Историкът между звание, знание и призвание

Проф. Петър Коледаров предлага проникновена класификация на историците, разделяйки ги на три групи: историци по звание, по знание и по призвание. Той обобщава техния подход с изразителна сентенция: „Първите живеят, за да се продават; вторите – за да преподават; а третите – за да възкресяват истината, та да има какво първите да оплюват, а вторите скришом да преписват.“ Тази характеристика е не само остра критика към компромисите в професията, но и възхвала на онези, които с морал и смелост се стремят към истината, независимо от цената.

Мисълта на проф. Петър Коледаров е дълбоко проникновена, насочена към сърцевината на историческата наука и разкриваща три основни измерения на мотивацията и поведението на историците. Тя не само предлага аналитичен портрет на професионалната среда, но и провокира размисъл върху етичните и философските основи на историческата дейност. Макар и критична, тази сентенция служи като огледало за саморефлексия, насърчавайки историците да преоценят своята роля и отговорност към истината и обществото.

Историци по звание: професия или средство?

Според Коледаров, историците по звание възприемат професията си като инструмент за лична облага. Те „живеят, за да се продават“, което символизира компромиси с научната истина в името на политическа, финансова или социална изгода. Такива историци често се оказват в служба на властта, готови да адаптират или изопачат историческите факти, за да утвърдят определена идеология.

Исторически контекст: През вековете, историята често е била използвана като средство за легитимация на властта. От летописците на монархиите, които са обявявали владетелите за „божи наместници“, до тоталитарните режими на 20-ти век, използващи историографията като инструмент за пропаганда, примерите са многобройни. Един показателен случай е манипулирането на исторически факти в съветската историография, където научните интерпретации са били заменени от догматични разкази, угодни на режима.

Съпоставка: Мнозина, като Габриел Гарсия Маркес, говорят за „истината като най-голямата жертва на историята“, като подчертават именно риска историците да се превърнат в инструменти на властта. Подобно на Коледаров, тези критици предупреждават за последствията от злоупотребата с историята.

Историци по знание: академична рутина или мисия?

Втората категория – историците по знание – включва тези, които притежават технически умения и академична подготовка, но често липсва вътрешният подтик към критичност и иновация. Те „живеят, за да преподават“, но в тяхната работа може да липсва дълбочина и страст към истината.

Критика и проблематика: Докато преподаването е основна функция на историците, Коледаров предупреждава за риска то да се превърне в механична дейност, в която липсват вдъхновение и иновация. Преписването и безкритичното възпроизвеждане на стари тези лишават историята от нейната динамика и сила да вдъхновява нови поколения.

Пример: Много от съвременните учебни програми страдат от догматичност и сухо излагане на факти, вместо от критично осмисляне на миналото. Това затруднява учениците и студентите да разберат историята като жив процес, а не просто като сбор от дати и събития.

Историци по призвание: възкресители на истината

Историците по призвание са онези, които се посвещават на историята не като професия, а като мисия. Те „живеят, за да възкресяват истината“, въпреки трудностите, които срещат. Техният път често е осеян с предизвикателства – политически натиск, недоразбиране или дори маргинализация.

Пример за подражание: Тукидид, който поставя обективността и истината над всичко, а на местна почва отец Паисий Хилендарски, Спиридон Габровски или прадядовците ни поп Йовчо Тревненски и Васил Аврамов от Калофер, които с огромно усърдие изследват българската история, олицетворяват този тип. Те разбират, че историята не е само разказ за миналото, а средство за изграждане на културна и национална идентичност.

Съвременни трудности: Днес такъв сорт „историци по призвание“ често срещат финансови ограничения, липса на подкрепа или доста пъти открито неразбиране. Въпреки това тяхната работа остава фундаментална за разкриването на истината и съхраняването на историческата памет.

Философски и етичен размисъл

Сентенцията на Коледаров предизвиква размисъл за етичната отговорност на историците. Както Хегел отбелязва, историята е не само разказ за миналото, но и израз на разума, който се разгръща в света. Същевременно Ницше предупреждава за опасността от „свръхистория“ – прекомерно фиксиране върху миналото, което парализира волята за действие.

Актуалност в днешния свят: В ерата на глобализация и дигитална информация, опасността от манипулация на исторически факти е по-голяма от всякога. Фалшивите интерпретации и дезинформацията могат лесно да се разпространят, създавайки „историци по звание“ дори сред непрофесионалистите.

Урок и предупреждение

Сентенцията на проф. Петър Коледаров е не само критика към различните мотивации сред историците, но и предупреждение за обществената отговорност към истината. Тя ни приканва да ценим онези, които въпреки трудностите се стремят към възкресяването на истината, дори когато тя е неудобна. Историята не е просто академична дисциплина – тя е морален компас и основа за съзнателен и справедлив живот.

В този смисъл, работата на историците по призвание е не само професионална, но и дълбоко хуманна мисия – да изграждат мост между миналото и бъдещето, основан на истина, почтеност и отговорност.

Лалю Метев, 21 ноември 2024 г.

Прав е професорът!
Науката не е догма И търпи развитие!
А историята е наука!
Следователно?

Някои приемат, да го наречем ровенето в историята, с цел установяване на истината в нея за несериозна работа? Определяна с пренебрежителната за занимание дума- историчарска?

А установената като догма история е можела да бъде манипулирана по много параграфи:
Първо, оцелели оригинали на историческите книги над хиляда години са рядкост Поради нетрайността на носителя върху който са написани
Налагало се е , да са преписват Ето тук може да стане промяната в съдържанието- нова редакция, неправилен превод, поръчкова промяна и още какво ли не!
При ново, следващо преписване нещата се наслагват И истината става друга
Човек с научно мислене хваща разминаванията! И почва да работи върху тях!
Става враг и повод за присмех на закостенели историци Те си знаят материала наизуст Какво иска този, да променят библията си ли?
Не е за завиждане Трябва да разбива стени.....