Отговори в мъглата на историята: Родословието на Самуил

В търсенето на корените на българския цар Самуил, ние се сблъскваме с мъглата на миналото, където факти и легенди се преплитат в едно. Централна фигура в тази загадка е комит Никола († около 970 г.), баща на Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. Високопоставен в българската йерархия, Никола изпълнява ролята на регионален управител (сравним с византийски стратег или латински граф), командващ войска от около 10-15 000 души и управляващ обширната област Кутмичевица, включваща епархията на св. Климент Охридски.

След смъртта на Никола, неговите синове поемат властта в период на междуцарствие и политическа нестабилност, без видима съпротива от други влиятелни военачалници. Това предполага, че Самуил и братята му са признати за легитимни наследници на властта, което вероятно е свързано с високото им социално положение и военен опит. Интересен аспект е, че Самуил не се провъзгласява за цар, докато Роман (последният представител на династията на Крум Страшни) е жив, което свидетелства за неговия уважителен подход към властта и към законната линия на българските царе.

Един от най-важните източници, свързани със Самуиловия род, е Битолският надпис, създаден по времето на Йоан Владислав (1015–1018), син на Арон и племенник на Самуил. Надписът, освен че утвърждава българската идентичност на Владислав, посочвайки изрично „българин родом и самодържец български“, както и че Никола и Рипсимия са неговите деди, което засилва доказателствата за българския произход на династията. Ето какво гласи част от текста:

„† През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.“

Въпросът за произхода на Рипсимия остава спорен, предмет на спекулации или открит за свободни интерпретации. Основните теории я свързват с арменски, еврейски или византийски корени, което подсказва за международни връзки на семейството на Самуил. Арменската версия е особено популярна, тъй като името Рипсимия се свързва с арменска светица.

Теории за родословието на Самуил
Историческите източници, макар и оскъдни, дават повод за две основни теории относно произхода на Самуил:

1. Теория за Гавраил: Според тази теория, Самуил е потомък на Гавраил, братът или чичото на цар Симеон, който е изиграл значима роля във въвеждането на християнството и е бил близък до властта. Името на Гаврил-Радомир, внук на Никола, може да бъде свидетелство за тази връзка.

2. Теория за Исбул: Тази теория предполага, че Самуил е наследник на кавхан Исбул. Неясните сведения в „Джагфар Тарихи“ и други източници предполагат, че Никола може да е потомък на третият син на Исбул, което обяснява неговата висока позиция и контрол над Кутмичевица.

Произходът на цар Самуил остава обгърнат в мистерия, която историците продължават да изследват. Макар и изворите да са противоречиви и оскъдни, те разкриват картина на сложна династическа линия, вплетена в богатото и сложно минало на България. Независимо от произхода си, Самуил се утвърждава като един от най-значимите и уважавани владетели в историята на България, а неговата история продължава да вдъхновява и да предизвиква въображението на поколения българи.

Лалю Метев, 20 октомври 2023 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


In the Fog of History: The Genealogy of Samuel

In the search for the roots of the Bulgarian Tsar Samuel, we confront the fog of the past, where facts and legends intertwine. A central figure in this enigma is Komita Nikola († circa 970), the father of David, Moses, Aaron, and Samuel. A high-ranking figure in the Bulgarian hierarchy, Nikola held the role of a regional governor (comparable to a Byzantine strategos or a Latin count), commanding an army of approximately 10-15,000 men and overseeing the vast region of Kutmichevitsa, which included the diocese of St. Clement of Ohrid.

After Nikola"s death, his sons assumed power during a period of interregnum and political instability without apparent resistance from other influential commanders. This suggests that Samuel and his brothers were recognized as legitimate heirs to power, likely connected to their high social status and military experience. An interesting aspect is that Samuel did not proclaim himself tsar while Roman (the last representative of the Krum dynasty) was alive, which speaks to his respectful approach toward authority and the lawful line of Bulgarian tsars.

One of the most important sources related to Samuel’s lineage is the Bitola Inscription, created during the reign of Ivan Vladislav (1015–1018), the son of Aaron and nephew of Samuel. The inscription, besides affirming Vladislav"s Bulgarian identity by explicitly stating “Bulgarian by birth and Bulgarian autocrat,” also mentions that Nikola and Ripsimia were his grandparents, further strengthening the evidence of the Bulgarian origin of the dynasty. Here is an excerpt from the inscription:

"† In the year 6523 [1015] from the creation of the world, this fortress was restored, built, and constructed by John, Bulgarian autocrat, with the help and prayers of the most holy Lady, our Theotokos, and through the intercession of the twelve supreme apostles. This fortress was made for refuge and for the salvation and life of the Bulgarians. The fortress of Bitola began in the month of October, on the 20th day, and was completed in the month (…) at the end. This autocrat was Bulgarian by birth, grandson of Nikola and Ripsimia the faithful, son of Aaron, who was the brother of Samuel, the autocratic tsar, and both defeated the Greek army of Emperor Basil at Shtipon, where gold (…) was taken, but this (…) tsar was defeated by Emperor Basil in the year 6522 [1014] from the creation of the world at Kleidion and died at the end of the summer."

The question of Ripsimia"s origin remains contentious, subject to speculation or open to free interpretations. The main theories link her to Armenian, Jewish, or Byzantine roots, indicating international connections of Samuel"s family. The Armenian version is particularly popular since the name Ripsimia is associated with an Armenian saint.

Theories about Samuel’s Genealogy
Although historical sources are scarce, they give rise to two main theories concerning Samuel’s origins:

1. The Gabriel Theory: According to this theory, Samuel is a descendant of Gabriel, the brother or uncle of Tsar Simeon, who played a significant role in the introduction of Christianity and was close to the throne. The name of Gavril-Radomir, Nikola"s grandson, may be evidence of this connection.

2. The Isbul Theory: This theory suggests that Samuel is a descendant of kavkhan Isbul. The unclear information in the "Dzhagfar Tarihi" and other sources indicates that Nikola might be a descendant of Isbul"s third son, which would explain his high position and control over Kutmichevitsa.

The origins of Tsar Samuel remain shrouded in mystery, which historians continue to explore. Though the sources are conflicting and limited, they reveal a picture of a complex dynastic line intertwined with Bulgaria’s rich and intricate past. Regardless of his origins, Samuel stands as one of the most significant and respected rulers in Bulgarian history, and his story continues to inspire and capture the imagination of generations of Bulgarians.

Lalu Metev, October 20, 2023

AI Генериран Сензор за съдържание дава 90% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, тъй като показва високо ниво на разбиране на контекста, нюансирани исторически понятия и ярки описания, които са по-характерни за човешкото писане.