ОТНОВО ИВАН СТАМБОЛОВ ИЗЛИЗА СЪС СОБСТВЕНОТО СИ МНЕНИЕ
(Патриаршески тон в разгорещения спор за името този път на храма)

„Ако катедралният храм се откриваше сега и имахме пълна свобода да изберем името му“ – пита Иван Стамболов и прави пространно изложение: „Не стихва дискусията за името на катедралния храм „Св. Александър Невски“. Вече започва да прилича на организирана кампания. Тя се активизира от едно интервю на Патриарха, в което този въпрос никак даже не бе основен, но само на него се обърна внимание. Затова нека се опитаме да обобщим безпристрастно. Ще ни бъде от полза, ако успеем да си представим, че откриването на храма предстои сега и че никой не ни се бърка по въпроса за неговото име. Как е логично да го наречем?“ – 19 декември 2024 г.

Изложението на Иван Стамболов отразява някои от ключовите аспекти на въпроса за името на катедралния храм „Св. Александър Невски“, поставяйки го в богословски, исторически и политически контекст. За да анализираме задълбочено тази тема, ще разгледаме следните аспекти:

Името „Св. Александър Невски“ е избрано в чест на руския княз, покровител на цар Александър II, освободителят на България. Това е част от признателността към Русия за ролята ѝ в Освобождението. Изборът обаче не е чисто религиозен или национален, а е обвързан с геополитически и културни съображения, които през годините пораждат както почит, така и противоречия.

Стамболов предлага няколко алтернативи за името на храма, като например „Иисус Христос“, „Св. Иоан Рилски“ или „Св. Св. Кирил и Методий“. Възможността храмът да бъде посветен на Иисус Христос е теологически смислена, но рядко приложима за конкретни катедрали, защото такива имена обикновено се дават на свръхцентрални църковни обекти, какъвто не е случаят тук.

„Св. Йоан Рилски“ също е подходящ избор, тъй като светецът е небесен покровител на България. Въпреки това, неговият избор би могъл да се разглежда като аполитичен и по този начин да не отразява историческите аспекти на българската държавност.

„Св. Св. Кирил и Методий“ представлява компромисен вариант, съчетаващ духовния и националния елемент. Делото на двамата равноапостоли е дълбоко свързано с културната идентичност на България, което прави това име подходящо за патриаршеска катедрала.

Политиката винаги е играла роля в избора и евентуалното преименуване на храма. По време на Първата световна война храмът временно е преименуван на „Св. Св. Кирил и Методий“ по политически причини. Това демонстрира как политическата конюнктура може да влияе на религиозни символи. Днес, в условията на засилена геополитическа поляризация, промяната на името би могла да бъде възприета като политически акт, свързан с отношенията между България и Русия.

Ако катедралата трябва да отразява българската духовност и държавност, предложението за „Св. цар Борис-Михаил Покръстител“ заслужава внимание. Цар Борис I е ключова фигура в историята на България, тъй като именно под негово управление страната приема християнството. Това събитие е както религиозно, така и политическо, което го прави подходящ символ за патриаршеска катедрала. Въпреки това, негативната оценка на определени аспекти от управлението на цар Борис, включително обвиненията за насилие, може да предизвика полемика.

Смяната на името на катедралния храм засяга не само въпроса за историческата справедливост, но и колективната памет на обществото. Името „Св. Александър Невски“ е установено в културната и религиозната традиция на българите. Премахването му би могло да се възприеме като нарушаване на тази традиция и прекъсване на приемствеността между поколенията. В същото време, преименуването може да бъде интерпретирано и като знак за преосмисляне на историята в контекста на съвременните реалности.

Накрая все пак обобщава: „В крайна сметка мен не ме интересува особено как ще се казва храмът. Чудесно щеше да е, ако беше „Св. цар Борис Покръстител“ или пък „Св. Иоан Рилски“, но пък нямам нищо против да продължа да го наричам както съм свикнал и както са го наричали моите прадядовци и прабаби, дядовци и баби, моите родители, които са се черкували в него. Не знам, решавайте. Но нека да е по-възпитано, че вече не се издържа!“

Стамболов демонстрира известна умереност и уважение към традицията, като подчертава, че промяната трябва да бъде внимателно обмислена и балансирана между духовните, националните и политическите аспекти. Това показва неговата склонност към умереност и интеграция, което е особено важно в контекста на сложната българска история.

Заключение

Мнението на Иван Стамболов изразява разбирането, че името на катедралния храм е както личен, така и обществен въпрос. Дискусията около него обаче изисква повече от емоции и исторически аргументи; тя изисква зрялост, която да балансира между уважението към миналото и визията за бъдещето. Храмът трябва да остане символ на единство и духовност, независимо от името, което носи.

Дискусията за името на храма е много повече от въпрос за номинация. Тя отразява борбата за идентичност, която съчетава традицията, националната гордост и международните отношения. Независимо от избора, бъдещето на катедралния храм трябва да бъде символ на единство, а не на разединение.

В какво обаче не е прав Стамболов? Отговорът може би се крие в склонността да се поставя фокус върху нови перспективи, които пренебрегват дълбоката историческа основа на съществуващото име. Това, което е от значение, е осъзнаването, че символите като този храм не са само въпрос на политика или религия — те са въпрос на памет и идентичност.

В какво обаче съвсем не е прав Стамболов... след малко, че малко се поуморих от толкова хлъзгави и изкривяващи картината мнения.

Лалю Метев, 19 декември 2024 г.