Относно предложението за наименуване на площадното
пространство около ПКСХП „Св. Александър Невски“

Приснопаметният митрополит Михаил Доростолски и Червенски, наричан с право „строител на храмове“ и „спасител на души“, е една от личностите, които с делата си оставят трайна следа в духовния и обществен живот на България. Неговата забележителна енергия, отдаденост на църковното дело и грижа за социалното добруване на народа го утвърждават като изключителен пример за духовен водач и общественик.

Патриарх Неофит обобщава значението на делото му с думите: „В свободна България се издигат много нови храмове по всички градове и села от епархията. Съществуващите се изографисват и подобряват. Възстановяват се разрушени манастири, като Басарбовският скален манастир през 1937 г. Развива се социална, издателска и просветителска дейност, включваща църковни приюти, детски градини, общежития и социални кухни. Броят на църквите в Русе се удвоява, а съществуващите са обновени и изографисани. Той активно участва в построяването на болница за туберкулозно болни, организира православни братства и социални инициативи.“

Заслугите на митрополит Михаил, съчетаващи строителство, духовно водачество и социална дейност, са огромни и достойни за всенародно признание.

Историческа справедливост и значимост

За съжаление, немалко изключителни личности като митрополит Михаил остават в сянка на общественото признание, докато други, с по-скромни постижения, са увековечени в имената на улици и площади. Тази диспропорция в историческата оценка подчертава необходимостта от преосмисляне на критериите, по които се отдава почит.

Настоящото име на площада – „Александър Невски“, макар и не официализирано, отдава заслужена почит на патрона на храм-паметника и символизира историческите българо-руски връзки, включително приноса на руския император Александър II за Освобождението на България. Въпреки това, включването на митрополит Михаил като патрон на площада би донесло ново измерение на значимостта на това пространство, утвърждавайки връзката между националната идентичност, духовността и културното наследство.

Кратки биографични сведения

Митрополит Михаил е роден на 6 април 1884 г. в гр. Калофер, където получава началното си образование. През есента на 1898 г. постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва през 1902 г. През 1906 г. заминава за Русия и до 1910 г. следва в Киевската духовна академия.

След завръщането си в България, от 1910 до юли 1912 г., е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. По време на това свое служение, на 24 декември 1911 г., в семинарския храм „Св. Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит, който на следващия ден го ръкополага за йеродякон. На 1 август 1912 г. е ръкоположен за йеромонах и е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия – длъжност, която изпълнява до 17 август 1923 г.

На 6 януари 1915 г., по решение на Св. Синод, е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон. От 1923 до 1926 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария. На 28 април 1924 г., във варненския катедрален храм „Успение Богородично“, е хиротонисан за епископ с титлата „Велички“.

На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април 1927 г. канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. Като епархийски архиерей, митрополит Михаил е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания както в своята епархия, така и извън нея. Той е почетен председател на Българския Червен кръст (БЧК) и от 1927 до 1944 г. председател на БЧК в Русе.

Автор е на множество книги, брошури и статии с църковно-историческа, нравствено-богословска и социална тематика. Почива на 8 май 1961 г. в гр. София и е (пре)погребан в притвора на русенския катедрален храм „Св. Троица“.

Част от документите на митрополит Михаил се съхраняват в Държавен архив – Русе, фонд 547К.

Мотивирано предложение

Предлагаме площадът пред Патриаршеската катедрала да бъде преименуван в чест на митрополит Михаил Доростолски и Червенски. Тази промяна ще:

1. Увековечи паметта на изключителен духовен водач, допринесъл за изграждането и възстановяването на храмове, както и за развитието на църковната и социалната дейност.
2. Вдъхнови бъдещите поколения, утвърждавайки примера му за саможертва, вяра и преданост към православната традиция и българския народ.
3. Поправи историческите несправедливости, като отдаде дължимото признание на личност с истински принос за Българската православна църква и националното духовно наследство.

Мнение и очаквания

Преименуването на площада ще бъде символичен жест, който изразява нашата благодарност и признателност към митрополит Михаил – фигура, която въплъщава най-високите добродетели на българския дух и православие. Това решение ще подчертае важността на духовните водачи в историята на България и ще укрепи националната ни идентичност, като същевременно насърчи обществото да пази и почита своите истински герои.

Надяваме се в най-скоро време Св. Синод да изрази своето официално становище, както вече направи с протоколното си решение от 10.12.2024 г. В Столичния общински съвет към момента са внесени две предложения за преименуване на площад „Св. Александър Невски“.

Първото, внесено през септември от трима общински съветници от „Синя София“, предлага площадът да бъде преименуван на „Св. Иван Рилски“. В отговор на това Комисията по култура и образование към СОС се обръща към Светия Синод на Българската православна църква за становище. Синодът изразява своето отрицателно мнение, публикувано на 17.12.2024 г. на официалния сайт на Българската патриаршия.

Второто предложение, обосновано в детайли в документ от 102 страници, бе внесено от нас късно вечерта на 16.12.2024 г. То застъпва идеята, че площадът следва да бъде (пре)именуван в чест на скромния и многозаслужил митрополит Михаил Доростолски и Червенски – изтъкната личност с изключителен принос към Българската православна църква и духовното възвисяване на българския народ.

Наименуването на ключови обществени пространства с имената на изявени национални герои и духовни водачи е важен инструмент за укрепване на връзката на обществото с неговите ценности и идеали, формирали културното наследство. (Пре)именуването на площада в чест на митрополит Михаил Доростолски и Червенски би било не само заслужено признание към една от най-ярките фигури в българската история, но и символично послание, че духовността и религиозната толерантност заемат централно място в националното самосъзнание.

В условията на съвременния свят, доминиран от материализъм и временни интереси, подобен акт би послужил като ярък пример за значимостта на духовните и културни стойности. Той би отдавал дължимото на личност, въплътила моралните добродетели и принципите, които са важни за нацията, като същевременно би насърчил по-обективна и справедлива историческа оценка.

Интегрирането на фигури като митрополит Михаил в културната памет на България е жизненоважно както за възпитанието на бъдещите поколения, така и за утвърждаването на ценностите, които изграждат същността на българската идентичност. (Пре)именуването на площада в негова чест би било не просто акт на признателност, а стъпка към изграждането на общество, което съхранява и уважава своята духовна същност и културно наследство, вдъхновявайки следващите поколения да следват тези високи идеали.

Лалю Метев, 18 декември 2024 г.

Въпреки че името на площад „Ал. Невски“ е добре известно, аз лично съм на мнение, че преименуването му би било подходящо, ако се замени с името на някой от най-известните и уважавани български духовници, свързани с Катедралния храм. Един от тези духовници е Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, който е един от най-издигнатите и значими български духовници, които са допринесли значително за развитието на Българската православна църква. Той е един от тези, които освещават Храма и е допринесъл значително за развитието и опазването на Църквата ни от безбожниците в трудни времена. Името на „Митрополит Михаил Доростолски и Червенски“ би било подходящо за ново име на площада, тъй като то ще почете паметта на този стожер на духовността и ще подчертае значението на Катедралния храм за българската църква. Същевременно, името на Архимандрит Василий Трингов също би било подходящо да бъде увековечено по някакъв специален начин в това пространство на духа, като например чрез поставяне на паметна плоча или изграждане на малка капела в негова чест. Колкото до името на самия храм, може да се обмисли връщането на старото му наименование „Св. Св. Кирил и Методий“, което би било подходящо, тъй като тези двама светци са основоположници на българската писменост. Алтернативно, може да се разгледа замяната му с името на „Св. Йоан Рилски“, който е един от най-почитаните български светци и основател на Рилския манастир. И двата варианта биха били подходящи, тъй като ще подчертаят значението на храма. Така или иначе, при всички положения, името на Митрополит Михаил трябва да бъде освободено от тежестта на схизмата и да бъде почетено като част от нашата история и култура, без да бъде асоциирано с наследените отпечатъци от тоталитарното и бездуховно минало на нашата страна, които вече трябва да бъдат оставени в миналото по отношение на този приснопаметен църковен предстоятел.