КИШИНЕУ, БЕСАРАБИЯ

Малко известен факт е, че Кишинев, дн. Кишинеу, основан вероятно през 1436 г. като манастирски град в рамките на вече независимото Княжество Богданско (по името на Богдан I, български болярин и войвода, който след 1359 г. се обявява за независим владетел и управлява до 1365 г.), достига своя разцвет при нашия Стефан Велики (1457–1504). След този период, обаче, Молдова започва да отслабва и през 1538 г. става васал на Османската империя, запазвайки все пак контрол върху територията, управлението и търговията си, като османските власти по споразумение са нямали правото да заселват турци или да закупуват земя. Българският болярин Василий Лупу става княз през 1634 г., отслабвайки още повече номиналния османски контрол в Княжество Молдова.

Кишинев е управляван без прекъсване от българи в продължение на 17 години, между 1849 и 1866 г., от изтъкнати калоферци – Димитър Калчев Минков (два кметски мандата) и зет му Ангел Петрович Николау, баща на д-р Анастасия Головина – първата българска дипломирана лекарка, учен и редактор на политически вестник. След наполеоновите войни в началото на XIX век, в този град с близо 100 000 жители, населяван основно от евреи, българи и арменци, се установяват калоферски търговци като Калчо Д. Минков (Кирил Минко), Петър Николау и цариградският търговец Станчо Д. Увалиев (баща на кап. Теодор Увалиев, бъдещ адютант на княз Александър). Там са родени и други видни българи – търговецът Артин Гидиков, генералът Стефан Любомски, професорът Стефан Баламезов и др.

Днес българите в Молдова наброяват между 79 520 (по официални данни) и вероятно до 300 000 души неофициално. В контраст, в Северна Македония, където около 3 000 души са се преброили като българи на фона на десетки хиляди български паспорти, раздадени с подкупи от т.нар. патриоти, политическите ни отношения все повече се затрудняват. Липсата на далновидност и последователна политика в тази насока поставят под въпрос националните ни интереси.

Опазването на културно-историческото наследство е от първостепенна важност и е наша отговорност като общество да го съхраним, особено в тези динамични времена.

Лалю Метев, 15 януари 2023 г.  

AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че е 95% вероятно текстът да е написан от човек, като се имат предвид нюансираният исторически контекст, използването на конкретни имена и дати, както и променливостта в структурата и дължината на изреченията, които са характерни по-скоро за човешко писане, отколкото за съдържание, генерирано от изкуствен интелект.