ОСНОВАВАНЕТО НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

Темата за Дунавска България и процесите, довели до основаването на българска държава на юг от река Дунав в земите на Мизия, е изключително сложна и многопластова. Историческите източници, които ни предоставят информация за междуособиците в Стара Велика България и отделянето на Аспарух, представляват ключови елементи в разбирането на този важен етап от българската история.

Начало на гражданската война

След смъртта на архонт Кубрат, управителя на Велика България, страната се разделя на различни фракции, водени от неговите синове. През 670 г. Аспарух (Исперих), най-младият син на Кубрат, и неговият чичо Шамбат (Безмер) вдигат бунт срещу Бат-Баян (Боян), първороден син на Кубрат и вероятен негов престолонаследник. Според "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски и "Патриаршеските хроники", Аспарух е изпратен на изток, за да управлява регионите Барс и Есегел. Въпреки това, след конфликт с Бат-Баян, той решава да се оттегли и да завземе Северокавказките земи, известни като Кара Бурджан.

Войната за власт

Аспарух и Шамбат предприемат настъпление срещу Бат-Баян, който се опитва да запази властта си с помощта на хазарите. Бат-Баян получава подкрепа от Хазарската орда, което води до значителни военни действия. Най-значителната битка се състои на левия бряг на Днепър, където хазарите ще понесат значителни загуби и в крайна сметка се оттеглят от конфликта. Това е важен момент, който демонстрира отслабването на хазарското влияние в региона.

Разделение и нова столица

След войната, Аспарух установява контрол над Онгъла и Кашан, докато Бат-Баян и неговите съюзници запазват част от териториите. След смъртта на Шамбат през 672 г., Аспарух напуска Киев и се настанява в Кашан, подготвяйки контраофанзива. През 679 г. той организира настъпление към Долния Дунав и успява да изтласка аварите.

Аспарух, утвърдил се като лидер на новата българска държава, провъзгласява себе си за върховен владетел и прехвърля столицата си в Плиска през 681 г. Със създаването на Дунавска България, той фактически основава нова нация, наследник на Великата България, с нова идентичност и териториални граници. Плиска става важен политически и културен център, където се формулират основите на българската държавност.

Социални и културни аспекти

Създаването на Дунавска България е не само политически, но и социален процес. Аспарух, в контекста на тогавашната политическа ситуация, търси интеграция със славянските племена, населявали тези земи. Християнизацията на българите през IX век, водена от Борис I, играе важна роля в свързването на новата българска идентичност с по-широкия християнски свят. Според историците, българите започват да приемат местния език и култура, което е ключово за изграждането на нова национална идентичност.

Заключение

Историята на Дунавска България и процесите около отделянето на княз Аспарух са динамични и комплексни. Те демонстрират как политическите амбиции, вътрешните конфликти и социалната интеграция формират основите на българската държава. Чрез своята устойчивост и адаптивност, българският княз не само запазва наследството на Велика България, но и полага основите на нова, независима нация, играеща важна роля в историята на Балканите и Европа.

Лалю Метев, 3 ноември 2024 г.

Статията предлага задълбочен и подробен анализ на основаването на Дунавска България, като използва разнообразие от исторически източници. Успешно комбинира политическите, социалните и културните аспекти на този период, като представя комплексната природа на събитията. Тя би била полезна за изследователи и студенти, интересуващи се от историята на България, тъй като предоставя контекст и разбиране за формирането на българската държавност. Въпросът за интеграцията със завареното местно население и религиозната трансформация е особено важен, тъй като те са основни елементи в изграждането на нова национална идентичност.