Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е символ на православната вяра, културното наследство и историческата памет на българския народ. Стогодишнината от освещаването ѝ, отбелязана на 23.11.2024 г., носи не само религиозен и национален заряд, но също така предоставя възможност за задълбочен морално-етичен и историографски анализ на събитието.

Исторически контекст

Катедралата „Св. Александър Невски“ е построена като паметник на благодарността на българския народ към Руската империя и като символ на възродената българска държавност. Тя обединява духовни и светски аспекти на националната идентичност, като едновременно е храм и национален паметник. Тържественото освещаване през 1924 г. е едно от най-знаковите събития в следосвобожденската история на България.

Морално-етичен анализ

Отсъствието на споменаването на ключови личности като митрополит Михаил Доростолски и Червенски и архимандрит Василий (Трингов) поставя въпроса за селективната памет в църковната и обществената история. Това е не просто пропуск, а сигнал за преоценка на начина, по който се почитат отделни духовници. Техният принос към Българската православна църква и националната кауза би следвало да бъде част от колективната памет, особено в контекста на такова мащабно събитие.

Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (Чавдаров) е ключова фигура в Църквата, известен със своето родолюбие и принос за укрепването на православието в България. Роден в Калофер, той е наследник на културно-просветните традиции в които присъстват имената на такива ярки фигури като екзарх Йосиф Български и екзархийските владици Виктор Нишки, Константин Врачански, както и това на духовният му отец Симеон Варненски и Преславски, и наред с тях има сериозен принос за духовното и културно развитие на България.

Архимандрит Василий (Трингов), макар и малко известен, е важен представител на българското духовенство. Той е емблематична фигура родом от Казанлък, допринесъл за просветното и църковно дело. Непосредствено след 1944 г. архимандрит Василий става жертва на репресиите, наложени от тоталитарния режим, който се стреми към ликвидиране на религиозния дух и морал. Църковни служители, като него, са подложени на безпрецедентен натиск, включително затвори, физически изтезания и опити за принудителна секуларизация. Архимандрит Василий плаща висока цена за своята вярност към Църквата, претърпявайки гонения и унижения, които го утвърждават като изповедник на вярата.

Тяхното отсъствие в тържествените слова напомня за една по-широка тенденция: недостатъчното акцентиране върху индивидуалните приноси на духовниците в големите исторически и църковни събития.

Философски размисъл

Вековният юбилей на катедралата „Св. Александър Невски“ ни предизвиква да размишляваме върху темата за паметта – не само в религиозен, но и в културно-исторически контекст. Споменът за личности и събития не е просто акт на възхвала, а морално задължение към бъдещите поколения. Забравата или избирателното подчертаване на определени факти и фигури рискува да наруши историческата цялост и да предаде изкривена картина на миналото.

Съвременни изводи

Катедралата е повече от архитектурен паметник – тя е „жива“ структура, която обединява различни поколения чрез споделената им вяра и история. В епоха на културно многообразие и глобални предизвикателства, храмът продължава да символизира непрекъснатостта на православната традиция и на националната идентичност.

Необходимо е да се насърчава църковното и академичното общество да подчертава значението на забравените или недостатъчно оценените личности в историята на България. Подобно на „Св. Александър Невски“, те са основополагащи елементи на културния и духовния живот на страната.

Лалю Метев, 17 декември 2024 г.

На 16.12.2024 г. – внесохме свое Мотивирано предложение до Председателя на Столичния общински съвет Цветомир Илиев Петров под вх.№ 60174/16.12.2024 за (пре)именуването на пространството (площада) около храм-паметника „Св. Александър Невски“ на името на приснопаметния Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (1884-1961). – (съдържащо мотиви изложени в 102 стр.)

https://www/books/0004463712b4e25f1e085

В тази връзка, очакваме Вашите реакции и коментари, като оставаме на линия за въпроси.

Храм-паметникът „Александър Невски“ е руско-православна църква, разположена на хълма Капеленберг в северната част на гр. Потсдам, Германия. Построена по заповед на пруския крал Фридрих Вилхелм III в периода 1826–1829 г., църквата е предназначена за войниците с руски произход, които са били част от певческия хор на колония Александровка. Храмът е символ на тесните връзки между Прусия и Русия и е издигнат в староруски стил по проект на придворния архитект на Санкт Петербург Василий Петрович Стасов. Към него Карл Фридрих Шинкел добавя елементи от класицистичната архитектура, което създава уникална хармония между двете архитектурни традиции. В чест на руския цар Александър I, починал през 1825 г., църквата е наречена на неговия светец-покровител – руския княз Александър Ярославич Невски, канонизиран през XVI век. Църквата „Александър Невски“ е най-старата руско-православна църковна сграда в Западна Европа, построена по образец на староруската архитектура, и представлява забележителен пример за ранен руски историцизъм. От 1999 г. тя е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от комплекса „Дворци и паркове в Потсдам и Берлин“ и е под специална защита.