Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (1884-1961) е духовен водач, който оставя траен отпечатък върху епархията чрез активното си участие в развитието на духовния и социалния живот в България през първата половина на XX век. През периода на неговото управление на Доростолско-Червенската епархия се осъществяват значителни строителни, духовни и социални инициативи, които демонстрират неговата отдаденост на Църквата и на обществото.

Митрополит Михаил Доростолски и Червенски е фигура, която е оставила значимо наследство в историята на Българската православна църква. Неговата ангажираност в духовния, социалния и образователния живот на епархията подчертава важността на църквата в обществото и нейното влияние върху ежедневието на хората. Спомените на патриарх Максим служат като свидетелство за мощното му влияние и за стремежа на митрополит Михаил да направи църквата не само духовно, но и социално активен участник в живота на българското общество.

Възстановяване и изграждане на храмове и манастири

В свободна България след Освобождението, и по-специално през периода на управлението на митрополит Михаил, започва интензивно възстановяване и изграждане на нови църкви и манастири. Той допринася за значително увеличаване на броя на храмовете в Русенска епархия, като почти всяка църква в района е или новопостроена, или обновена. Митрополитът съдейства за зографисването и подобряването на вече съществуващите храмове, като така допринася за обогатяване на духовната атмосфера и културното наследство на епархията.

Един от най-значимите му проекти е възстановяването на Басарбовския скален манастир през 1937 г. Този манастир, основан през Средновековието, се превръща в притегателен център за вярващите и символ на духовното възраждане на региона. Неговото обновление има огромно значение за укрепването на българската идентичност и православие в района на Русе.

Социална и просветителска дейност

Митрополит Михаил се отличава с широкото си участие в обществено-социалната дейност, стремейки се да направи Църквата активен участник в обществения живот. Той лично ръководи местните клонове на Червения кръст и Дружеството за закрила на децата. Като част от усилията си за социално подпомагане, той активно участва в изграждането на болница за болни от туберкулоза – заболяване, което е представлявало сериозен обществен здравен проблем в България по това време.

Социалната дейност на митрополит Михаил включва изграждането на приюти за деца, църковни детски градини, социални кухни, както и църковно средношколско общежитие. С тези инициативи той успява да адресира социалните нужди на местното население, като осигурява подкрепа за хора в неравностойно положение и за семействата в нужда.

Развитие на православни братства и въвличане на вярващите

С цел укрепване на вярата и въвличане на повече вярващи в делото на Църквата, митрополит Михаил е активен организатор на православни братства. През 30-те години на XX век в епархията се основават множество детски, младежки и работнически православни братства, както и братства към почти всеки храм от епархията. Тези братства стават средство за обединяване на вярващите и за укрепване на православните ценности сред населението.

Чрез тези организации, митрополит Михаил успява да привлече различни обществени групи – от деца до възрастни и работещи хора – към духовния живот. Братствата не само укрепват вярата, но и насърчават социалната активност и взаимопомощ, като по този начин играят важна роля в общностното развитие.

Издателска и просветителска дейност

Митрополит Михаил също насочва усилията си към просветителската и културната сфера. През 1934 г. той основава Църковен салон към катедралния храм „Св. Троица“ в Русе, където ежеседмично се организират сказки и лекции от видни български интелектуалци и духовни лица. Това създава среда за дискусия и духовно обогатяване, като салонът става център за църковни и културни мероприятия.

Тези инициативи подкрепят просветителската роля на Църквата, като същевременно обединяват интелектуалците и обикновените граждани в едно духовно пространство. Митрополит Михаил вярва, че Църквата трябва да бъде не само религиозен, но и културен и просветен център, и затова организира лекции и събития, които разширяват познанията на хората в сфери като история, философия и морал.

Споменът за митрополит Михаил

Спомените на патриарх Максим за митрополит Михаил Доростолски и Червенски предлагат ценен поглед върху личността и влиянието на Михаил в развитието на Българската православна църква, особено през първата половина на XX век. От разказа на Максим се открояват няколко ключови и значими аспекта от служението на митрополит Михаил.

По спомените на патриарх Максим, митрополит Михаил е описан като "пламенен ревнител за богослужба и проповед". Неговото активно участие в духовния живот на епархията и ангажиментът му към богослужебната практика показват, че той не само че е бил ръководител, но и вдъхновител на вярващите. Важно е да се отбележи, че Михаил е оказвал влияние не само върху духовниците, но и върху широката общественост чрез своите инициативи.

Заключение

Калоферецът митрополит Михаил Доростолски и Червенски (1884-1961), потомък по майчина линия на търновския цар Шишман IV (1598-1606), оставя трайни заслуги в духовното, социалното и културното развитие на Доростолско-Червенската епархия. Неговата отдаденост на църковното строителство, социалната подкрепа и образованието на вярващите показват неговата визия за роля на Църквата в едно модерно общество. Чрез разнообразните си инициативи – от възстановяването на храмове и манастири, през социалната и просветителската дейност, до насърчаването на православните братства – митрополит Михаил не само укрепва духовния живот в региона, но и доказва, че Църквата може и трябва да играе активна роля в подобряване на общественото благосъстояние и култура.

Лалю Метев, 2 ноември 2024 г.

Една година след завършване на учението си прекарах в селскостопански труд. В Семинарията преподавателят по пеене господин Петър Динев, Бог да го прости, ни казваше: „Момци, хляба си след като излезете от тук, ще си осигурите с пеене". Така се случи и с мен. Назначен бях за певец и деловодител в русенския храм „Успение Богородично". Не само хляба си придобих, но голяма полза извлякох под ръководството и указанията на епархийския архиерей - митрополит Михаил - пламенен ревнител за богослужба и проповед, голям радетел и пръв ръководител на църковни и социално благотворителни обществени изяви в града и епархията. Желаех да получа висше образование. Със стипендия от конкурс успях да се запиша за студент в Богословския факултет на Софийския университет. Преди завършването на факултета, по свое убеждение и благожелание на архиереи, с които имах послушен контакт през ваканциите, приех монашески постриг с клирическо име Максим от епархийския ми архиерей, Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит Филарет, на 13 декември 1941 г., при тържествена духовна обстановка в молитвено присъствие на синодални архиереи и мои колеги в Богословския факултет, в параклиса „Св. Климент Охридски". На 19 декември същата година бях ръкоположен за йеродякон от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Паисий в семинарския храм „Св. Йоан Рилски".

Непосредствено след завършване на университетското си образование бях назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия, а след това за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. След пет години, през време на които за една година бях командирован за преподавател в Пастирско-богословския институт в Черепиш, напуснах длъжността си в Семинарията, за да заема по-отговорна служба, вече като ръкоположен йеромонах в църквата „Св. Богородица" на Черепишкия манастир, протосингел на считания за особено строг и взискателен Доростолски и Червенски митрополит Михаил в град Русе. В Св. Синод, при съобщението за назначението ми, Председателят на Синода Негово Блаженство Екзарх Стефан каза в присъствието на всички: „Само ти можеш му угоди"! Тези думи, добронамерено казани, ме задължиха. "Със скръб", както се изрази, дядо Михаил ме освободи от протосингелската длъжност, за да стана предстоятел на новооткритото Българско църковно подворие в Москва и представител на Българската православна църква при Московския и на цяла Русия Патриарх Алексий. Приех това особено високо църковно служение със съзнание за голяма отговорност, защото дните, по думите на св. апостол Павел, бяха лукави.