2. planinitenabulgaria
3. varg1
4. kvg55
5. mt46
6. wonder
7. iw69
8. zahariada
9. getmans1
10. kordon
11. kunchev
12. reporter
13. apollon
14. metaloobrabotka
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. dobrota
9. milena6
10. vidima

Прочетен: 103 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 30.10.2024 15:30
Силно и категорично трябва да заявим позицията си, че географската област Македония има дълбоки български корени. С поетичен патос и силна емоционалност ще потвърдим, че както природата, така и културата и идентичността на хората в региона са неразривно свързани с българската традиция. Това е тема, обсъждана и подкрепяна от различни исторически, културни и етнографски доказателства, които разглеждат многовековните връзки между двата народа.
Исторически контекст и културна принадлежност
Историческата връзка на Македония с българската култура и народност се основава на многобройни доказателства, обхващащи дълги периоди от историята на Балканите. Още през Средновековието регионът е бил интегрална част от българските държави.
Мавър и княз Кубер управляват Керамисийското поле, а кавхан Исбул, виден български държавник и военачалник през IX век, оказва значително влияние върху управлението на Омуртаг, Маламир и Пресиян. Македония, включително Охрид и Скопие, става трайно част от България малко след управлението на Пресиян.
Епископите Климент и Наум поставят основите на т.нар. Охридска книжовна школа, която играе важна роля в културното развитие на региона.
По-късно, български владетели като цар Самуил, цар Йоан Владислав, цар Петър Делян, цар Йоан II Асен, цар Константин Тих Асен, крал Вълкашин и синът му Марко оставят значими исторически следи, утвърдили присъствието и влиянието на България в региона.
Езиковите прилики между българския език и диалектите, говорени в Македония, са убедително доказателство за културната връзка между двата народа. Голяма част от населението на днешна Северна Македония говори диалекти, които са част от българската езикова група. Езикът остава мощен обединяващ фактор, запазвайки културната идентичност на хората в тези земи през вековете.
Религиозни и духовни центровеОще едно доказателство за връзката между Македония и България са религиозните и духовни центрове. Манастири и църкви в региона са изградени в характерния български стил, а българското духовенство има дългогодишно присъствие тук. Пример за това е Охрид, където се намира седалището на Охридската архиепископия – център на българската духовност и култура в продължение на векове.
Генетични и етнографски връзкиОт етнографска и генетична гледна точка проучвания показват сходства между българите в днешна България и хората в Македония. Семейни връзки от двете страни на границата подчертават общия произход. Макар политическите обстоятелства да са разделили България и Македония като отделни държави, етническата и културна връзка между хората остава непокътната.
Преследване на българите в МакедонияС болка трябва да отбележим преследването на българското население в Македония, особено след Балканските войни и Втората световна война, когато българите са подложени на асимилация и репресии. Мнозина са принудени да променят имената и културната си идентичност, за да се впишат в новите политически реалности. Тези мерки оставят дълбоки белези върху съзнанието на хората в региона.
Религиозната символика и БогородицаВ символиката на православната вяра Богородица е възприемана като защитница на хората в региона, свързвайки вярващите в Македония и България и подсилвайки чувството за общност и принадлежност.
ЗаключениеТвърдението, че „всичко в Македония е българско“, отразява многовековната културна, духовна и историческа връзка между България и този регион. Въпреки политическите разделения, хората от двете страни на браздата споделят обща идентичност, потвърдена от исторически свидетелства, културни прилики и дълбоки духовни връзки. Въпреки че темата е болезнено сложна, културната и историческа свързаност между България и Македония е безспорен факт, който обогатява съзнанието и наследството на българския народ.
Лалю Метев, 30 октомври 2024 г.
Тагове:
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев