ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ВРЕМЕТО

Денят на народните будители, отбелязван на 1 ноември, е уникален празник, който съчетава в едно националната култура, духовност и историческа памет. Идеята за създаването му през 1922 г. идва от министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски и се приема от правителството на диктатора Александър Стамболийски. За дата е избран 1 ноември, тъй като според тогавашния Григориански календар на този ден се почита свети Йоан Рилски, считан за закрилник на българския народ.

Празникът има за цел да отдаде почит не само на свети Йоан Рилски, но и на дейци като светите братя Кирил и Методий, св. Евтимий, патриарх Търновски, просветни дейци и дейци-революционери в лицето на Васил Левски, Христо Ботев и много други, сред които също и калоферци като Христо П. Тъпчилещов и Екзарх Йосиф, които са оставили трайни и неизличими следи в историята на България.

Духовното значение на този ден надхвърля времето, в което е създаден. В трудни времена, когато националното съзнание и българският дух са били подложени на изпитания, Денят на народните будители е служил като източник на вдъхновение и признание за всички онези, които са допринесли за запазването и развиването на българската култура и самосъзнание. Той утвърждава идеята, че историята не е просто сбор от дати и събития, а пътеводна светлина, която ни помага да разберем себе си и своето място в света.

Историята на Деня на народните будители е не само ярък символ на почитта към българските възрожденци, духовници и просветители, но и болезнено свидетелство за репресиите и политическите трансформации, през които преминава България в средата на XX век. Прекъсването на празника през 1945 г. поради "дублиране" с Деня на светите братя Кирил и Методий е симптоматично за времето на идеологически натиск, когато културните и исторически стойности са били пренасочвани в различна посока.

В първите десетилетия след 9 септември 1944 г. България преживява драматичен преход към нов, строго идеологически режим, ръководен от Българската комунистическа партия (БКП), подкрепяна от съветската власт. Под влияние на Съветския съюз, новият режим налага редица социални, културни и религиозни ограничения, които дълбоко засягат традициите и празничния календар на страната.

Както пише Георги Марков в своите "Задочни репортажи за България", политическото подчинение на България на СССР не се ограничава само до административните и правните аспекти, а навлиза дълбоко в културния и духовен живот на народа. Празници като Коледа, Великден и Гергьовден, които в продължение на векове са били съществена част от българската духовна култура, са обявени за "отживелици" и "попски заблуди", за да бъдат заличени от календара. От друга страна, режимът утвърждава нови, идеологически наситени празници, като Девети септември, Деня на съветската конституция и 7 ноември — годишнината от Октомврийската революция. По този начин тези събития не само са въведени като държавни празници, но и са наложени като централни оси на социалния живот, което е груба намеса в традиционното национално съзнание.

Отказът от Деня на Кирил и Методий и заместването му с празнуването на Деня на съветската конституция е съществен пример за заглушаване на българското културно наследство и опит за налагане на "интернационалистически" ценности, диктувани от СССР. Както Марков посочва, този процес е акт на "гавра с българското национално съзнание". Въпреки че до известна степен такова поведение може да бъде оправдано в диктатури, насочени към затвърждаване на своите ценности, съветизацията на празничния календар в България отива далеч отвъд границите на обикновена политическа пропаганда. Заличаването на националните празници изолира българския народ от корените му, като насилствено се откъсва от вековни духовни и културни традиции, свързани с почитта към светците, възрожденците и патриотичните дейци.

След промените през 1989 г., обществената реакция е настоятелна в желанието си за възстановяване на автентичните празници, които отразяват българската идентичност. Така, през 1990 г., Денят на народните будители е официално върнат в празничния календар благодарение на усилията на обществени организации като „Мати Болгария“. Макар да се възстановява на същата дата, значението му остава по-скоро символично, отколкото религиозно и духовно, тъй като междувременно Българската православна църква променя календара си и премества празника на преп. Йоан Рилски на 19 октомври. Въпреки разминаването с първоначалната символика, денят продължава да бъде почитан като време за размисъл и признание към онези българи, които са жертвали себе си за просвещението и свободата на нацията.

Историята на Деня на народните будители е силен израз на вярата в духовните и културни ценности на българския народ. Празникът олицетворява непрекъснатата борба за съхранение на националната идентичност, поддържана въпреки опитите за нейното заличаване. Тази трайна връзка между миналото и настоящето продължава и до днес, напомняйки за значимостта на историческата памет и уважението към тези, които са посветили живота си в името на бъдещето на България.

Денят на народните будители е повече от почит към видни исторически личности. Той е символ на българската идентичност, култура и непреходния дух на възрожденския идеал. Празникът също така въплъщава стремежа на българите към свобода, знание и духовно просветление. Чрез този ден си припомняме значимостта на паметта и културното наследство, които ни показват, че истинската сила на един народ се крие в неговото духовно и културно богатство. Празникът не само ни приканва да почетем предците си, но и да се вдъхновим от тяхната смелост и визия, продължавайки делото, което те са започнали.

Лалю Метев, 1 ноември 2024 г.

AI Генерираният Сензор за съдържание оценява, че текстът вероятно е написан от човек, със степен на увереност около 95%, поради сложния културен контекст, богатите исторически препратки и разнообразната структура на изреченията. Тези характеристики предполагат високо ниво на авторско намерение и индивидуалност, което трудно може да бъде постигнато от изкуствен интелект.