ОТНОСНО ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ПЛОЩАД АЛ. НЕВСКИ

В разразила се наскоро по същество бурна дискусия, в която вземам дейно участие като страна с активна позиция, повдига на практика важни въпроси за именуването или по-точно преименуването на обществени обекти от национално значение, като храмове и площади, и по какъв начин тези имена отразяват историческата памет, националните ценности и идентичността на обществото. Тук има няколко взаимосвързани теми, които заслужават пространен анализ.

Имената като символ на идентичност и историческа памет

Първият ключов аспект на дискусията е значението на имената като отражение на националната идентичност и историческата памет. Именуването на важни обществени обекти е начин да се почете приноса на исторически личности и събития, които са играли важна роля в изграждането на нацията. Това обаче не е просто механичен процес – то изисква съобразяване с историческите и културни реалности на времето.

В случая с името „Александър Невски“ за катедралата в София, трябва да разгледаме геополитическия и исторически контекст, в който е направен този избор. Катедралата е построена в края на XIX и началото на XX век, когато България е освободена от османско владичество с помощта на отдавна несъществуващата вече Руска империя. Изборът на името на инородния светец Александър Невски е ясен символ на благодарност към тази империя за освобождението. Освен това, князът е важна фигура в православието, което подчертава религиозната връзка между двете нации.

Трансформация на символите през времето

Един от основните моменти в дискусията е въпросът дали тези имена трябва да останат непроменени или да се преосмислят в контекста на съвременните обществени и политически реалности. Това е сложен въпрос, тъй като историческите символи често придобиват ново значение в различни исторически периоди. Промяната на имената е част от процеса на преосмисляне на наследството, но това трябва да става внимателно и с уважение към миналото.

Примерът с преименуването на Софийския университет от "Братя Георгиеви" на "Климент Охридски" през 1950 г. отразява променящите се политически реалности в България след установяването на комунистическата власт. Това решение е било част от по-широка тенденция на съветизация и промяна на символите в социалистическия период, като някои от тях са били мотивирани от идеологически и геополитически съображения. В този контекст, въпросът за именуването на значими обществени обекти често е бил част от по-широк политически диалог за идентичността и символите на нацията.

Александър Невски – светецът и геополитиката

Фигурата на Александър Невски също заслужава внимание от историческа гледна точка. В историческите източници той се появява като силен владетел и защитник на руските земи срещу инвазии, особено срещу шведи и тевтонски рицари. Изборът му за патрон на катедралата „Александър Невски“ не е случаен – той е светец и символ на защита на православната вяра, не само в Русия, но и в контекста на православното братство на "славянските" народи.

Тук обаче възниква въпросът, доколко този избор е релевантен за България днес, особено в контекста когато отношенията с вражеската нам Русия и значението на православието в общественото съзнание може да се променят. Всяко поколение трябва да решава дали иска да продължи да поддържа такива символи или да търси нови, които по-добре отразяват актуалните му ценности.

Споровете около националните символи

Друг важен момент в дискусията е въпросът за това дали имената на историческите фигури като Йоан Рилски, Кирил и Методий, Симеон Велики или Борис I трябва да заменят съществуващи имена като „Александър Невски“. Тези фигури имат голямо значение за българската история и духовност, но това не означава, че те задължително трябва да бъдат поставяни на мястото на други исторически личности, които също са свързани с православието и културното наследство на България.

Идеята за замяна на имената трябва да бъде внимателно разгледана с оглед на историческия контекст и приносите на всяка от тези личности. Важно е да се прави разлика между символите, които отразяват съвместната история на народите, и тези, които могат да създадат разделения.

Търсене на баланс между почитането на миналото и модернизацията на символите

Аргументите за уважение към решенията на предците е валиден и същевременно важен, но е нужно да се намери баланс между запазването на историческите символи и осъвременяването им. Необходим е най-широк обществен диалог, който да отчете историческото значение на съществуващите имена и символи, както и нуждата от обновление в контекста на променящите се времена. В този смисъл, катедралата „Александър Невски“ трябва да остане символ на българската благодарност и духовна свързаност с православния свят, но може да се разгледа и дали съществуват други начини за по-пълно отразяване на българската национална идентичност в съвременния контекст.

Този процес на преосмисляне е естествен и неизбежен в хода на историческото развитие на всяка нация. Според бившия ректор на Софийския университет „традициите трябва да се пазят, докато имат смислово значение“. Въпреки това, неговото мнение никога не е имало значителна тежест или влияние. Напротив, неговият упорит стремеж да се придържа към комунистическото статукво изглежда отличителна семейна черта. Освен това е крайно време македонизмът да престане да се меси в нашите дела и да се опитва да ни диктува насоки.

Етимологично, „Йоан“ и „Иван“ са форми на едно и също име. Разликата е в културната и историческа употреба: „Йоан“ е архаичната форма, предпочитана в църковни и исторически текстове, докато „Иван“ е по-популярната и разговорна форма в ежедневието. В контекста на българските светци и владетели е правилно да се използва „Йоан“ в официални, църковни и исторически документи. Името произлиза от еврейското יוֹחָנָן (Yochanan), което означава „Бог е милостив“ или „Яхве е благодатен“. „Йоан“ идва директно от гръцкото Ἰωάννης (Ioannes) и се среща най-вече в църковния контекст, особено в средновековна България.

Почит към българските духовни водачи

По отношение на преименуването на площад „Александър Невски“, макар името му да е дълбоко вкоренено или не съвсем в съзнанието на българската общественост, смятам, че една промяна би била уместна, ако то се замени с името на един от най-изявените български духовници, свързани с Катедралния храм. Това би било акт на почит към тези духовни водачи и начин да се подчертае значението на храма за българската църква и култура.

От 12 до 14 септември 1924 г. при освещаването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ участие вземат следните духовни лица: Максим, митрополит Пловдивски; Максим, епископ Браницки; Варлаам, епископ Левкийски; Иларион, митрополит Сливенски; Филип, митрополит Търновски; Анастасий (Грибановский), архиепископ Кишиневски и Хотински; Климент, митрополит Врачански; Макарий, митрополит Неврокопски; Неофит, митрополит Видински; Стефан, митрополит Софийски; Павел, митрополит Старозагорски; Борис, архимандрит (впосл. митрополит Неврокопски); Харитон, епископ Драговитийски; и Михаил, епископ Велички, който впосл. става Доростолски и Червенски митрополит.

Един от най-заслужилите духовници, достоен за висока почит, е митрополит МИХАИЛ Доростолски и Червенски. Той е направил значителен принос за развитието на Българската екзархия и Българската православна църква, не само като предстоятел и архипастир, но и като един от тези, които освещават самия храм „Св. Александър Невски“. Известен със своята непоколебима защита на вярата по време на репресии и безбожие, неговото име е изключително подходящо за ново наименование на площада ни. Такова решение би подчертавало значимостта на катедралния храм за България и би отдало заслужена почит на този изключително скромен служител на Господа, стожер на българската духовност, пазител на вярата и достоен продължител на делото на своя духовен отец — Симеон Варненски и Преславски.

Лалю Метев, 1 октомври 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

REGARDING THE PROPOSAL TO RENAME ALEXANDER NEVSKI SQUARE

A recent intense discussion, in which I actively participate as a party with a strong position, raises important questions about the naming, or more precisely, the renaming of public sites of national significance, such as churches and squares, and how these names reflect historical memory, national values, and the identity of society. Several interconnected themes here deserve extensive analysis.

Names as Symbols of Identity and Historical Memory

The first key aspect of the discussion is the significance of names as reflections of national identity and historical memory. Naming important public sites is a way to honor the contributions of historical figures and events that have played a crucial role in building the nation. However, this is not a mere mechanical process—it requires consideration of the historical and cultural realities of the time.

In the case of the name "Alexander Nevsky" for the cathedral in Sofia, we must examine the geopolitical and historical context in which this choice was made. The cathedral was built in the late 19th and early 20th centuries, when Bulgaria was liberated from Ottoman rule with the help of the now non-existent Russian Empire. The choice of the name of the foreign saint Alexander Nevsky is a clear symbol of gratitude to this empire for liberation. Moreover, Alexander Nevsky is an important figure in Orthodoxy, which emphasizes the religious connection between the two nations.

Transformation of Symbols Over Time

One of the main points in the discussion is whether these names should remain unchanged or be reconsidered in the context of contemporary social and political realities. This is a complex issue, as historical symbols often acquire new meanings in different historical periods. Changing names is part of the process of reevaluating heritage, but this must be done carefully and with respect for the past.

The example of renaming Sofia University from "Georgiev Brothers" to "Clement of Ohrid" in 1950 reflects the changing political realities in Bulgaria following the establishment of communist power. This decision was part of a broader trend of Sovietization and change of symbols during the socialist period, with some motivated by ideological and geopolitical considerations. In this context, the issue of naming significant public sites has often been part of a broader political dialogue about identity and the symbols of the nation.

Alexander Nevsky – The Saint and Geopolitics

The figure of Alexander Nevsky also deserves attention from a historical perspective. In historical sources, he appears as a strong ruler and defender of Russian lands against invasions, particularly from the Swedes and Teutonic Knights. His selection as the patron of the "Alexander Nevsky" cathedral is not accidental—he is a saint and a symbol of the defense of the Orthodox faith, not only in Russia but also in the context of the Orthodox brotherhood of the "Slavic" peoples.

However, the question arises as to how relevant this choice is for Bulgaria today, especially in a context where relations with the adversarial Russia and the significance of Orthodoxy in public consciousness may change. Each generation must decide whether it wants to continue to uphold such symbols or seek new ones that better reflect its current values.

Debates Around National Symbols

Another important aspect of the discussion is whether the names of historical figures such as Ioan Rilski, Cyril and Methodius, Simeon the Great, or Boris I should replace existing names like "Alexander Nevsky." These figures hold great significance for Bulgarian history and spirituality, but that does not necessarily mean they must be placed in the place of other historical figures who are also associated with Orthodoxy and the cultural heritage of Bulgaria.

The idea of replacing names should be carefully considered in light of the historical context and the contributions of each of these figures. It is important to differentiate between symbols that reflect the shared history of nations and those that may create divisions.

Seeking a Balance Between Honoring the Past and Modernizing Symbols

The arguments for respecting the decisions of our ancestors are valid and important, but it is necessary to find a balance between preserving historical symbols and modernizing them. A broad public dialogue is needed to acknowledge the historical significance of existing names and symbols, as well as the need for renewal in the context of changing times. In this sense, the "Alexander Nevsky" cathedral should remain a symbol of Bulgarian gratitude and spiritual connection to the Orthodox world, but it may be worth exploring whether there are other ways to more fully reflect Bulgarian national identity in the contemporary context.

This process of reevaluation is natural and inevitable in the historical development of any nation. According to the former rector of Sofia University, "traditions should be preserved as long as they hold meaningful significance." Nevertheless, his opinion has never held significant weight or influence. On the contrary, his persistent effort to adhere to the communist status quo seems to be a distinctive family trait. Furthermore, it is high time that Macedonism ceases to meddle in our affairs and tries to dictate our directions.

Etymological Considerations of "Yoan" and "Ivan"

Etymologically, "Yoan" and "Ivan" are forms of the same name. The difference lies in cultural and historical usage: "Yoan" is the archaic form preferred in church and historical texts, while "Ivan" is the more popular and conversational form in everyday life. In the context of Bulgarian saints and rulers, it is appropriate to use "Yoan" in official, church, and historical documents. The name derives from the Hebrew יוֹחָנָן (Yochanan), meaning "God is gracious" or "Yahweh is gracious." "Yoan" comes directly from the Greek Ἰωάννης (Ioannes) and is primarily encountered in church contexts, especially in medieval Bulgaria.

Honoring Bulgarian Spiritual Leaders

Regarding the renaming of "Alexander Nevsky" square, although its name is deeply ingrained or somewhat embedded in the consciousness of the Bulgarian public, I believe a change would be appropriate if it were replaced with the name of one of the most prominent Bulgarian spiritual leaders associated with the Cathedral. This would be an act of honoring these spiritual leaders and a way to emphasize the significance of the cathedral for the Bulgarian church and culture.

From September 12 to 14, 1924, the following clergy participated in the consecration of the "St. Alexander Nevsky" memorial church: Maxim, Metropolitan of Plovdiv; Maxim, Bishop of Branich; Varlaam, Bishop of Levski; Hilarion, Metropolitan of Sliven; Philip, Metropolitan of Turnovo; Anastasius (Gribanovsky), Archbishop of Kishinev and Hotin; Clement, Metropolitan of Vratsa; Makary, Metropolitan of Nevrokop; Neophyte, Metropolitan of Vidin; Stefan, Metropolitan of Sofia; Pavel, Metropolitan of Stara Zagora; Boris, Archimandrite (later Metropolitan of Nevrokop); Hariton, Bishop of Dragoviti; and Mihail, Bishop of Velichki, who later became Metropolitan of Dorostol and Cherven.

One of the most deserving spiritual leaders, worthy of high honor, is Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven. He made significant contributions to the development of the Bulgarian Exarchate and the Bulgarian Orthodox Church, not only as a leader and archpastor but also as one of those who consecrated the "St. Alexander Nevsky" cathedral itself. Known for his unwavering defense of faith during repression and godlessness, his name is extremely suitable for a new designation for the square. Such a decision would emphasize the significance of the cathedral for Bulgaria and pay deserved tribute to this exceptionally humble servant of the Lord, a pillar of Bulgarian spirituality, a guardian of faith, and a worthy continuator of the work of his spiritual father—Simeon of Varna and Preslav.

Lalu Metev, October 1, 2024

   

Македонстващите Дебилчеви също излязоха с позиция! Според академика бивш ректор на Софийския университет, „традициите трябва да се пазят, докато имат смислово значение“. Не помня неговото мнение някога да е имало значителна тежест или влияние. Напротив, изглежда, че наследственият му стремеж да се придържа към комунистическото статукво е отличителна семейна черта. Освен това, отдавна е време македонизЪмът да престане да ни занимава и да се опитва постоянно да ни дава насоки. Време е най-сетне да прекратим тази нелепа подмяна на имената — това не е историзъм. Титлата сама по себе си не придава тежест на абсурдни тези за нови Възродителни процеси, дори и само на терена на словото. Етимологично „Йоан“ и „Иван“ са форми на едно и също име. Разликата е в културната и историческа употреба: „Йоан“ е архаичната форма, предпочитана във всякакви църковни и исторически текстове, докато „Иван“ е по-популярната форма в ежедневието. В контекста на българските светци е правилно да се използва „Йоан“ за официални, църковни и исторически документи. Имената Йоан и Иван имат обща етимология и произлизат от еврейското име Yochanan, което означава „Бог е милостив“ или „Яхве е благодатен“. Въпреки общия си произход, двете имена се срещат в различни езикови и културни традиции, което води до различия в употребата и изписването им. Йоан е по-ранната и по-архаична форма, пряко заета от гръцкото Ioannes. Използва се основно в църковния и официален контекст, както и в наименованията на владетели и светци.

Въпреки че името на площад "Ал. Невски" е дълбоко вкоренено в съзнанието не само на софийската, но и на българската общественост, смятам, че неговото преименуване би било уместно, ако се замени с името на един от най-изявените български духовници и предстоятели, свързани с Катедралния храм. Това би било акт на почит към тези духовни водачи и начин да се подчертае значението на храма за българската църква и култура. Един от най-значимите представители е Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, чийто принос за развитието на Екзархията и Българската православна църква е неоспорим.

Той е един от духовниците, осветили храма, и е защитавал Църквата в трудни времена на войнстващ атеизъм, противопоставяйки се твърдо на безбожието. Името на "Митрополит Михаил Доростолски и Червенски" би било подходящо за новото наименование на площада, тъй като то ще почете паметта на този стожер на духовността и ще подчертае значението на настоящата Патриаршеска катедрала и ставропигиален храм-паметник за българската църква.