Украинският флаг и връзката с българската история

Поставянето на украинския флаг в профила в социалните мрежи може да бъде израз на солидарност с народа на Украйна, особено в контекста на текущите събития, свързани с конфликта в страната. За мнозина това е символ на подкрепа за суверенитета и независимостта на Украйна, както и за защита на основни човешки права в условия на война. В същото време, този жест може да бъде разглеждан и като начин за връзка с историческите корени на българите, като наследници на културата на Велика България, чиято географска територия включва земи в съвременна Украйна. Поставянето на флага е не само политически акт, но и културно изразяване на принадлежност към една обща историческа традиция и идентичност.

Теофан Изповедник, византийски хронист от IX век, предоставя важни данни за разселването на българите след смъртта на Кубрат и разпадането на Кубратова България. Тези сведения не само очертават географската рамка на прародината на българите, но и позволяват да се направи връзка между някогашната Велика България и съвременна Украйна като част от наследството на този културен и исторически процес.

Идентичност и връзката със земята на предците

„Земята на предците“, спомената от Теофан, вероятно включва територии в днешна Южна и Източна Украйна. Кубратова България е заемала стратегическите райони около реките Дон, Днепър, Днестър и Азовско море. Тази област представлява сърцето на ранносредновековната българска държавност и културна идентичност. Изборът на Бат Баян, най-големия син на Кубрат, да остане в тези земи подчертава стремежа за запазване на традицията и наследството на своя народ.

Географска идентификация и исторически контекст

• Берзилия и Първа Сарматия: Теофан посочва, че хазарите, идващи от Берзилия (част от днешен Северен Кавказ), завладяват земите на Кубратова България. Това поставя основите на взаимодействието и противопоставянето между хазари и българи, като първите успяват да наложат доминация над „Първа България“.
• Действията на Аспарух: Преминаването на Аспарух през Днепър и установяването в района на Онгъла бележи движението на българите към териториите на днешна Молдова и Добруджа. Това е ключов момент в основаването на Дунавска България.

Връзката между Велика България и съвременна Украйна

Исторически и археологически данни потвърждават, че земите на Кубратова България обхващат райони, намиращи се днес в Украйна. Древната столица на Велика България, Фанагория, е разположена близо до Азовско море, а основните реки като Днепър и Дон служат като важни артерии за миграцията и търговията. Археологически открития, включително погребения, оръжия и предмети от бита, свидетелстват за богатството и културното многообразие на този регион.

Идеята за свещената прародина

Концепцията за „земята на предците“ е неразривно свързана с българската идентичност. Тя служи като символ на приемственост и връзка между миналото и бъдещето. В този смисъл съвременна Украйна не само пази историческите спомени за Велика България, но и играе роля в запазването на културните и етническите корени на българския народ.

Заключение

Сведенията на Теофан Изповедник ни позволяват да разберем значимостта на земите на Велика България в рамките на ранносредновековната история на Европа. Днешна Украйна може да бъде разглеждана като естествен наследник на тази богата традиция, носеща спомена за един от най-важните периоди в развитието на българския народ. Свързвайки културното и историческото наследство на Велика България със съвременността, тези земи подчертават значимостта на общото минало в укрепването на регионалната идентичност и взаимно разбиране.

Лалю Метев, 27 ноември 2024 г.

„Ние сме народ, на който откраднаха името“ – така академик Михаил Грушевски обобщава ситуацията, възникнала в продължение на няколко века. Докторът на историческите науки Ярослав Дашкевич обяснява това по-подробно: „Московия по същество си присвои името Рус, което в своя първоначален смисъл – етнически, географски и институционален – напълно съответства на съвременния термин Украйна... Това даде на Московия, макар и измамно, но все пак привидно достойнство на културна и цивилизована държава с древна историческа традиция, основана на византийско-киевското църковно наследство“. Дори на идеолога на комунизма Карл Маркс се приписват следните думи: „Русия, която няма никаква връзка с Рус и е откраднала сегашното си име, нагло претендира за историческото наследство на Рус, създадена 800 години по-рано. Историята на Москва обаче е история на Ордата, грубо пришита към историята на Рус с бели конци и напълно фалшифицирана. Самото име Рус е узурпирано от московците. Руснаците не само не са славяни, но дори не принадлежат към индоевропейската раса“.