За преименуването на пл. Ал. Невски

Въпреки че името на площад "Ал. Невски" е дълбоко вкоренено в съзнанието не само на софийската, но и на българската общественост, смятам, че неговото преименуване би било уместно, ако се замени с името на един от най-изявените български духовници и предстоятели, свързани с Катедралния храм. Това би било акт на почит към тези духовни водачи и начин да се подчертае значението на храма за българската църква и култура.

Един от най-значимите представители е Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, чийто принос за развитието на Екзархията и Българската православна църква е неоспорим. Той е един от духовниците, осветили храма, и е защитавал Църквата в трудни времена, противопоставяйки се на безбожието. Името на "Митрополит Михаил Доростолски и Червенски" би било подходящо за новото наименование на площада, тъй като то ще почете паметта на този стожер на духовността и ще подчертае значението на Катедралния храм за българската църква.

На 12 септември 1924 г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски", построен в знак на признателност към руския народ за освобождението на България от османско иго. Тази дата съвпада и с 200-годишнината от пренасянето на мощите на св. Александър Невски от Владимир в новооснования Петербург.

Храмът, разположен в сърцето на София, притежава три престола, поради което освещаването се извършва в три последователни дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. На 12 септември митрополит Максим Пловдивски осветява главния олтар, на 13 септември архиепископ Анастасий Кишиневски и Хотински осветява северния олтар, посветен на св. св. Кирил и Методий, а на 14 септември Софийският митрополит Стефан осветява южния олтар, на името на св. цар Борис-Михаил. Тържеството е посетено от делегати от множество европейски страни.

Митрополит Михаил е известен със своята непоколебима позиция срещу комунизма и защитата на православната църква и традициите на българския народ. Той активно се противопоставя на опитите на комунистическата власт да контролира и потиска православната църква в България.

Определянето на Митрополит Михаил като водач на реакцията от комунистите е част от тяхната пропагандна кампания срещу православната църква. Комунистите се опитвали да го представят като реакционер, за да оправдаят политиката си на потискане на църквата и легитимация на властта си.

Едновременно с това, името на Архимандрит Василий Трингов от Казанлък, който е бил протосингел на дядо Михаил в Русе преди преврата на 9 септември 1944 г., също заслужава да бъде увековечено в духовното пространство. Това може да се осъществи чрез поставяне на паметна плоча или изграждане на малка капела в негова чест.

Възможно е също така да се обмисли връщането на старото наименование на храма "Св. Св. Кирил и Методий", тъй като тези двама светци са основоположниците на българската писменост. Алтернативно, замяната с името на "Св. Йоан Рилски", един от най-почитаните български светци, също би била уместна. И двата варианта подчертават значението на храма. Въпреки всичко, според мен най-подходящият вариант за името на храма остава свети цар Борис-Михаил.

Името на Митрополит Михаил трябва да бъде освободено от схизмата и да бъде почетено като част от нашата история, без да бъде асоциирано с негативните отпечатъци от тоталитарното минало. Тази промяна би била важна, за да се изчисти името му от неправилните клишета и да се признае неговата роля в историята на Българската православна църква.

Преименуването на площада "Ал. Невски" с името на Митрополит Михаил Доростолски и Червенски би било жест на признание към този многозаслужил духовник и би подчертавало значението на Катедралния храм за българската църква и култура. То би позволило да се освободят името на Митрополит Михаил от тежестта на комунистическото минало и да се утвърди като част от нашата славна и достойна история.

Митрополит Михаил е символ на съпротивата срещу атеистичния режим и защитник на църковните традиции. Той участва в освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" през 1924 г. и за кратко е наместник-председател на Светия синод между 1948 и 1949 г. Неговата опозиция на държавната намеса в делата на църквата го прави мъченик на репресиите на комунистическия режим, който прави многобройни опити да го отстрани като предстоятел. Той е ключова фигура в усилията за запазване на независимостта и духовната автономност на църквата.

На 4 март 1962 г. дядо Софроний е избран за Доростолски и Червенски митрополит, а на 11 март същата година е канонически утвърден на поста. Той управлява епархията в период на открита антицърковност и атеизъм. Въпреки неговите енергични протести и непримиримост, през 1975 г. комунистическата власт в Русе взема решение да разрушат храма „Всех Святих“, на мястото на който е построен пантеон на възрожденците.

Тази акция не само че лишава общността от важен религиозен и исторически обект, но и осквернява погребаните в храма покойни митрополити Григорий, Василий и Михаил. Действията на властите предизвикват гневни реакции от страна на духовенството и вярващите, които виждат в това не само физическо унищожение, но и духовно оскверняване на паметта на своите предшественици и на църковната традиция.

Историята на Доростолската и Червенската епархия представлява не само важен етап в религиозния живот на България, но и показател за сложните отношения между църквата и държавата в контекста на комунистическия режим. Разрушаването на храма „Всех Святих“ и оскверняването на погребаните в него митрополити подчертават дълбокото противоречие между религиозните вярвания и идеологическите позиции на епохата. Тези събития не само че илюстрират конфликта между вярата и държавната власт, но и демонстрират как политическите решения могат да засегнат културното и историческото наследство на една нация.

Докато служи като протосингел в Русе от 1971 до 1974 г., Калиник активно доносничи на МВР, включително срещу уважавания иконом Константин Попевтимов. За да избегне конфликти с властите, той забранява провеждането на водосвети. В допълнение, след като ограбва библиотеката на покойния митрополит Михаил Доростолски и Червенски, той я предава на МВР, като „особено апасна“. Тези действия продължават и след като Калиник е назначен за Врачански митрополит.

Архимандрит Василий Трингов, също изключителна личност, е наричан "дисидент" в архивите заради упоритото си противопоставяне на атеистичния режим. Неговите проповеди в храм-паметника "Св. Александър Невски" осветляват моралната криза на безбожието и защитават духовните ценности на православието. След 1944 г. той също става жертва на репресиите, като е въдворен в трудово-изправително общежитие в Белене. Въпреки натиска, архимандрит Василий остава верен на църковните принципи и продължава да проповядва и защитава вярата до края на живота си.

И двамата духовници са примери за силата на духа и устойчивостта на вярата в лицето на политическите репресии. Въпреки заслугите им, те остават непочетени в съвременната история, а имената им потъват в забрава. Въпреки това, тяхното дело е част от съпротивата срещу безбожието и опитите за подчинение на Българската православна църква под комунистически контрол.

Тези примери ни напомнят за важността от съхраняването на църковните традиции и запазването на духовната автономия. Техният принос трябва да бъде признат и уважаван, тъй като представлява не само духовно, но и морално наследство за бъдещите поколения. Същевременно това би било акт на реабилитация и почит към изключителната личност, заслуги и принос на дядо Михаил.

Лалю Метев, 29 септември 2024 г.


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


For renaming "Al. Nevski" Square:

Although the name of "Al. Nevski" Square is deeply rooted not only in the consciousness of the people of Sofia but also in that of the Bulgarian public, I believe that its renaming would be appropriate if replaced with the name of one of the most prominent Bulgarian clergymen and spiritual leaders associated with the Cathedral. This would be an act of respect towards these spiritual figures and a way to emphasize the importance of the Cathedral for the Bulgarian Church and culture.

One such cleric is Metropolitan Michael of Dorostol and Cherven, one of the most prominent Bulgarian spiritual figures who significantly contributed to the development of the Exarchate and the Bulgarian Orthodox Church. He was one of those who consecrated the Cathedral and played a crucial role in preserving the Church during difficult times, protecting it from godlessness. Naming the square after Metropolitan Michael of Dorostol and Cherven would be fitting, as it would honor this spiritual pillar, a leading figure in the reaction against communism, and underline the importance of the Cathedral for the Bulgarian Church.

On September 12, 1924, the consecration of the "St. Alexander Nevsky" Memorial Cathedral began, built in gratitude to the Russian people for the liberation of Bulgaria from Ottoman rule. This date also coincides with the 200th anniversary of the transfer of the relics of St. Alexander Nevsky from Vladimir to the newly founded St. Petersburg.

The cathedral, located in the heart of Sofia, has three altars, and for this reason, the consecration took place over three consecutive days—September 12, 13, and 14, 1924. On September 12, Metropolitan Maksim of Plovdiv consecrated the main altar; on September 13, Archbishop Anastasiy of Kishineu and Hotin consecrated the northern altar, dedicated to St. Cyril and St. Methodius; and on September 14, Metropolitan Stefan of Sofia consecrated the southern altar, named after St. Tsar Boris-Michael. The ceremony was attended by delegates from many European countries.

Metropolitan Mihail was known for his unwavering stance against communism and his defense of the Orthodox Church and the traditions of the Bulgarian people. He actively opposed the communist regime"s attempts to control and suppress the Orthodox Church in Bulgaria.

The labeling of Metropolitan Mihail as a leader of the reaction by the communists was part of their propaganda campaign against the Orthodox Church. The communists tried to portray him as a reactionary to justify their policy of church suppression and legitimize their rule.

At the same time, the name of Archimandrite Vasiliy Tringov from Kazanlak, who served as protosingel to Mitropolitan Michael in Ruse before the coup on September 9, 1944, also deserves to be immortalized in the spiritual sphere. This could be achieved through the installation of a memorial plaque or the construction of a small chapel in his honor.

Another possibility is to restore the old name of the Cathedral, "Sts. Cyril and Methodius," which would be fitting as these two saints are the founders of Bulgarian literacy. Alternatively, renaming it after St. John of Rila, one of the most revered Bulgarian saints and the founder of the Rila Monastery, could also be considered. Both options would underscore the importance of the Cathedral. Despite everything, I believe the most suitable name for the temple remains Saint Tsar Boris-Michael.

In any case, the name of Metropolitan Michael must be freed from the burden of the schism and honored as part of our history and culture, without being associated with the inherited imprints and clichйs from the totalitarian and godless past of our country, which defined him as a "loyal representative of reaction in the Church," and which should now be left in the past regarding this venerable church leader.

Lastly, renaming "Al. Nevski" Square with the name of Metropolitan Michael of Dorostol and Cherven would honor this highly deserving cleric and highlight the significance of the Cathedral for the Bulgarian Church and culture. This would also be a way to free Metropolitan Michael"s name from the burden of the communist past and honor it as part of our glorious and dignified history.

Metropolitan Michael is a symbol of resistance against the atheist regime and a defender of church traditions. He participated in the consecration of the "St. Alexander Nevsky" Cathedral in 1924 and briefly served as the locum tenens of the Holy Synod from 1948-1949. His opposition to state interference in church affairs led to his persecution by the communist regime, labeling him a "loyal representative of the reaction" and making continuous efforts to remove him from his posts. He is a prominent figure in preserving the church"s independence and spiritual autonomy.

On March 4, 1962, Father Sophrony was elected as the Dorostol and Cherven Metropolitan, and on March 11 of the same year, he was canonically confirmed in the position. He governed the diocese during a period of open anti-church sentiment and atheism. Despite his vigorous protests and steadfastness, in 1975, the communist authorities in Ruse decided to demolish the church of "All Saints," replacing it with a pantheon for the national revival figures.

This action not only deprived the community of an important religious and historical site but also desecrated the graves of the late Metropolitans Gregory, Vasily, and Michael, who were buried in the church. The authorities" actions sparked angry reactions from the clergy and the faithful, who saw this as not only a physical destruction but also a spiritual desecration of the memory of their predecessors and of the church tradition.

The history of the Dorostol and Cherven Eparchy represents not only an important stage in the religious life of Bulgaria but also a reflection of the complex relationship between the church and the state in the context of the communist regime. The destruction of the "All Saints" church and the desecration of the buried bishops highlight the deep contradiction between religious beliefs and the ideological positions of the era. These events illustrate not only the conflict between faith and state authority but also demonstrate how political decisions can impact the cultural and historical heritage of a nation.

While serving as protosyncellus in Ruse from 1971 to 1974, Kalinik actively reported to the Ministry of Internal Affairs (MVR), including against the respected priest Konstantin Popevtimov. To avoid conflicts with the authorities, he even prohibited the performance of water blessings. Additionally, after seizing the library of the late Metropolitan Michael of Dorostol and Cherven, he handed it over to the MVR, claiming it was "particularly dangerous." These actions continued after Kalinik was appointed Metropolitan of Vratsa.

Archimandrite Vasiliy Tringov, another remarkable figure, is called a "dissident" in the archives for his steadfast opposition to the atheist regime. His sermons at the "St. Alexander Nevsky" Cathedral denounced the moral crisis of atheism and defended the spiritual values of Orthodoxy. After 1944, he also became a victim of repression, being sent to the labor camp in Belene. Despite the pressure, Archimandrite Vasiliy remained loyal to church principles and continued to preach and defend the faith until the end of his life.

Both clergymen, our close relatives, exemplify the strength of spirit and resilience of faith in the face of political repression. Despite their contributions, they remain largely unacknowledged in modern history, and their names have faded into obscurity. However, their work is part of the resistance against atheism and the attempt to subjugate the Bulgarian Orthodox Church under communist control.

These examples remind us of the importance of preserving church traditions and maintaining spiritual autonomy. Their contribution must be recognized and respected, as it represents not only a spiritual but also a moral legacy for future generations. At the same time, this would be an act of rehabilitation and respect for the exceptional personality, merits, and contributions of Metropolitan Mihail.

Lalu Metev, September 29, 2024