Цар Крум Страшни: Един от най-бележитите средновековни български монарси

Родословие и възкачване на трона
Цар Крум е сред най-известните български владетели, възкачил се на престола след чичо си, Кардам (управлявал от 777 до 803 г.). Произходът му е свързан с рода Дуло. Баща му, Азан Тукта (известен също като Токту, или "Асен Велики" по Паисий), е син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Азан Тукта прекарва детството си при аварите, далеч от политическите конфликти в България. Той е баща на Крум и брат на Кардам, като всички дунавско-български царе след него носят родовото име Азан (Асен).

Начало на управлението
Първата външнополитическа активност на Крум е насочена към северозапад, където той умело се възползва от поражението на аварската държава от Карл Велики през 803 г. Крум завладява останалите свободни източни аварски територии, като по този начин България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав. Новопридобитата Трансилвания, със своите залежи на сребро и каменна сол, осигурява на българите важно международно търговско положение.

Вътрешна политика и реформи
Крум започва да приобщава славяните към държавната власт, като в Съвета на Великите боили за пръв път влиза и Велик жупан, който отговаря за Славиниите. Той провежда административна реформа, необходима заради почти двойното увеличение на територията на държавата. Крум обявява първите общи писани закони за новите земи, въпреки че българите имат свои закони от древни времена, известни като законодателството ТОРЕ.

Военни кампании и победи
През 807 г. византийският император Никифор I Геник започва поход срещу България, но е принуден да се завърне в Константинопол поради слухове за преврат. Това дава възможност на Крум да поеме инициативата. През 808 г. той нахлува по поречието на Струма и напада византийските военни части, като в хазната постъпват заплатите на местните войници, възлизащи на 1100 литри злато. През 809 г. Крум завладява Сердика, важен икономически и стратегически център.

Битката при Върбишкия проход е едно от най-значимите събития в българската история, което се случва през 811 г. и бележи важен момент в отношенията между България и Византия.

Предистория
В началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник започва подготовка за голям поход срещу България, с цел да унищожи напълно българската държава. Под бойните знамена са призвани всички патриции, началници и сановници, както и специален отряд от "златната младеж" под командването на императорския син Ставракий. Към войската се присъединяват и тълпи бедняци, въоръжени с прашки и тояги, които се надяват да награбят богата плячка в българските земи.

Начало на похода
На 11 юли византийската армия се установява на лагер при пограничната крепост Маркели. Българският цар Крум изпраща пратеници с предложение за мир, но Никифор отказва, заслепен от собственото си зломислие и внушенията на своите съветници. Това кара Крум да напусне Плиска, оставяйки около 12 000 души да защитават столицата. Византийците успяват да измамят бдителността на българските стражеви отряди и преминават през опасните теснини, излизайки в равнината, където са посрещнати от 12 000 "отбрани българи". Въпреки това, българските сили се оказват недостатъчни да спрат огромната византийска армия.

Завладяването на Плиска
След като византийците завладяват Плиска, Никифор нарежда да се ограби владетелската резиденция и да се опожарят складовете, като поголовно избива мирното население. Крум прави второ предложение за мир, но Никифор отново отказва, смятайки, че е в позицията на по-силния. Императорът дори замисля да премине с армията си през цяла Мизия и тогава да се завърне в Константинопол.

Засадата във Върбишкия проход
На 23 юли византийската армия излиза от Плиска, но скоро е обхваната от страхове, тъй като българите преграждат обратния им път. Крум, който е запазил по-голямата част от войската си непокътната, нарежда да бъде свикано цялото българо-славянско опълчение, включително и жените, и формира няколко аварски отряда. Преградени са близките старопланински проходи с дървени прегради и укрепления, а на българите е наредено да чакат в засада.

Битката
Призори на 26 юли войските на Крум ограждат византийците във Върбишкия проход. Българите започват битката с дъжд от камъни и стрели, след което атакуват центъра, където се издига императорската шатра. Византийците се опитват да окажат съпротива, но скоро са пометени от връхлитащите конници и ударят на бяг. Много от тях се издавят в малка, но дълбока и тинеста река, а други попадат в рова с остри колове. Катастрофата за византийската армия е пълна, като "погубена е цялата ромейска мощ".

Последствия
Император Никифор загива в битката, а главата му е набита на кол и показвана на идващите при Крум племена. Черепът му е обкован със сребро и използван като чаша за пиене. Въпреки победата, Крум не предприема други военни действия през 811 г. Синът на Никифор, Ставракий, е тежко ранен и след завръщането си в Константинопол е свален от престола и умира от раните си.

Военни действия 812 – 814 г.
През 812 г. българските войски се спускат в полетата на Тракия, превземайки град Дебелт и други крепости. Крум започва преселване на българско население в тези земи, изграждайки българска администрация. Новият византийски император Михаил II Рангаве отхвърля предложението за мир, което води до нови военни действия. Крум превзема Месемврия и други крепости, продължавайки настъплението към Константинопол.

Обсада на Константинопол
След победата при Версиникия през 813 г., Крум продължава настъплението към Константинопол. Жителите на града наблюдават с удивление религиозните ритуали на Крум пред стените на града. Въпреки че започват мирни преговори, византийците се опитват да убият Крум, което води до нови опустошения от страна на българите.

Смъртта и наследството на цар Крум
Крум умира внезапно на 13 април 814 г., вероятно от кръвоизлив и инсулт. Обстоятелствата около смъртта му са мистериозни, като някои източници твърдят, че е бил отровен. Въпреки краткото си управление, Крум постига значително териториално разширение и укрепване на държавата. Победите му на Балканите заздравяват позициите на България не само пред Византия, но и в цяла Европа, издигайки страната като трета велика сила на континента.

Крум е известен не само като даровит военачалник, но и като талантлив държавник. Той въвежда единен правов ред в страната и започва административна реформа, която премахва племенната автономност и васалитет. Управителите на новите области са назначавани пряко от владетеля, което укрепва централната власт и създава по-ефективна държавна администрация.

Цар Крум оставя значимо наследство в българската история. Неговите военни и административни реформи укрепват държавата и я превръщат в значима сила на Балканите и в Европа. Той продължава обединението на славяните в рамките на българската държава и поставя основите за бъдещите успехи на българските владетели.

Лалю Метев, 26 септември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Tsar Krum the Fearsome: One of the Most Notable Medieval Bulgarian Monarchs

Lineage and Ascension to the Throne
Tsar Krum is among the most renowned Bulgarian rulers, ascending to the throne after his uncle Kardam (who ruled from 777 to 803). His lineage is connected to the Dulo clan. His father, Azan Tukta (also known as Toktu, or "Asen the Great" according to Paisius), was the son of Kermek and the daughter of the Avar khagan Ulag from the Magunti clan. Azan Tukta spent his childhood among the Avars, far from the political conflicts in Bulgaria. He was the father of Krum and brother of Kardam, and all subsequent Danubian Bulgarian tsars bore the family name Azan (Asen).

Beginning of the Reign
Krum"s first foreign policy activity was directed northwest, where he skillfully took advantage of the defeat of the Avar state by Charlemagne in 803. Krum conquered the remaining free eastern Avar territories, making Bulgaria and the Frankish Empire immediate neighbors along the Middle Danube. The newly acquired Transylvania, with its silver and rock salt deposits, provided the Bulgarians with an important international trading position.

Domestic Policy and Reforms
Krum began integrating the Slavs into state governance, with the Council of the Great Boyars including for the first time a Great Zhupan responsible for the Slavinias. He carried out an administrative reform necessary due to the nearly doubled territory of the state. Krum announced the first general written laws for the new lands, although the Bulgarians had their own ancient laws known as the Tore legislation.

Military Campaigns and Victories
In 807, Byzantine Emperor Nikephoros I Genikos launched a campaign against Bulgaria but was forced to return to Constantinople due to rumors of a coup. This gave Krum the opportunity to take the initiative. In 808, he invaded the Struma River valley and attacked Byzantine military units, capturing the local soldiers" salaries amounting to 1,100 liters of gold. In 809, Krum conquered Serdica, an important economic and strategic center.

The Battle of the Varbitsa Pass is one of the most significant events in Bulgarian history, occurring in 811 and marking an important moment in the relations between Bulgaria and Byzantium.

Background
In early 811, Byzantine Emperor Nikephoros I Genikos began preparations for a major campaign against Bulgaria, aiming to completely destroy the Bulgarian state. All patricians, commanders, and officials, as well as a special detachment of the "golden youth" under the command of the emperor"s son Staurakios, were called under the battle flags. The army was joined by crowds of poor people armed with slings and clubs, hoping to plunder the rich Bulgarian lands.

Beginning of the Campaign
On July 11, the Byzantine army set up camp at the border fortress of Markeli. Bulgarian Tsar Krum sent envoys with a peace proposal, but Nikephoros refused, blinded by his own malice and the suggestions of his advisors. This prompted Krum to leave Pliska, leaving about 12,000 men to defend the capital. The Byzantines managed to deceive the vigilance of the Bulgarian guard units and passed through the dangerous narrow passes, emerging into the plain where they were met by 12,000 "selected Bulgarians." However, the Bulgarian forces were insufficient to stop the vast Byzantine army.

Conquest of Pliska
After the Byzantines conquered Pliska, Nikephoros ordered the looting of the ruler"s residence and the burning of the warehouses, slaughtering the peaceful population. Krum made a second peace proposal, but Nikephoros again refused, believing he was in a position of strength. The emperor even planned to march his army through all of Moesia and then return to Constantinople.

The Ambush at the Varbitsa Pass
On July 23, the Byzantine army left Pliska but soon became gripped by fear as the Bulgarians blocked their way back. Krum, who had kept most of his army intact, ordered the entire Bulgarian-Slavic militia to be mobilized, including women, and formed several Avar detachments. The nearby Balkan passes were blocked with wooden barriers and fortifications, and the Bulgarians were ordered to wait in ambush.

The Battle
At dawn on July 26, Krum"s troops surrounded the Byzantines in the Varbitsa Pass. The Bulgarians began the battle with a rain of stones and arrows, then attacked the center where the imperial tent was located. The Byzantines tried to resist but were soon overwhelmed by the charging horsemen and fled. Many drowned in a small but deep and muddy river, while others fell into a ditch with sharp stakes. The catastrophe for the Byzantine army was complete, with "the entire Roman might destroyed."

Aftermath
Emperor Nikephoros was killed in the battle, and his head was impaled on a stake and displayed to the tribes coming to Krum. His skull was encased in silver and used as a drinking cup. Despite the victory, Krum did not undertake other military actions in 811. Nikephoros" son, Staurakios, was severely wounded and, after returning to Constantinople, was deposed and died from his wounds.

Military Actions 812 – 814
In 812, Bulgarian troops descended into the plains of Thrace, capturing the city of Develt and other fortresses. Krum began resettling Bulgarian populations in these lands, establishing Bulgarian administration. The new Byzantine Emperor Michael II Rangabe rejected the peace proposal, leading to new military actions. Krum captured Mesembria and other fortresses, continuing the advance towards Constantinople.

Siege of Constantinople
After the victory at Versinikia in 813, Krum continued the advance towards Constantinople. The city"s inhabitants watched in amazement at Krum"s religious rituals before the city walls. Although peace negotiations began, the Byzantines attempted to assassinate Krum, leading to further devastation by the Bulgarians.

Death and Legacy of Tsar Krum
Krum died suddenly on April 13, 814, likely from a hemorrhage and stroke. The circumstances of his death are mysterious, with some sources claiming he was poisoned. Despite his short reign, Krum achieved significant territorial expansion and strengthening of the state. His victories in the Balkans solidified Bulgaria"s position not only before Byzantium but also in all of Europe, elevating the country as the third great power on the continent.

Krum is known not only as a gifted military leader but also as a talented statesman. He introduced a unified legal order in the country and began an administrative reform that eliminated tribal autonomy and vassalage. The governors of the new regions were appointed directly by the ruler, strengthening central authority and creating a more efficient state administration.

Tsar Krum left a significant legacy in Bulgarian history. His military and administrative reforms strengthened the state and turned it into a significant power in the Balkans and Europe. He continued the unification of the Slavs within the Bulgarian state and laid the foundations for the future successes of Bulgarian rulers.

Lalu Metev, September 26, 2024