Скитската империя

Началото на Желязната епоха довежда в Карпатския басейн първите хора, завърнали се от Изток – пред-скитите, чиито преки потомци са скитите. През 7-6 век пр.н.е. скитите надделяват над пред-скитските народи, достигат до Унгарската равнина и стават безпрецедентни доминиращи владетели на степта. Скитите са народът, който през 5 век пр.н.е. физически и културно доминира степния пояс от днешен североизточен Китай до Дунав.

Тази огромна империя е разделена на няколко културни единици (от изток на запад: севернокитайски скити, култура Пазирик, култура Тагар, долината на царете Тува, сака, сармати, кавказки скити, царски скити и накрая скитите от Карпатския басейн: културата Сентеш-Векерцуг). Въпреки това, по отношение на бойния стил и материалната култура, тези култури формират едно цяло. Изкуството им, в злато, сребро, бронз, дърво и камък, се характеризира със скитския животински стил. Бойният им стил включва културата на конния стрелец, стрелящ назад, докато седи в седлото, а културата им се отличава със свободния конен начин на живот, който фундаментално се различава от гръко-римските, месопотамските, индийските или китайските градски робовладелски общества, разглеждани като "развити цивилизации" или "високоразвити култури".

Скитската степна цивилизация е фундаментално различна – тя е степна конна култура, която разчита на мобилността на конния начин на живот, е непобедима в битка, използвайки предимствата на скоростта на коня. Тя има органична култура и система от знаци и, не на последно място, малкото оцелели писмени артефакти принадлежат към семейството на руническото писмо.

Скитската империя, както можем спокойно да я наречем, е културната единица, цивилизацията, която преди 2500 години обединява степта и народите, живеещи там. Не е чудно, че много от днешните степни народи считат скитите за своите най-стари предци. Това важи и за унгарците, които унгарските хроники проследяват до скитите (или до хуните). В Геста Хунгарорум (Деянията на унгарците) също пише, че унгарците започнали своето пътуване от Скития и след това пристигнали в Карпатския басейн. Така е ясно, че скитите играят решаваща роля в живота на народите от степта, че това е било времето на разцвета, или златния век, на който всички потомствени народи гледат с гордост. Може спокойно да се твърди, че този период е първият и може би най-яркият в шестхилядолетната история на степната цивилизация.

Тази цивилизация също има огромно влияние върху Западна Европа, тъй като келтската култура, която ще определи съдбата на Европа като цяло, се ражда около сто години след пристигането на скитите в Карпатския басейн. Хронологията на това културно развитие очевидно не е случайна; всъщност, скитският животински стил, идващ от Изток, със сигурност играе решаваща роля в развитието на келтския животински мотив.

Но както всички империи, скитската империя също залязва в един момент (2-1 век пр.н.е.); разпадането на голямото единство обаче създава серия от независими кралства и държави, които, формирайки по-тясна съюзна система, оцеляват в много случаи до 1-3 век като скитски наследствени кралства. В Карпатския басейн скитите са надминати от келтите, идващи от запад, но в по-защитени райони като Бодрогкьоз, типични скитски селища с малко или никаква келтска керамика могат да се намерят до 1 век сл.н.е.

Отслабването на скитите в Карпатския басейн е забелязано не само от келтите, но и от римляните, които се опитват да доминират района, започвайки със завладяването на Трансилвания (Панония) през 9 г. сл.н.е. Този военен процес сериозно застрашава западния мост на степната цивилизация, Карпатския басейн, тъй като за първи път в историята южна държава прекъсва източно-западния търговски път към запада. Във всеки случай, не минава много време преди Изтокът да отговори: през 19 г. сл.н.е. сарматите, преки потомци на сарматите, скитско племе от южния Урал, пристигат в Карпатския басейн. Това осигурява източното военно укрепление на Великата равнина, която почти е загубила своето келтско-скитско лидерство до времето на раждането на Христос, както и поддържането на западния мост.

Лалю Метев, 20 септември 2024 г.