Връзката на високопоставени духовници от Българската православна
църква с Държавна сигурност по време на социалистическия режим

През периода на социализма в България (1944–1989 г.), Държавна сигурност (ДС) играе централна роля в контролирането на всички аспекти на обществения живот, включително и на религиозните институции. Българската комунистическа партия (БКП) възприема църквата като потенциална заплаха за марксистко-ленинската идеология, но същевременно я използва като инструмент за манипулиране и контрол на религиозната общност. Сътрудничеството между ДС и определени духовници става особено важно за режима в контекста на международните отношения и дипломатическите мисии на църквата.

Митрополит Калиник Врачански и обвиненията срещу него

Сред най-известните случаи на сътрудничество с ДС е този на митрополит Калиник Врачански, за когото се твърди, че е бил „полковник от ДС“ и е заемал ключови позиции в църковната йерархия. Един от основните аргументи срещу Калиник е твърдението, че е предал библиотеката на владиката Михаил Доростолски и Червенски на Министерството на вътрешните работи, като я е определил като „особено опасна“. Това е показателен пример за дълбокото проникване на ДС в църковните среди и за контрола, който тоталитарната държава упражнява върху интелектуалните ресурси на духовенството.

Калиник е назначен за Врачански митрополит не по каноничен път, а с намесата на политически сили, което демонстрира как ДС и БКП са манипулирали църковните назначения, за да гарантират лоялност към режима. Неговите близки отношения с др. Тодор Живков подсказват за дълбоката връзка между църковния елит и управляващата върхушка.

Агентурното минало на духовници и неговите последици

Фактът, че около 80% от висшите духовници са били свързани с ДС, разкрива мащаба на проблема с агентурното минало на БПЦ. След падането на комунизма този въпрос излиза на преден план, особено след отварянето на досиетата на духовниците. Калиник, както и други висши духовници като митрополитите Йосиф, Натанаил и Дометиан, са сред тези, които са заемали важни позиции благодарение на връзките си с ДС. Тези разкрития предизвикват въпроси относно легитимността на техните назначения и моралните последици от тяхното служене на режима.

Обществено възприятие и последствия

Сътрудничеството на висши духовници с ДС води до сериозни последици за доверието в Българската православна църква, особено след разпада на тоталитарния социалистически режим. Обществото започва да поставя под съмнение моралната стойност на духовенството, което в голяма степен е било под влиянието на комунистическата власт. Това създава сложни отношения между църквата и обществото в постсоциалистическа България.

Темата за сътрудничеството на духовниците с ДС остава болезнена и продължава да предизвиква дебати в обществото и медиите. Митрополит Калиник Врачански, за когото има данни, че е бил агент на ДС и че е използвал своето влияние в полза на режима, е ярък пример за това как тоталитарната власт е контролирала религиозните институции. Въпреки че разкритията за тези връзки са вече широко известни, въпросът за отговорността на тези личности пред историята и обществото остава актуален, а моралната и духовната чистота на църквата продължава да бъде в центъра на обществения дискурс.

Лалю Метев, 1 октомври 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

The Connection Between High-ranking Clergy of the Bulgarian
Orthodox Church and State Security During the Socialist Regime

During the socialist period in Bulgaria (1944–1989), State Security (DS) played a central role in controlling all aspects of public life, including religious institutions. The Bulgarian Communist Party (BKP) viewed the church as a potential threat to Marxist-Leninist ideology, while simultaneously using it as a tool for manipulating and controlling the religious community. Cooperation between DS and certain clergymen became particularly important to the regime in the context of international relations and the church"s diplomatic missions.

Metropolitan Kalinik of Vratsa and the Allegations Against Him

One of the most well-known cases of cooperation with DS is that of Metropolitan Kalinik of Vratsa, who is alleged to have been a "colonel of DS" and held key positions in the church hierarchy. One of the main accusations against Kalinik is the claim that he handed over the library of Metropolitan Mikhail of Dorostol and Cherven to the Ministry of the Interior, labeling it as "particularly dangerous." This serves as a striking example of DS"s deep infiltration into church circles and the control the totalitarian state exercised over the intellectual resources of the clergy.

Kalinik was appointed as Metropolitan of Vratsa not through canonical means, but through the intervention of political forces, demonstrating how DS and BKP manipulated church appointments to ensure loyalty to the regime. His close ties to Todor Zhivkov further suggest the deep connection between the church elite and the ruling leadership.

The Clergy’s Espionage Past and Its Consequences

The fact that approximately 80% of senior clergymen were linked to DS reveals the scale of the issue regarding the espionage past within the Bulgarian Orthodox Church (BPC). After the fall of communism, this issue came to the forefront, particularly with the opening of clergy dossiers. Kalinik, along with other senior clergy such as Metropolitans Yosif, Nathanail, and Dometian, were among those who held significant positions thanks to their connections with DS. These revelations raise questions about the legitimacy of their appointments and the moral implications of their service to the regime.

Public Perception and Consequences

The collaboration of senior clergymen with DS has led to serious consequences for the trust in the Bulgarian Orthodox Church, especially after the collapse of the totalitarian socialist regime. The public began to question the moral integrity of the clergy, which had largely been under communist influence. This has created complex relations between the church and society in post-socialist Bulgaria.

The topic of clergy cooperation with DS remains painful and continues to spark debates in society and the media. Metropolitan Kalinik of Vratsa, for whom there is evidence that he was a DS agent and used his influence to serve the regime, is a vivid example of how the totalitarian authorities controlled religious institutions. Although the revelations about these connections are now widely known, the question of the responsibility of these individuals to history and society remains relevant, while the moral and spiritual purity of the church continues to be at the center of public discourse.

Lalu Metev, October 1, 2024