Критика: Споровете около „Св. Александър Невски“ (2)

Тони Николов: Наскоро историци с оглед на тези отдавнашни български разделения предложиха поне площада пред катедралния храм да носи името на небесния покровител на България – св. Иван Рилски. В ответното становище на Св. Синод се обяснява защо това противоречи дори на „европейската практика“, където площадът и храмът винаги са с едно име. Но българският случай – с този вековен спор и драматичните ни разделения – предполага друго решение. Потребна ни е помощта на Рилския светец и неговия благослов, който ни е дал в завета си: „Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете“.

Гледната точка на Тони Николов относно споровете около „Св. Александър Невски“ разглежда едно значимо и провокативно предложение – площада пред Патриаршеската катедрала да бъде именуван на св. Иван Рилски, небесния покровител на България. Това предложение черпи вдъхновение от дългогодишните български разделения около името на храма. В отговор на инициативата, Светият Синод заявява, че подобна промяна би противоречала на „европейската практика“, според която храмовете и прилежащите им площади следва да носят едно и също име. Николов обаче прави важната уговорка, че историческите и емоционални натоварвания в българския контекст изискват различен подход.

Св. Йоан Рилски – фигура на единство или символ на едностранчивост?

Св. Йоан Рилски безспорно заема изключително място в съзнанието на българския народ. Той е не само духовен символ, но и етичен маяк, обединяващ поколения българи. Въпреки това акцентът върху неговото име, макар и благороден, крие риск – да игнорира алтернативни и исторически обосновани решения, като например отдаването на почит към митрополит Михаил Доростолски и Червенски.

Митрополит Михаил е личност с огромно значение за Българската православна църква и националната история. Живял в драматичен и преходен период, той символизира съпротивата срещу политическия и идеологически натиск върху църквата. Пренебрегването на неговото наследство е показателно за широка тенденция в българския обществен дебат да се фокусираме върху популярните и приемливи фигури, за сметка на тези, които изискват по-задълбочено преосмисляне.

„Европейската практика“ – универсален модел или локална специфика?

Аргументът на Св. Синод, че именуването на площада трябва да съвпада с името на храма, следвайки „европейската практика“, поражда важни въпроси. В много европейски държави именуването на обществени пространства е отражение на локалната история и културни специфики. Гъвкавостта в този подход често се използва за преодоляване на исторически несправедливости и за признаване на различни гласове в националния разказ.

Българската история е белязана от дълбоки разделения – както вътрешни, така и външни. Тя изисква подход, който надхвърля механичното следване на чужди модели. Именуването на площада на името на митрополит Михаил би било акт на национална зрелост, който демонстрира осъзнаване на историческата ни сложност и признание за борците за църковна автономия.

Заветът на св. Йоан Рилски – умереност или баланс?

„Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но по царския път ходете“, съветва св. Йоан Рилски. Това е завет, който изисква умереност, но също така и смелост да признаем истината за себе си. Решението за именуването на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“ не трябва да бъде компромис, а съзнателен акт, който отразява многопластовата ни историческа памет.

Почитта към св. Йоан Рилски, небесния покровител на България, е напълно заслужена. Той е символ на духовната устойчивост и единство. Но именно неговият завет – да следваме „царския път“ на умереност и баланс – ни призовава да разглеждаме историята си в нейната многопластовост. В този контекст вярваме, че почитането на св. Йоан Рилски не трябва да изключва възможността да се отдаде дължимото и на личности като митрополит Михаил Доростолски и Червенски – стожер на българската духовност и национална идентичност в едни от най-тежките времена за страната ни.

Личната съпричастност към въпроса

Като потомци на народ с бурна история, чувстваме дълбока свързаност с въпроса за националната памет и символиката на именуванията. Вярваме, че почитта към св. Йоан Рилски е напълно заслужена, но тя не трябва да изключва възможността да се отдаде дължимото и на приснопаметни личности като митрополит Михаил – стожер на българската духовност в тежки времена.

Паметта като мост към бъдещето

Въпросът за именуването на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“ придобива допълнителна тежест в светлината на предстоящи значими годишнини, които са повод за размисъл върху националната ни памет и културна идентичност:

• 140 години от рождението на митрополит Михаил през 2024 г. е важна годишнина, която ни припомня за неговата роля като духовен водач в един критичен за България период. Като наместник-председател на Светия Синод и изразител на автономността на Българската православна църква, той е символ на моралната съпротива срещу политическия натиск и репресии.

• 100 години от освещаването на Храм-паметника „Св. Александър Невски“ (1924 г.) са повод за преосмисляне на неговата историческа роля като символ на благодарността към освободителите и на националното единство. Тази годишнина подчертава значението на това пространство като място на духовна памет.

• 80 години от спасяването на българските евреи през 2023 г. (скоро отбелязано) и ролята на Българската православна църква в този подвиг ни напомнят за неизмеримата сила на човечността и солидарността. Митрополит Михаил, както и други духовни водачи, играят важна роля в утвърждаването на тези ценности.

• 155 години от учредяването на Българската екзархия (1870 г.) и 72 години от възстановяването на Българската патриаршия (1953 г.) са други ключови моменти, които подчертават борбите за духовна и национална идентичност. Личности като митрополит Михаил са част от този дълъг процес на утвърждаване на църковната независимост.

• 100 години от атентата в „Св. Крал“ (1925 г.) и 80 години от изтреблението на българския елит през 1945 г. ни припомнят за трагичните последствия от разделението и репресиите. Това е и призив за осмисляне на фигури като митрополит Михаил, които, със своята морална и духовна устойчивост, са запазили ценностите на свободата и справедливостта.

Символиката на именуванията: обединение чрез памет

Именуването на площада пред Храм-паметника „Св. Александър Невски“ не е просто административен акт, а израз на колективното ни разбиране за историческа справедливост и национално единство. В контекста на всички тези значими годишнини, пред нас стои отговорността да признаем и почетем не само най-ярките символи на българската идентичност, но и по-малко популярните фигури, които също са оставили дълбок отпечатък в националната ни памет.

Митрополит Михаил е сред тези личности. Със своите дела, той не само защитава Българската православна църква от политически и идеологически натиск, но и остава пример за смелост и духовна сила. Именно чрез такива фигури можем да разберем, че историята ни е не само въпрос на велики победи, но и на тихите битки за човешкото достойнство и духовната свобода.

Пространства на обединение: баланс и историческа справедливост

Вярваме, че въпросът за именуването на площада пред Храма „Св. Александър Невски“ е уникална възможност да се постигне баланс между различните аспекти на нашата национална памет. Докато св. Йоан Рилски е безспорен символ на духовното единство, фигури като митрополит Михаил заслужават да бъдат включени в този разказ. Отдаването на почит към неговата приснопаметна личност би било акт на историческа справедливост и знак за зрелостта на нашето общество да почита своето минало с цялата му сложност и многообразие.

Св. Йоан Рилски и митрополит Михаил Доростолски и Червенски заедно могат да символизират баланса между универсалното и локалното, между общонационалното и специфичното. Правдивото решение, което обединява, без да изключва, е онзи „царски път“, към който трябва да се стремим.

Лалю Метев, 13 януари 2025 г.