Братовчед ни Петър Д. Черняев е забележителна фигура в българското духовно и просветно развитие през първата половина на XX век. Роден на 22 декември 1878 г. в Трявна, той оставя дълбока следа в сферата на образованието, богословието и защитата на националните и духовни интереси на България.

Образование и ранна кариера

Първоначално Черняев учи в родния си град, а след това продължава образованието си в Самоковското духовно училище, което завършва през 1896 г. След кратък период на учителска дейност в България, той решава да продължи образованието си в Русия. Там следва в Киевската духовна академия, а завършва образованието си в Петербургската духовна академия през 1903 г. Този престижен опит в руската духовна сфера играе ключова роля в развитието на Черняев като духовен водач и преподавател.

След завръщането си в България, той започва преподавателска дейност в различни гимназии и педагогически училища из страната, включително в Шуменската девическа гимназия и Пловдивската мъжка гимназия. В Русе Черняев преподава във висшите педагогически курсове, където неговото влияние върху младите поколения се утвърждава.

Връзката с Екзарх Йосиф

Петър Черняев играе важна роля в защитата на Екзарх Йосиф, който през 1912 г. е подложен на критики от част от софийските вестници. Обвиняван за амбиции да стане патриарх и неспособност да бъде „като глава“ на Българската православна църква, Екзарх Йосиф става обект на остри дискусии в църковните и обществените среди. В отговор на тези атаки, Черняев, който по това време е преподавател в Русе, се включва активно в организирането на събрание в защита на екзарха. Той изразява своето възмущение от обвиненията, като твърдо вярва в значението на Екзарх Йосиф като водач на църковната и националната кауза.

На публичното събрание, проведено в „Доходното здание“ в Русе, Черняев председателства срещата, а адвокат Георги Пасаров произнася вдъхновяваща реч в защита на Българската православна църква и ролята на Екзарх Йосиф. Събранието завършва с изпращане на телеграма до екзарха, в която присъстващите го уверяват в тяхната подкрепа. Черняев получава телеграфически отговор от Екзарх Йосиф, в който екзархът изразява своята благодарност и уверява, че ще продължи да защитава църковните и народните интереси.

Лични срещи и сътрудничество с Екзарх Йосиф

Две години по-късно, през 1914 г., Петър Черняев се среща лично с Екзарх Йосиф в София, след като екзархът се завръща в България след погрома на националните идеали. По време на тази среща Черняев и неговите колеги, сред които е Владимир Аврамов (наш прачичо), се срещат с Екзарха, за да получат неговото благословение и да обсъдят ревизията на сметките и делата на Св. Синод.

Екзарх Йосиф, вече изтощен както физически, така и морално, посреща Черняев и неговите сътрудници с готовност да сътрудничи и да гарантира, че всичко в Църквата ще продължи да се развива правилно. Въпреки личните си страдания, екзархът остава оптимист за бъдещето на Българската църква и народностното дело.

Заключение

Черняев се откроява като личност, дълбоко свързана с българското духовно и образователно развитие. Неговата защита на Екзарх Йосиф и активната му роля в просветната дейност свидетелстват за неговата отдаденост към националните и духовните идеали на България. Черняев завършва своята учителска кариера като началник на средното и висше образование в Министерството на народното просвещение през 1934 г., оставяйки значимо наследство в областта на образованието и вероучението.

Лалю Метев, 28 септември 2024 г.