ГЛАВНИЯТ НАРОДЕН ОБВИНИТЕЛ, КАТО МАШИНА ЗА УБИЙСТВА

Действията и изказванията на адвокат Георги Петров (Драгиев), главен народен обвинител по време на Народния съд (1944–1945), разкриват безпрецедентна жестокост и безчовечност. Неговата роля в този период от българската история е белязана от безмилостно преследване и унищожаване на политически опоненти, което го превръща в символ на репресивната машина на времето.

През 1944–1945 г. адв. Георги Петров (Драгиев, 1891-1959) е главен народен обвинител към т.нар. Народен съд, назначен и за отговорник на организацията и провеждането на процесите. На другия ден след прочитането на присъдите той заявява по радиото: „Народните представители, които не са получили смъртни присъди, могат повторно да бъдат съдени и подведени под отговорност от „местните народни обвинители“ и съответно съдени в избирателните им райони, като могат да получат смъртни присъди.“

Неговата оценка за действията на Народния съд, след като изброява присъдите и разстрелите, е следната: „примерът, който даде нашият Народен съд, ще остане ненадминат в международен мащаб и ще бъде скъпоценна страница в историята на нашия героичен народ. Безспорно този резултат се дължи на нашата героична Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава организация на това голямо народно дело.“ Тези думи подчертават неговата роля в организирането и провеждането на процесите, довели до хиляди смъртни присъди и доживотни тъмнични наказания.

В своя доклад до ЦК на БРП(к) от 3 юли 1945 г. той се възмущава, че в Югославия, Румъния, Унгария, Полша и Чехословакия „народните акции“ са били компрометирани от меките присъди и се гордее: „Народните съдилища в никоя страна няма да достигнат тези постижения, които безспорно зарегистрира българският народен съд. Ето къде трябва да бъде нашата гордост национална!“

Действията на Георги Петров и Народния съд са обект на критика и осъждане, като много историци и изследователи ги определят като инструмент за политическа разправа и терор. Този период остава една от най-мрачните страници в българската история, напомняйки за опасностите от тоталитаризма и нарушаването на човешките права.

Публичните изявления на Георги Петров, в които той изразява гордост от издадените смъртни присъди и призовава за повторно съдене на лица с по-леки наказания, демонстрират липса на състрадание и хуманност. Това противоречи на основните морални принципи, които изискват уважение към човешкия живот и достойнство. Гордеенето с високия брой екзекуции показва пренебрежение към етичните норми и подчертава безчовечността на тези действия.

Действията на адв. Георги Петров и Народния съд могат да бъдат разгледани през призмата на утилитаризма, където целта е постигане на максимално благо за обществото. Въпреки това, методите, използвани за постигане на тази цел, включително масови екзекуции и репресии, поставят под въпрос легитимността на средствата. Според философи като Имануел Кант, моралните действия трябва да се ръководят от категоричния императив, който изисква да третираме човечеството винаги като цел, а не като средство. В този контекст, действията на Георги Петров и Народния съд нарушават този принцип, като третират индивидите като средства за постигане на политически цели.

Народният съд е създаден като извънреден орган, функциониращ извън рамките на установената правна система. Това поставя под съмнение легитимността на неговите действия и присъди. Призивите на Георги Петров за повторно съдене на лица, вече осъдени с по-леки наказания, противоречат на принципа "ne bis in idem" (никой не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление), който е основополагащ в правото. Освен това, липсата на справедлив процес и правото на защита за обвиняемите нарушават основни човешки права, залегнали в международните правни норми.

Действията и изказванията на Георги Петров (Драгиев) по време на Народния съд илюстрират прояви на безчовечност, характеризиращи се с пренебрегване на моралните, философските и юридическите принципи, които защитават човешкото достойнство и права. Този период от българската история служи като предупреждение за опасностите от политически мотивирани репресии и необходимостта от защита на етичните и правни стандарти в обществото.

Лалю Метев, 24 декември 2024 г.