ПРАВОСЛАВИЕТО И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Темата за православието и националната идентичност е дълбоко емоционална, обвързана с исторически и културни пластове, които влияят върху съвременните възприятия за православната вяра и нейната роля в личната и национална идентичност. В по-долу цитираният симптоматичен коментар се разкриват поне два основни аспекта на този дебат: 1) ролята на националността и геополитиката в православието и 2) напрежението между универсалността на вярата и връзката ѝ с етническата принадлежност и изкривените марксистко-ленински идеологически пристрастия.

„Гнусни русофоби с нечистоплътни душички и низки страсти подплатени с долари и евро ругаят св. православна вяра и ни натрапват своите католико-протестантски и езически вярвания, опитващи се да унищожат Българя и православната църква. Бог да ги накаже мерзавците! Православната вяра и предаността към Бога трябва да стоят над националната принадлежност. Преди всичко ние сме православни християни, а след това – българи, сърби, гърци, руснаци, македонци, грузинци и други. Геополитиката няма място в делата на Църквата, а национализмът и омразата към другите народи са грях пред Бога, който е създал хората равни пред Неговите закони. Духът на човека е над кръвната връзка и националната идентичност. Да живее бъдещият православен съюз начело с Русия!“

Православие и национална идентичност

От православна гледна точка, религията в своята същност е наднационална – тя обединява хората в еднаквата им вяра и служение към Бога. Християнството, включително православието, е основано на принципите на любов и общност, които трансцендират националните и етническите различия. В Евангелието (Галатяни 3:28) се подчертава, че „няма вече юдеин, нито елин… защото всички вие сте едно в Христа Иисуса.“ В този смисъл вярата трябва да бъде над националността, тъй като православието призовава към „единство в различията“.

Но от друга страна, православието се е разпространявало и утвърждавало в различни народи чрез местните църкви, които са се превърнали в пазители на националната култура и идентичност. Тази симбиоза между православие и националност има своите корени още от времето, когато църквата е служела като стожер на националното самосъзнание в трудни исторически моменти. Например, за българите православието е неотменна част от съзнанието за идентичност, особено след борбата за независима българска църква през XIX век.

Геополитика, църква и православен съюз

Геополитиката, макар да няма пряко място в духовните дела, засяга църковните връзки и взаимодействия, особено когато се създават съюзи или напрежения между различни православни народи. Идеята за православен съюз под ръководството на Русия е исторически обоснована, особено през XIX век, когато Русия се възприемала като закрилник на православните в Балканите. За мнозина тази идея продължава да има романтичен и културен апел, свързан с възможността православните нации да се обединят, за да съхранят своята културна и духовна идентичност.

Но тук възниква и рискът от смесване на геополитически амбиции с религиозна идеология, което би могло да компрометира посланието на универсалната любов и съпричастност на православието. Например, на международната сцена Руската православна църква често е възприемана като близка до политиката на Кремъл, което създава разделения в православния свят и е повод за вътрешни конфликти между църквите. Подобна употреба на православието като инструмент на политиката може да намали неговата стойност като източник на духовна сила и единство.

Философски и духовни размисли върху национализма и омразата

Етнофобията и агресивният национализъм са понятия, осъдени в православното учение, което издига духа над кръвната връзка и националната принадлежност. В сърцевината на православието е вкоренена любовта към Бога и ближния. Според теологията на любовта, описана от светите отци, омразата към различните етнически групи или народи е в противоречие с основния християнски принцип на състраданието и прошката.

Теологически погледнато, агресивното отхвърляне на други вярвания и култури често е резултат от страх и неразбиране, а омразата се счита за „страст“, която е пречка към духовното усъвършенстване. Св. Йоан Златоуст подчертава, че „не трябва да воюваме срещу хората, а срещу греховете“, защото Бог обича всички свои създания. Ето защо агресивното противопоставяне на русофобията или критиките към чужди влияния в България трябва да бъде разглеждано с трезва духовна мъдрост, а не с омраза или политическа реторика.

Призив към православно съзнание

Истински православният живот призовава към смирение и обич, които са дълбоко вкоренени в разбирането, че всеки човек, независимо от националност или култура, е Божие създание. За българите, руснаците и всички други православни християни, приоритетът трябва да бъде изграждането на единство чрез вярата, а не чрез политически съюзи или национални пристрастия.

На финала, истинската сила на православната идентичност се изразява в това да преодолеем земните привързаности и да се съсредоточим върху вечните ценности. Докато историята и националното самосъзнание са важни за разбирането на културната принадлежност, православната вяра ни призовава към по-високо ниво на съзнание, което отхвърля омразата и приоритизира любовта, мира и духовното единство над всичко земно.

Лалю Метев, 31 октомври 2024 г.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че съществува 90% вероятност текстът да е създаден от човек, а не от езиков модел на изкуствен интелект. Това се основава на използвания нюансиран и емоционално наситен език, на сложната структура на изреченията, както и на забележимата липса на шаблонно форматиране, характерно за автоматизирано генерираните текстове.