БЪЛГАРО-АЛБАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Периодът от обявяването на албанската независимост през 1912 г. до началото на Втората световна война през 1939 г. е ключов за историята на Балканите и младата албанска държава. Той е белязан от значителен политически динамизъм както в нововъзникналата албанска държава, така и в контекста на международните и регионалните събития, оказващи влияние върху нейното съществуване.

Обявяване на независимостта (1912 г.)

Албанската независимост е провъзгласена на 28 ноември 1912 г. в контекста на Балканските войни и разпадането на Османската империя. Този акт символизира края на многовековното османско присъствие на Балканите и поставя Албания като последната независима балканска държава, отделила се от империята. Албанските възрожденски движения и териториалните амбиции на Сърбия и Гърция играят основна роля за ускоряване на този процес, тъй като страхът от подялба на албанските земи подтиква лидерите да обявят независимост.

Националното събрание във Вльора, представящо 83 делегати, взема решението за независимост. Лидерите на новата държава обаче се сблъскват с предизвикателства при установяването на контрол над територията, тъй като тя е окупирана от чуждестранни войски. Тази ситуация предизвиква международна интервенция и дискусии относно "албанския въпрос" на международната сцена, при които Великите сили играят активна роля в създаването на новата държава.

Ролята на Великите сили и принц Вилхелм Вид

След Лондонската мирна конференция през 1913 г. Албания е призната за независима държава под контрола на Великите сили. Принц Вилхелм Вид, германски благородник, е избран за монарх на страната и заема престола през 1914 г. Той представлява символ на международното влияние върху новосъздадената държава. Въпреки това, политическата нестабилност и външнополитическите заплахи от съседни държави водят до бързата му абдикация през септември 1914 г.

Албания по време на Първата световна война

Избухването на Първата световна война през 1914 г. сериозно засегна Албания, която е окупирана от войските на Италия, Австро-Унгария, Сърбия и Гърция. Окупацията прекратява функционирането на държавните институции. След войната Албания отново се появява на международната сцена и участва в преговорите на Парижката мирна конференция от 1919 г., където териториалните граници и бъдещето й отново се обсъждат от Великите сили.

Междувоенният период и възстановяване на суверенитета

През периода между двете световни войни Албания се сблъсква с политическа нестабилност и икономически трудности. Местни въстания и опити за външна интервенция допълнително усложняват изграждането на държавата. През 1925 г. Ахмет Зогу става лидер на страната, първо като президент, а през 1928 г. – като крал на Албания под името Зогу I. Неговата политика се фокусира върху модернизацията на страната и затвърдяване на държавния апарат, но страната остава икономически изостанала и уязвима. Важно е да се отбележи, че близките връзки с Италия водят до анексия на Албания от Мусолини през 1939 г., превръщайки я в италиански протекторат.

Българо-албанските отношения (1913–1939 г.)

Отношенията между България и Албания в този период са сложни и многопластови, характеризиращи се с политически, социални и икономически аспекти. Въпреки наличието на основи за официални отношения, развитието им остава ограничено и нестабилно.

Първи етап: Основи на отношенията (1913–1915)

След Балканските войни и обявяването на независима Албания, България проявява интерес към установяване на дипломатически отношения. През 1913–1915 г. сред албанската общественост и част от политическия елит съществуват симпатии към България, но те не водят до реално политическо сътрудничество. След Първата световна война България е затруднена от териториалните претенции на Италия, Югославия и Гърция, което поставя под заплаха самото съществуване на Албания.

Официализиране на дипломатическите отношения (1922)

На 28 януари 1922 г. Албания официално иска от България да признае „де юре“ независимостта си, което става на 24 февруари. На 22 октомври 1922 г. албанската дипломатическа мисия в Османската империя, представена от Константин Бошняк, е назначена за представител в България. Въпреки започналите преговори за постоянни дипломатически мисии, отношенията остават нестабилни и българската страна дълго време не изпраща титулярен министър в Тирана.

Междувоенният период: Липса на активни контакти

Въпреки наличието на общи интереси, отношенията между България и Албания остават на протоколно ниво. Липсата на активен политически диалог е видно от отсъствието на официални визити и споразумения. Търговията между двете държави остава минимална, а културният обмен е почти незначителен.

Заключение

Българо-албанските отношения в периода между двете световни войни могат да се определят като благожелателни, но с много ниска интензивност и контакти. Недостатъчният капацитет и слабите позиции в международния живот на двете държави не позволяват изграждането на активен политически диалог и сътрудничество. Въпреки установените дипломатически отношения, между България и Албания липсва истинска политическа воля и стратегическа визия за по-дълбоки отношения, което отразява по-широките политически и икономически турбуленции на Балканите и Европа през първата половина на ХХ век.

Лалю Метев, 5 октомври 2024 г.