newly started classes in the autumn of 1885 were interrupted, and the entire first graduating class joined the Kazanlak Volunteer Company and went to the front. The academic year was extended, and the graduates took their exams in the summer of 1886, after the end of the war.

The main goal of the Kazanlak Volunteer Company was to provide volunteers for the front, who would fight to protect the national interests and territorial integrity of Bulgaria. The young men from Kazanlak, finishing school, actively participated in the combat actions.

The company was part of the broader movement for the Unification of the Principality of Bulgaria and Eastern Rumelia, which was crucial for the affirmation of Bulgarian national identity.

Participants in the company:

1. Leader of the company: Stefan N. Avramov (1862-1906) – from Kalofer.
Acting director and teacher at the Kazanlak Pedagogical School;
2. Andrey M. Gyaourov – teacher there, assistant leader of the company;
3. Antim Kravkov – from Kazanlak, student;
4. Atanas Yovchev – from Kazanlak, student;
5. Botyo Matev – from Kazanlak;
6. Vasil Todorov – from Kazanlak;
7. Vasil Shivachev – from the village of Karalazhda;
8. Vasil Velev – from the village of Viden, Kazanlak region;
9. Vladi Divanov – from Kazanlak;
10. Gencho Chodzhikov – from Kazanlak;
11. Georgi Damyanov – from Kazanlak;
12. Dimitar Atanasov – from Haskovo;
13. Dimitar Grezdev – from Kazanlak;
14. Dimitar Abadzhiev – from Kazanlak;
15. Denyu Ivanov – from Kazanlak;
16. Dimitar Todorov – from Kazanlak;
17. Zahariy Mitev – from Kazanlak;
18. Ivan P. Ivanov – from the village of Krun, Kazanlak region;
19. Yovcho Ubev – from Kazanlak;
20. Yosif N. Rakov – from Kazanlak;
21. Koycho Petrov – from Kazanlak;
22. Kostadin Raev – from Kazanlak;
23. Kosta Stoyanov – from the village of Kavlii, Kazanlak region;
24. Lazar Stoyanov – from Kazanlak;
25. Nikola Kintimev – from Kazanlak;
26. Nikola Shipkov – from Kazanlak;
27. Nikola Petrov Nikolov – from the village of Viden, Kazanlak region;
28. P. Kasabov – from Stara Zagora;
29. Petar Topuzov – from Kazanlak. Later curator of the museum in Kazanlak;
30. Stefan Marazov – from Kazanlak;
31. Stefan Tenev – from Kazanlak;
32. Stefan Stoyanov – from Kazanlak;
33. Todor Tsvetev – from Kazanlak;
34. Filip Petev – from Veliko Tarnovo;
35. Hristo Karadzhov – from the village of Shipka, Kazanlak region.
[CVA, f. 22, op. 3, a. s. 65, l. 10.]

This volunteer company played an important role in the history of Bulgaria, as the young men from Kazanlak responded to the call to defend their homeland, demonstrating patriotism and readiness for self-sacrifice. Their contribution not only supported Bulgaria"s military efforts but also left a deep imprint on the local community and the educational system, which aimed to nurture active and engaged citizens.

The Kazanlak Volunteer Company is a symbol of the patriotism and commitment of Bulgarian youth in difficult times. Their readiness to join the defense of the homeland is indicative of the strong national spirit and the pursuit of freedom and independence. Their actions left a deep imprint on the local community and contributed to the affirmation of the idea of unity and resistance against external threats.

In conclusion, the overall plan of the Kazanlak Volunteer Company was not only military but also social, educational, and patriotic, highlighting the importance of this structure in the context of Bulgarian history at the end of the 19th century.

The Kazanlak Volunteer Company is a symbol of the unity and determination of the Bulgarian people in difficult times, and the actions of these young people remain an inspiration for future generations.

Lalu Metev, September 18, 2024