Българи възпитаници на Киевската духовна академия (1819–1918)

Киевската духовна семинария е основана в съответствие с новия Устав на духовните училища на Руската православна църква от 1808 г., който въвежда тристепенна система на обучение. В периода 1817–1819 г. Киево-Могилянската академия е преобразувана според този устав. Семинарията, с нов преподавателски състав, съставен главно от възпитаници на Санкт-Петербургската духовна академия, започва работа на 27 октомври 1817 г. През 1819 г. семинарията е преместена в сграда, разположена на брега на Днепър, известна като «бурсы».

Киевската духовна академия, основана на 28 септември 1819 г., е разположена в историческия Братски Богоявленски манастир. Историята ѝ е свързана с изтъкнати учени като Афанасий Булгаков, Степан Голубев и Александър Глаголев, които имат специални музейни експозиции в Киев.

Продължават дебатите дали тя е наследник на Киевско-Могилянската академия, заради дълбоките образователни реформи през 1819 г. След закриването ѝ от съветската власт през 1919 г., дейността временно се пренася в Православна богословска академия, която до 1925 г. функционира в частни домове.

Киевската духовна академия играе ключова роля в православното образование, привличайки и чуждестранни студенти, включително българи, и съчетава православни традиции с академични подходи.

Значими български възпитаници

Сред завършилите академията са редица изявени български духовници, политици и общественици:

• Тодор Бурмов (випуск 1857) – първият български министър-председател, който след завръщането си допринася за утвърждаването на новосъздадената Българска екзархия.
• Митрополит Климент Браницки (Васил Друмев) – духовник и политик, два пъти министър-председател на България.
• Екзарх Стефан Български (випуск 1904) – виден духовник и дипломат, защитник на българските евреи през Втората световна война.
• Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (випуск 1910) – лидер на Българската православна църква, известен със своята прозорливост и дипломатичност.

Българи възпитаници на Киевската духовна академия (1819-1918). Сред завършилите тази толкова престижна духовна школа са и двама от нашите именити братовчеди: първият български министър-председател Тодор Бурмов (випуск 1857) и бъдещият Доростолски и Червенски митрополит Михаил (випуск 1910), впоследствие и наместник-председател на св. Синод (1948-1949).

Още един бъдещ премиер митрополит Климент Браницки (Васил Друмев), макар и с доста спорна биография, също завършва тук. Бъдещият екзарх Стефан Български и митрополит Софийски (1945-1947) е сред училите тук (випуск 1904), както и бъдещите екзархийски митрополити Натанаил Охридски и Пловдивски (випуск 1851), който е и първият завършил във времето, Максим Пловдивски, Климент Врачански, Софроний Търновски и споменатите преди това.

Сред другите, които задължително трябва да отбележим се нареждат имената на: Тодор Икономов, Йосиф Ковачев, Димитър Н. Благоев, Петър Генчев (Шкипърнев), Райчо Каролев, Георги Тишев, Георги Кандиларов, Добри Ганчев, Станимир Станимиров, Йоаким Бакалов, архимандритите Харитон Драговитийски и Евтимий (Сапунджиев), Бончо Бончев, както и бъдещите професори Иван Снегаров, Ганчо Пашев и Христо Гяуров.

Други завършили: дякон Антим Върбанов, Станислав Аргиров, дякон Иван Войнов, Атанас Димитров, йеродякон Харитон (Аджамов) и пр.

Ролята на КДА за българската църковна и национална идентичност

Киевската духовна академия служи като формиращ фактор за интелектуалното развитие на българите, завършили там, които след завръщането си в България активно участват в културното и духовното възраждане. Освен споменатите личности, академията формира и многобройни духовници, допринесли за утвърждаването на Българската екзархия, като Натанаил Охридски и Пловдивски, Максим Пловдивски и Климент Врачански.

Българските студенти в контекста на международния престиж на КДА

Към края на XIX век броят на студентите от Балканите нараства. През 1911 г. от общо 209 студенти 11 са българи, които заемат значима роля в църковния и академичен живот на своите страни.

Връзка между българските възпитаници и съвременните църковни процеси

Обучението в Киевската духовна академия предоставя уникална възможност за интегриране на православните традиции с модерното мислене. Това позволява на възпитаниците да се утвърдят като интелектуални и духовни лидери, способни да отговорят на сложните обществени и религиозни предизвикателства на своето време.

Историческо значение на КДА

Българите, обучени в Киевската духовна академия, изиграват ключова роля в духовното и национално развитие на България. Техният принос остава забележителен пример за взаимодействие между различни православни традиции и тяхното приложение в национален контекст. Академията остава символ на духовно образование, културен обмен и интелектуална прозорливост.

Лалю Метев, 14 декември 2024 г.