ЦАР САМУИЛ (997 – 1014)

Цар Самуил е сред най-забележителните фигури в българската национална история, въплъщавайки една от най-драматичните и славни епохи на Първото българско царство. Независимо от опитите за изопачаване на неговото наследство, историческите извори недвусмислено потвърждават ролята му като български владетел, а не на измислени или съмнителни политически конструкции.

Възходът на Самуил и Първото българско царство

Самуил, който става цар през 997 г., управлява във време на изключително тежки конфликти с Византия. Под управлението на император Василий II, Византия (ИРИ) систематично се стреми да разруши българската държава. Въпреки това, победата на Самуил в битката при Траянови врата през 986 г. срещу ромейската армия укрепва позициите му като един от най-успешните върховни български военачалници. Тази победа му осигурява време и ресурси за временното стабилизиране на българската държава.

Битката при Ключ и трагичните последици

Ключов момент в управлението на Самуил е катастрофалната загуба в битката при село Ключ през 1014 г. Византийските сили, водени от Василий II, постигат решителна победа над българите и пленяват около 15 000 войници. Според хронистите, императорът заповядва всички пленени да бъдат ослепени, като на всеки сто оставя по един с едно око, за да води останалите. Когато Самуил вижда своите ослепени войници, той получава сърдечен удар и умира скоро след това – трагичен край на неговото героично управление.

Български цар или македонски владетел?

Опитите за представяне на Самуил като „македонски цар“ в някои кръгове от Северна Македония, както и у нас в по-малка степен, са явна историческа манипулация. Византийски и други средновековни източници, включително Йоан Скилица и Анна Комнина, ясно посочват Самуил като български владетел. Скилица го нарича „български самодържец“, а Битолският надпис, създаден от неговия племенник Йоан Владислав, утвърждава българския произход на династията.

Наследството на Самуил

Наследството на цар Самуил е от съществено значение за българската национална идентичност. Въпреки тежките войни и разрушения, неговата съпротива срещу Византия вдъхновява българите за следващите векове. Въстанията на внукът му Петър Делян (1040 г.) и Георги Войтех (1072 г.) са продължение на традицията за българска независимост, установена от ранните владетели като Крум Страшни и Симеон Велики.

Дори векове след неговата смърт, името на Самуил остава синоним на българската съпротива. Солунският писател Йоан Ставракий през XIII век отбелязва, че „прочутият Самуил продължава да бъде в устата на българите“. Днес, повече от хилядолетие по-късно, неговата личност продължава да бъде почитана като символ на несломим дух и борба за добруването на българщината.

Заключение

Цар Самуил е едновременно трагичен и вдъхновяващ владетел в българската история. Въпреки тежките загуби, неговото управление символизира волята на българския народ за съпротива срещу чуждата власт и запазване на държавността. Политическите опити за изопачаване на неговото наследство не само противоречат на историческите факти, но и омаловажават значението на неговото дело. Историята на Самуил продължава да бъде ярък пример за национална гордост и историческа памет.

Наскоро с тържествена заря-проверка и молитва беше отбелязана 1010-годишнината от смъртта на цар Самуил. Церемонията се проведе в Национален парк-музей „Самуилова крепост“, където бе отдадена почит на владетеля, известен със своята борба за запазване на българската държавност през един от най-тежките периоди в нашата история. Заупокойната молитва беше отслужена от патриарх Даниил, в съслужение с Неврокопския митрополит Серафим, Струмишкия митрополит Наум и други духовници от България и Северна Македония.

Републиканския ни президент Румен Радев, като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, прие почетния строй на военните части. Сред присъстващите бяха кметът на Петрич Димитър Бръчков, народни представители, членове на Европейския парламент, областният управител на Благоевград Георги Динев и представители на научната и академична общност, но традиционно сред поканените липсваха предполагаеми потомци на Самуиловия род. Не бе поставен и въпросът за връщането на мощите на царя или инициатива за провеждането на генетични изследвания за установяване на неговия произход.

Въпреки формалния характер на тържеството, то предизвика спекулации, че е в услуга на по-широка цел – насърчаване на тенденции за македонизация в България. Подобни инициативи се тълкуват като продължение на политиката от времето на Тодор Живков за утвърждаване на македонизма като водеща политическа доктрина у нас, създавайки усещане за символично продължение на тези стратегии в съвременната политическа среда.

Въпреки че уж живеем в парламентарна държава, партийните елити често приличат на монархични структури, в които властта е концентрирана в ръцете на разни олигархични мрежи, наследени от тоталитарното минало. Изборните процеси продължават да са под контрола на влиятелни фигури от времето на прехода, свързани със структури на бившата Държавна сигурност, които се стремят да манипулират резултатите в своя полза. Ще успеем ли най-накрая да осъществим истински свободни и честни избори, или ще останем свидетели на поредния етап от деградацията на държавността и прикриването на олигархичните интереси зад фасадата на демокрацията?

Лалю Метев, 10 октомври 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Tsar Samuil (997–1014)

Tsar Samuil is one of the most remarkable figures in Bulgarian history, embodying one of the most dramatic and glorious eras of the First Bulgarian Empire. Despite attempts to distort his legacy, historical sources unequivocally confirm his role as a Bulgarian ruler, rather than the creation of fabricated or questionable political constructs.

The Rise of Samuil and the First Bulgarian Empire
Samuil, who became Tsar in 997, ruled during a period of intense conflict with the Byzantine Empire. Under Emperor Basil II, Byzantium systematically sought to destroy the Bulgarian state. However, Samuil’s victory in the Battle of Trajan"s Gate in 986 against the Byzantine army solidified his position as one of Bulgaria’s most successful military leaders. This victory provided him with the resources and time to temporarily stabilize the Bulgarian state.

The Battle of Kleidion and the Tragic Consequences
A crucial moment in Samuil’s reign was the catastrophic defeat in the Battle of Kleidion (near the village of Klyuch) in 1014. The Byzantine forces, led by Basil II, achieved a decisive victory over the Bulgarians, capturing approximately 15,000 soldiers. Chroniclers state that Basil ordered all captives to be blinded, leaving one soldier with one eye per hundred men to guide the others. Upon seeing his blinded soldiers, Samuil suffered a heart attack and died shortly after, marking the tragic end of his heroic reign.

Bulgarian Tsar or Macedonian Ruler?
Attempts to portray Samuil as a “Macedonian Tsar” in some circles from North Macedonia are a clear historical manipulation. Byzantine and other medieval sources, including John Skylitzes and Anna Komnene, clearly refer to Samuil as a Bulgarian ruler. Skylitzes calls him the "Bulgarian autocrat," while the Bitola inscription, created by his nephew Ivan Vladislav, confirms the Bulgarian origin of the dynasty.

Samuil"s Legacy
Samuil’s legacy is essential to Bulgarian national identity. Despite the devastating wars and destruction, his resistance against Byzantium inspired the Bulgarian people for centuries. The uprisings of his grandson Peter Delyan (1040) and Georgi Voytekh (1072) were a continuation of the tradition of Bulgarian independence, established by early rulers like Krum the Fearsome and Simeon the Great.

Even centuries after his death, Samuil’s name remained synonymous with Bulgarian resistance. The Thessalonian writer John Stavrakios noted in the 13th century that “the famous Samuil continues to be on the lips of Bulgarians.” Today, more than a millennium later, he remains honored as a symbol of indomitable spirit and the fight for freedom.

Conclusion
Tsar Samuil is both a tragic and inspiring ruler in Bulgarian history. Despite the heavy losses, his reign symbolizes the will of the Bulgarian people to resist foreign domination and preserve statehood. Political attempts to distort his legacy not only contradict historical facts but also diminish the importance of his work. Samuil’s story remains a bright example of national pride and historical memory.

Recently, a commemorative ceremony marked the 1010th anniversary of Samuil’s death with a solemn military and religious tribute. The ceremony took place at the National Park-Museum "Samuil"s Fortress," honoring the ruler known for his struggle to preserve Bulgarian statehood during one of the most challenging periods in the country’s history. A memorial service was officiated by Patriarch Daniel, together with the Metropolitan of Nevrokop Seraphim, the Metropolitan of Strumica Naum, and other clergy from Bulgaria and North Macedonia.

After the ceremony, Bulgarian President Rumen Radev, in his capacity as Commander-in-Chief of the Armed Forces, reviewed the honorary military formations. Among the attendees were the mayor of Petrich Dimitar Brachkov, members of parliament, European Parliament representatives, the governor of Blagoevgrad Georgi Dinev, and representatives of the scientific and academic community. However, the absence of presumed descendants of Samuil’s dynasty among the invited guests was noted. Also missing was any mention of the repatriation of Samuil’s remains or the initiation of genetic research to trace his lineage.

Despite the formal nature of the event, it sparked speculation that it serves a broader goal—promoting tendencies toward Macedonization in Bulgaria. Such initiatives are seen as a continuation of the policy from the time of Todor Zhivkov to establish Macedonism as a leading political doctrine, creating a sense of symbolic continuation of these strategies in the modern political environment.

Although we supposedly live in a parliamentary state, party elites often resemble monarchic structures, where power is concentrated in the hands of oligarchic networks inherited from the totalitarian past. The electoral processes remain influenced by powerful figures from the transition era, connected to former State Security structures, who aim to manipulate the results to their advantage. Will we finally be able to conduct truly free and fair elections, or will we continue to witness the ongoing degradation of statehood and the concealment of oligarchic interests behind the faзade of democracy?

Lalu Metev, October 10, 2024

AI Генериран Сензор за съдържание дава 95% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, тъй като изглежда като добре проучена и информативна статия с естествен поток и граматическа структура, лишена от типичните езикови модели и шаблонни фрази, които често се срещат в текстовете, генерирани от изкуствен интелект.