Киприан, роден през 1336 г. във Велико Търново, вероятно произхожда от знатния болярски род Цамблак. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415–1419), го нарича „брат на нашия отец“, което най-често се тълкува, че Киприан е бил чичо на Григорий, а не негов духовен наставник.

През 1350-те години заминава за Византия, където приема монашески чин на Атон. Там става виден представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей I Кокин. Счита се, че Киприан играе ключова роля в успехите на Филотей по време на второто му управление на Цариградската патриаршия (1364–1376), като допринася за помирението между Сръбската и Българската църкви и за укрепването на Руската църква.

Киприан е признат официално за светец и чудотворец през 1472 г. Той е автор на агиографски произведения и е свързан с традициите на Търновската книжовна школа.

Лалю Метев, 4 януари 2024 г.