"Хрониката на Констанцкия събор" (1414-1418), написана от Улрих фон Рихентал през ранния XV век, е един от важните исторически източници за българската история, непосредствено след падането на страната под османска власт. Тази хроника предоставя ценна информация за политическите и социални условия в България и Балканите по това време. Ще се опитаме да анализираме значението на този източник, контекста на събора и участието на български представители, включително синовете на последните български владетели.

Исторически контекст
След падането на България под османска власт в края на XIV век, страната преминава през сериозни промени. Османската империя започва да разширява влиянието си в региона, което предизвиква тревога сред европейските държави. В този контекст се свиква Констанцкият събор, организиран от папа Йоан XXIII по искане на германския и унгарски крал Сигизмунд Люксембургски. Основната цел на събора е да се сложи край на разрастващата се схизма в църквата, но и въпросът за османската инвазия също е поставен на дневен ред.

Участие на българските представители
На Констанцкия събор присъстват множество делегации от православния изток, включително представители на Византийската империя и сръбските земи. Особено важно е участието на българската делегация, водена от Григорий Цамблак, митрополит Киевски и ученик на патриарх Евтимий Търновски. Присъствието на българите подчертава продължаващото значение на България в политическите игри на Балканите, въпреки загубата на независимост.

Синовете на последните български владетели
Важен аспект от хрониката е идентификацията на синовете на последните български царе – Константин (син на видинския цар Йоан Срацимир) и Фружин Шишман (син на търновския цар Йоан Шишман). Те са описани като активни участници в борбата срещу османската инвазия и съюзници на крал Сигизмунд. За първи път те са идентифицирани с точност в текста на хрониката, заедно с техните гербове.

Значение на гербовете
Гербовете играят важна роля в идентификацията и легитимацията на благородниците по това време. Фружин Шишман е представен с герб, изобразяващ коронован двуглав орел, докато Константин е обозначен като "Кайзер фон Булгари" с три леопарда (или лъва) в движение. Тези символи не само потвърждават техния произход и статус, но също така показват връзките им с по-широката европейска аристокрация.

Историческо значение
Хрониката предоставя ценна информация за политическите отношения между различните балкански народи след османското завладяване. Тя показва как българите продължават да играят активна роля в регионалната политика, дори след загубата на независимост. Участието им в Констанцкия събор подчертава стремежа им да запазят своята идентичност и да се противопоставят на османската заплаха.

"Хрониката на Констанцкия събор" е от изключителна важност за разбирането на историческия контекст след падането на България под османска власт. Тя предоставя информация не само за политическите отношения и конфликти в региона, но и за продължаващото значение на българската аристокрация. Анализът показва как историческите фигури като Константин и Фружин Шишман продължават да бъдат активни участници в борбата за оцеляване и идентичност в условията на нова политическа реалност. Хрониката служи като важен документ за изучаване не само на българската история, но и на по-широкия балкански пейзаж през ранния XV век.

Лалю Метев, 24 септември 2024 г.