Регистрите в Държавен архив и ЕСГРАОН за нуждите на генеалогията

Генеалогията е научна дисциплина, която изследва родословието и историята на семействата. В България, регистрите по гражданско състояние и семейните регистри, съхранявани в Държавния архив и ЕСГРАОН, са основни източници на информация за генеалогични изследвания. Тези регистри предоставят ценни данни за раждания, женитби и смъртни случаи, които са от съществено значение за проследяване на родословни линии.

Официалното съставяне на регистрите по гражданско състояние в България започва след 24 март 1893 г. с приемането на правилник към Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията, приет на 15 декември 1892 г. Този закон въвежда официална документална форма за доказване на събитията по гражданското състояние, като преди това те са се доказвали чрез свидетели и писмени документи, включително църковни регистри.

От 1 януари 1921 г., на основание Закона за регистър на населението от 19 декември 1920 г., се въвеждат регистри за населението въз основа на сведения, предоставени от главите на домакинствата при общото преброяване на населението, извършено на 31 декември 1920 г. Тези регистри се водят до въвеждането на Единната система по гражданска регистрация през 1977 г., когато лицата получават ЕГН.

За да започнете генеалогично изследване, е важно да знаете къде се съхраняват регистрите по гражданско състояние и семейните регистри. Информация за местонахождението на тези регистри може да се получи от ГД "ГРАО" в раздела за местосъхранение на регистрите.   Процедури за достъп до регистрите 1. Запитване до общините: Писмата до общините трябва да се адресират до кмета на съответното населено място. В писмото трябва да се посочи каква е роднинската връзка с търсеното лице, като е желателно тя да е пряка.

2. Използване на пощенски услуги: Практиката да се изпрати писмото по пощата с обратна разписка често се оказва по-ползотворна, отколкото личното внасяне на гише.

3. Проверка в Държавен архив: Държавният архив предлага услугата проверка и преглед на архивни единици. Например, ако знаете ориентировъчно годината на сключване на брака, можете да поискате проверка за този период.

Регистрите могат да бъдат организирани по различни начини:
•  Предварително напечатани бланки: Използвани в периода 1900-1906 г., тези бланки улесняват търсенето.

•  Книги с празни листове: Актовете се изписват по хронологичен ред, което може да затрудни търсенето.

•  Отделни книги за различни събития: Книги за раждане, женитби и смърт, което улеснява тематичното търсене.

•  Индекси: Азбучни индекси, които посочват името на лицето и номера на акта, създадени на по-късен етап.

Генеалогичните изследвания имат значителна научна стойност, тъй като предоставят данни за демографските и социалните промени в обществото. Те могат да бъдат използвани за изследване на миграционните процеси, социалната структура и семейните връзки в различни исторически периоди.

Примери за научни изследвания 1. Демографски анализи: Изследване на раждаемостта, смъртността и брачността в различни региони.

2. Социална мобилност: Анализ на професионалната и социалната мобилност на различни семейства.

3. Миграционни процеси: Изследване на миграционните потоци и причините за тях.

Регистрите по гражданско състояние и семейните регистри са основни източници за генеалогични изследвания в България. Те предоставят ценна информация за проследяване на родословни линии и изследване на демографските и социалните промени в обществото. За да се възползвате максимално от тези ресурси, е важно да знаете къде и как да търсите информацията, както и да разбирате организацията на регистрите.

Лалю Метев, 22 септември 2024 г.