Варненската и Преславската епархия (1872–1944)

ОБЩИ ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Историята на Варненската и Преславската епархия е изключително интересна и обширна, достойна за задълбочено изследване. Тази тема може да запълни многотомни трудове, всеки от които да разкрие различни аспекти на богато духовно и културно наследство. Настоящите бележки целят да осветлят ключови събития и дати, които да събудят интереса на читателя.

Св. апостол Андрей Първозвани проповядвал християнството по черноморското крайбрежие и назначил своя ученик, Св. Амплий, за първи епископ на Варна. Така градът, като апостолска катедра, утвърждава своята значимост като духовен център.

След покръстването на българите от Св. цар Борис-Михаил Покръстител през IX век, епархията става основен духовен и просветен център. В този регион Светите Седмочисленици – Кирил и Методий, заедно с техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий – полагат основите на българската християнска култура.

На територията на епархията се намира древната столица Плиска, която утвърждава духовността и културата на новопокръстените българи. Преслав, като втора столица, става център на Българската православна църква, която през 927 г. е въздигната в ранг на патриаршия.

Варненската епархия остава важен духовен център и през периодите, когато владиките ѝ са били с гръцки произход. Вселенският патриарх Йоаким III, който служи като митрополит на Варна в продължение на десет години, е един от най-известните примери.

МИТРОПОЛИТ СИМЕОН ВАРНЕСКИ И ПРЕСЛАВСКИ

На 28 февруари 1870 г. е учредена самостоятелната българска църковна йерархия под формата на Българската екзархия, която практически се еманципира от Вселенската патриаршия. През 1871 г. Варненската и Преславската епархии са обединени, а през август 1872 г. е избран за пръв митрополит Симеон (Одисей Попниколов). Поради влиянието на Вселенската патриаршия, новият митрополит първоначално установява своето седалище в Шумен, но през 1882 г. се премества във Варна, където започва строителството на величествената катедрала „Успение Богородично“. Той играе ключова роля в изграждането на множество нови храмове в различни населени места.

Митрополит Симеон е изтъкнат като важен фактор в укрепването на българската църковна автономия и независимост. Неговите усилия за построяване на нови църкви и манастири, както и подобряване на инфраструктурата на църковните институции в епархията, са значими. Служението му е свързано с множество просветителски и социални инициативи, целящи да укрепят духовността и културата в България. Той активно участва в диалога с Вселенската патриаршия и други православни църкви, стремейки се да поддържа добри отношения, въпреки предизвикателствата на времето.

Симеон е ползвал голямо уважение сред християните и истинските родолюбци, които се стремят към независима църква и държава. Като народен представител, той активно участва в изработването на Конституцията на Княжество България по време на Учредителното народно събрание и е част от делегацията на Първото народно събрание, изпратена в Ливадия (Крим) за предаването на акта за избора на княз Александър Батенберг, в която участва и братовчед ни Теодор Бурмов.

Неговата книжовна и научна дейност е значителна, включваща преводи от гръцки и оригинални произведения. Поради тези заслуги, той е избран за член на Българското книжовно дружество. Митрополит Симеон активно участва в комисията за превод на Светата Библия на новобългарски език и в изработването на Екзархийския устав.

Със своето църковно-просветно служение и архипастирска дейност, на която той завещава значителни средства, създавайки фондове за ученици, митрополит Симеон може да бъде наречен един от най-изявените народни будители. Той играе активна роля в изграждането на църквата и държавата.

Митрополит Симеон е важна фигура в историята на Българската екзархия и особено в развитието на Варненската и Преславската епархия. Неговото наследство и влиянието му се усещат в служението на неговия духовен наследник, митрополит Михаил, който продължава традицията на своя предшественик и допринася за развитието на църковния живот в България. Ето някои основни аспекти, които трябва да бъдат запомнени за митрополит Симеон, пречупени през съдбата на братовчед ни Михаил:

Митрополит Михаил е посветен в йеромонах от митрополит Симеон. Тази роля на Симеон като духовен отец е от съществено значение за формирането на Михаил като лидер и епархийски архиерей. Митрополит Симеон предава на Михаил ценности и принципи, които формират неговата визия за църковното служение.

Под влияние на Симеон, архимандрит Михаил продължава традицията на социална ангажираност и благотворителна дейност. Михаил се утвърдил като активен участник в църковни и обществени инициативи, които отразяват духа на състрадание и милосърдие, присъщи на неговия предшественик.

Архимандрит Михаил участва в редица църковно-народни събори, които играят ключова роля за развитието на Екзархията. На събора през 1920 г. се обсъждат важни въпроси, свързани с административната независимост на църквата. През 1923 г. той взема участие в събор, на който се разглеждат измененията в управлението на църквата и се поставят основите на нови църковни структури.

През периода, когато Михаил активно служи във Варна, Андрей Велички играе важна роля в духовното и социалното развитие на региона. Двамата участват активно в различни църковни и обществени инициативи, насочени към укрепване на местната общност и с право остават в историята не само благодарение на своята духовна дейност, но и заради усилията си за изграждане на православната идентичност в България. Тяхното служение и съвместната им работа са неразривно свързани с по-широкия контекст на развитието на православната ни църква през XX век.

Митрополит Михаил поема отговорността на своя духовен отец и се грижи за духовното състояние на поверената му Доростолско и Червенска епархия. Той продължава да работи за укрепването на православната вяра сред вярващите, черпейки вдъхновение от уроците, усвоени от митрополит Симеон. Тези уроци му помагат да навигира в сложните политически и социални условия на своето време.

Служението на митрополит Михаил е не само продължение на работата на Симеон, но и израз на нови виждания и адаптации на църквата в контекста на променящата се среда в България. Михаил внася нови идеи, вдъхновени от духовния пример на Симеон Варненски и Преславски.

Във всички случаи, митрополит Симеон остава важна историческа личност, чийто принос към българската православна църква е значителен. Неговото служение и възгледи формират основите, върху които митрополит Михаил изгражда своята визия и работа. Взаимодействието между тези двама архиереи подчертава дълбочината на духовното наследство и значението на взаимната подкрепа и учение в развитието на Българската православна църква.

МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ

Митрополит Михаил (светско име Димитър Тодоров Чавдаров) е роден на 6 април 1884 г. в Калофер. Първоначално образование получава в родния си град. През 1896 г. семейството му се преселва в гр. София, където завършва и прогимназия. През есента на 1898 г. е приет за ученик в Самоковското богословско училище, курсът на което завършва през 1902 г. От 15.08.1902 до 06.08.1906 г. работи като писар във Варненско-Преславската митрополия.

През есента на 1906 г. със стипендия, отпусната от Св. Синод, заминава за Русия, Където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия. След завръщането си в България, от 1910 до края на м. юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това негово служение, на 24.12.1911 г., в семинарския храм „Св. Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), който на следващия ден 25.12.1911 г. го ръкополага и в йеродяконски чин.

На 01.08.1912 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон. От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия, която длъжност изпълнява до 17.08.1923 г. Като такъв на 06.01.1915 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон.

От 17.08.1923 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария, какъвто остава до края на м. август 1926 г. Той е един от духовниците, осветили Катедралния храм „Св. Александър Невски“, разположен в сърцето на София, който притежава три престола, поради което освещаването се извършва в три последователни дни – 12, 13 и 14 септември 1924 г. Тържеството е посетено от делегати от множество европейски страни.

На 28.04.1924 г. във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ от архиереите Варненски и Преславски Симеон, Старозагорски Павел и Левкийски Варлаам. От 01.09.1926 до 03.04.1927 г. епископ Михаил е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.

Михаил е избран на 03.04.1927 г., а на 10.04. с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и Културно-просветни начинания в епархията си и извън нея. Почетен председател е на Българския червен кръст в София, а от 1927 до 1944 г. е и председател на БЧК в Русе.

Активно участва в редица църковно-народни събори, които са от съществено значение за развитието на Екзархията. Съборът през 1935 г. е насочен към решаване на проблемите в църковния живот и укрепване на духовната независимост на българската православна църква. На събора през 1945 г. се обсъждат важни въпроси, свързани с възстановяването на църковния живот след Втората световна война и необходимите реформи в управлението на църквата. Самият той играе ключова роля в тези събори, допринасяйки за укрепването на православната църква и защитата на нейния авторитет в сложния исторически контекст на България през XX век.

От 08.11.1948 до 04.01.1949 г. митрополит Михаил е наместник-председател на Св. Синод. Що се отнася до убийството на Борис Неврокопски, то е извършено точно в деня, когато митрополит Михаил поема функциите на наместник-председател на Светия Синод.

Митрополит Борис е известен със своята твърда позиция против намесата на комунистическата власт в делата на Църквата и критичните му изказвания по време на предстоящите промени в духовния живот на страната. Неговото убийство е шокиращо за църковната общност и е свързано с политическите събития на времето. Случаят остава неразкрит, но има съмнения, че властите имат роля в неговото ликвидиране, поради неговата опозиция срещу политическите манипулации на духовенството.

Митрополит Михаил, поемайки ръководството на Църквата след тази трагедия, се сблъсква с тежката задача да ръководи институцията в сложни времена на политическа репресия и несигурност. Той също така трябва да балансира между запазването на автономията на Църквата и приспособяването към новите условия на комунистическо управление.

Братовчед ни Михаил, завършил с докторат по богословие в Киев, е автор на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер. Почива на 08.05.1961 г. в гр. София. Погребан е в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“.

МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ ВАРНЕНСКИ И ПРЕСЛАВСКИ

След смъртта на митрополит Симеон през 1937 г., негов наследник става митрополит Йосиф (1898–1988), който продължава мисионерската и благотворителната дейност на своя предшественик. Той разширява социалната и просветната дейност на епархията, като основава нови православни дружества и открива църковни трапезарии.

Митрополит Йосиф полага усилия за подобряване на духовенството, укрепване на клира и подобряване на неговата издръжка. Под негово ръководство се изграждат нови манастирски сгради и църкви, украсени с изящни иконостаси и стенописи.

Темата за „Одухотворените пространства“ и изданието на Варненска и Великопреславска света митрополия, посветено на паметта на митрополит Йосиф, предоставя един уникален поглед върху взаимодействието между изкуството и духовността. Този каталог не само че представя забележителни произведения на изобразителното изкуство, но и подчертава значението на красотата в живота на духовния човек, който търси и ценностите, свързани с нея.

Митрополит Йосиф (1900-1988) е значима фигура в историята на Българската православна църква, известен с усилията си за запазване на църковната независимост и идентичност в трудните години на социалистическия режим. Той е не само духовен водач, но и културен деятел, който осъзнава нуждата от обогатяване на духовния живот на обществото чрез изкуство. Неговата колекция от произведения на изкуството е не само свидетелство за личните му предпочитания, но и израз на стремежа му да вдъхнови и обогати съвременниците си.

Изданието „Одухотворени пространства“ представлява каталожен сборник, който събира различни творби на известни български художници. Сред представените картини са морските пейзажи на Марио Жеков, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Петър Францов, Наполеон Алеков, прекрасните пейзажи на Никола Танев, Атанас Михов, Янко Маринов, Тодор Димитров, изключително изящните и съвършени акварели с цветя на прачичо ни Константин Щъркелов, от времето когато е изселен от София във Варна след девети, и други, изразяващи не само естетическите качества на природата, но и вътрешния свят на творците, които с чувствителността си улавят красотата на света около нас.

В албума е включен и портрета на митрополит Йосиф от Никола Кожухаров. Изборът на произведения в каталога демонстрира разнообразието на стилове и теми, които отразяват богатството на българската художествена традиция.

Едно от ключовите послания на каталога е връзката между красотата и духовността. В текста се подчертава, че „духовният човек вижда, чувства и обича тази красота“. Тази идея е особено важна в контекста на съвременния живот, в който често сме заобиколени от стрес, хаос и материализъм. Красотата, представена в изкуството, предлага утешение и вдъхновение, позволява на хората да се свържат с дълбочината на собствената си душа. Тя не е само визуално преживяване, а и път към духовно осъзнаване.

Каталогът „Одухотворени пространства“ не е просто изложба на изкуство, а културен проект, който акцентира на необходимостта от изкуство в съвременния свят. Изданието е плод на усилията на Варненската и Великопреславска света митрополия да насърчи художествения живот и да поддържа духовното развитие на общността. С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан, каталогът се явява и като знак за продължаващата традиция на църквата да бъде не само религиозен, но и културен център.

„Одухотворени пространства“ е вдъхновяваща инициатива, която призовава към размисъл за ролята на изкуството в нашия живот и значението на духовността. Чрез представянето на произведения, събирани от митрополит Йосиф, каталогът ни напомня за важността на красотата и нейната способност да ни свързва с по-дълбоки аспекти на съществуването. В този контекст, Варненската и Великопреславска света митрополия играе ключова роля в обогатяването на българската културна сцена и в укрепването на духовните ценности, които всички ние търсим в динамичния и променящ се свят.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Историята на Варненската и Преславската епархия разкрива дълбоките духовни и културни традиции на този регион. Векове наред тя има ключова роля в развитието на Българската православна църква и духовния живот на нацията. Имената на бележитите архиереи, като Симеон Варненски и Преславски, Михаил Доростолски и Червенски, Андрей Велички и Йосиф Варненски и Преславски, остават дълбоко вкоренени в сърцата на вярващите и продължават да бъдат символи на духовната опора и вдъхновение за поколенията.

Лалю Метев, 1 октомври 2024 г.