ДУХОВНАТА ПАМЕТ И МОРАЛЕН ДЪЛГ

Тезата, която излагаме, е част от дълбок и многопластов анализ на съвременното политическо положение в България, поставено в контекста на историческата памет и предстоящите важни годишнини. Осемдесет години след трагичните събития на Народния съд през 1945 г. и сто години след атентата в „Св. Крал“, се открива тревожна тенденция за възраждане на старите политически структури, които изкривяват историческата истина и забравят важни личности, като Доростолски и Червенски митрополит Михаил.

Обзор на преповтарящите се събития

През последните десетилетия България се сблъсква с повторение на политическите предизвикателства, които доведоха до социални и духовни сътресения в страната през XX век. Много от съвременните партии, като ГЕРБ, БСП и ДПС, изглеждат като наследници или поне като продължители на моделите, наложени от комунистическото управление. Тези формации не само са претърпели метаморфози, но и изглежда, че продължават да използват същите механизми на управление и власт, прикрити под различни политически маски. Това припомня историческата ситуация в България след 1944 г., когато комунистическата власт използва специални методи за контрол и подчиняване на страната.

Присъдите на Народния съд, изпълнението на които през 1945 г. осъди хиляди, включително интелектуалци, духовници и политици, оставиха трайни следи върху националната памет и общественото съзнание. Тези събития не само, че предизвикаха лични трагедии, но и дълго време бяха използвани за укрепване на тоталитарната власт, като заглушаваха всяко различие и несъгласие с официалната идеология.

Предстоящите годишнини и тяхното значение

Събитията, които предстои да отбележим – 100 години от атентата в „Св. Крал“ и 80 години от присъдите на Народния съд – не могат да бъдат подценявани. Те не само, че ни напомнят за трагичните последици от тоталитарната власт, но и поставят акцент върху дълбоката загуба на личности, които са пречели на комунистическата идеология и са давали силен пример за храброст, честност и духовна свобода.

Митрополит Михаил – загубата и забравата

Сред тези забравени личности е митрополит Михаил – ключова фигура в Българската православна църква по време на най-сложните години на комунистическата репресия. Неговата борба за автономия на Църквата и съпротивата му срещу комунистическата власт е част от трагичната и пренебрегвана история на духовната съпротива срещу тоталитарния режим. Поставянето му в контекста на предстоящите годишнини е не само акт на историческа справедливост, но и израз на нашето задължение към загиналите и изчезнали личности, които продължават да бъдат неразбрани и пренебрегвани в съвременното общество.

Репресиите срещу духовенството (1944–1953)

През периода 1944–1953 г. комунистическият режим подлага на системни преследвания предимно свещенослужители с висше духовно образование, заемали ключови позиции в църковната администрация и ползващи се с висок авторитет сред вярващите. Особено тежки са изпитанията за архиерейските наместници, както настоящи, така и бивши. Сред единадесетте синодални архиереи мнозина са подложени на сериозни репресии, като основният удар пада върху тях в периода 1946–1949 г. Митрополитите Кирил Пловдивски и Паисий Врачански са само част от високопоставените духовници, станали обект на гонения.

Архивните документи свидетелстват за извънсъдебни репресии срещу определени архиереи от страна на комунистическата власт. Такъв е случаят с Ловчанския митрополит Филарет, за когото се съхраняват подробни сведения в архивите [ЦДА, ф. 1318к, оп. 1, а.е. 2344; ф. 146, оп. 5, а.е. 1129; ф. 165, оп. 1, а.е. 10]. На сходни трудности е подложен и Старозагорският митрополит Климент [ЦДА, ф. 165, оп. 1, а.е. 10].

Пример за вмешателството на местната власт в църковните дела е случаят с Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който става обект на натиск след уволнението на свещеник Иван Илиев от с. Кардам, Поповско. Свещеникът е определен от властите като „добър отечественофронтовец” и уволнението му предизвиква остри реакции [АЦИАИ, ф. 2, необработен].

Сливенският митрополит Евлогий изглежда е единственият синодален архиерей, който не става жертва на преследвания, поради смъртта си на 5 април 1947 г. [ЦПА, ф. 146, оп. 5, а.е. 606]. Тази кратка „защита” обаче е изключение на фона на общата картина на натиск и репресии срещу духовенството в този период.

Политическа преориентация и историческо преосмисляне

Възраждането на политическите структури, които отново изглеждат като наследници на старата комунистическа власт, поставя сериозни въпроси за етичната и политическата ориентация на съвременното българско общество. Различията в политическите платформи на днешните формации и тяхната близост до старата комунистическа номенклатура изглеждат като парадоксални, в контекста на обявените демократични принципи и евроатлантическата ориентация на България. Проблемът става още по-остър, когато политическите сили, които претендират да бъдат демократични, не само не успяват да разчупят старите обвързаности, но и продължават да са зависими от същите структури, които в миналото управляваха чрез репресия и насилие.

Особено болезнено е, ако и СДС, като историческа опозиция на комунистическата власт, не успее да направи необходимото преосмисляне и реформа. В този контекст ще бъде голямо разочарование, ако той продължи да бъде патерица на системи, които всъщност не са се променили в същността си, а само се маскират под нови политически форми.

Заключение

Този анализ поставя важни въпроси не само относно политическата ситуация, но и за духовната ни памет и моралния дълг към миналото. Преповтарянето на старите структури и механизми за власт показва, че България все още не е напълно освободена от обременеността на своето тоталитарно минало. Признаването на личности като митрополит Михаил и възстановяването на тяхното място в историческата памет трябва да бъде част от процеса на осъзнаване на нашия дълг към нацията и нейното духовно бъдеще.

Лалю Метев, 13 януари 2025 г.