Патриаршеско и Синодално послание
за 80-годишнината от спасяването на българските евреи

10 март 2023 г.

С благоговение пред Божията милост и вдъхновени от непреходните истини на Светото Евангелие, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и митрополитите от Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, отправиха Патриаршеско и Синодално послание по случай 80-годишнината от едно от най-светлите събития в нашата история – героичния акт на спасението на българските евреи по време на Втората световна война.

Светлината на Христовата любов

„Възлюбени чеда на светата ни Църква, в този ден – 10 март, отбелязваме годишнината от събитие, което озари с небесна светлина мрака на едно от най-страшните времена в историята на човечеството. През 1943 г., когато сянката на смъртта бе надвиснала над нашите сънародници от еврейски произход, нашият народ, воден от вярата в Христовите заповеди за любов и справедливост, застана непоколебимо срещу злото, за да защити живота на невинните. Този подвиг бе плод на единството на православния ни народ и неговите духовни водачи, които виждаха във всеки човек образа и подобието на Бога.“

В своето послание Негово Светейшество и архиереите подчертават, че действията на митрополитите Стефан и Кирил не бяха изолирани актове на човешко състрадание, а бяха проява на дълбоко вкоренената в Православието вяра, че любовта към ближния и защитата на правдата са основни добродетели, които свидетелстват за присъствието на Христос в живота на вярващите.

Църквата – пазител на истината и човешкото достойнство

Българската православна църква още през 1940 г. изразява категорична позиция срещу несправедливостите, заложени в антисемитския Закон за защита на нацията. В своите протоколи Светият Синод заявява ясно: „Църквата Христова не може да мълчи, когато закони и действия противоречат на Божията правда и любов.“ Тази принципна позиция бе утвърдена в драматичните дни на март 1943 г., когато духовниците, предвождани от митрополитите Стефан и Кирил, застанаха в защита на евреите в България.

Посланието подчертава:

„Не може да се отрече, че този подвиг бе възможен единствено благодарение на благочестието и нравствените устои на нашия народ, възпитан от Църквата в духа на Христовото учение. Именно Православната вяра вдъхновяваше и укрепваше народа ни в моментите на изпитание.“

Покаяние и надежда

Светият Синод изразява дълбока скръб за над 11 000 евреи от територии, временно администрирани от българската държава, които не успяха да избегнат ужасите на Холокоста. „Скърбим за тях и се молим Всемилостивият Бог да ги упокои в Неговото вечно Царство. Тази трагедия е предупреждение към всички нас, че човеколюбието и правдата не търпят компромиси,“ се казва в посланието.

Наследство и вдъхновение

В посланието се споменават имената на всички архиереи от Светия Синод, които участваха в този подвиг: Видинският митрополит Неофит, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент. „Вечна и блажена да бъде паметта им! Делото им е пример за всички нас, че дори в най-мрачните времена можем да бъдем светлина за света.“

Заключение

С благословия и молитва Патриарх Неофит и Светият Синод завършват посланието с призив към днешните поколения:

„Нека пазим духа на любовта и милосърдието, които ни завещаха нашите предци. Бог да прости блаженопочившите архипастири, които със своето дело утвърдиха достойнството на Православната църква и честта на нашия народ. Нека всички ние бъдем вдъхновени от техния пример и пребъдваме в светлината на Христовата истина и любов. Амин!“

Патриаршеското и Синодално послание бе прочетено във всички храмове на Българската православна църква по време на благодарствения молебен за 80-годишнината от спасението на българските евреи.

Припомня: Лалю Метев


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Патриаршеско и синодално послание по повод 80-годишнината от спасяването на българските евреи

Възлюбени чеда на светата ни Църква,

На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно, в съзвучие с повеленията на православната вяра.

Истината е, че когато в нощта на девети срещу десети март 1943 г. митрополит Стефан търси спешна среща с държавното ръководство, за да изрази несъгласието на Църквата срещу предстоящата депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в училището в Пловдив и заявява на охраната, че ако те бъдат отведени, той ще тръгне заедно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една системна, твърдо отстоявана линия на Светия Синод.

В съгласие с християнското учение и хилядолетната практика на толерантност, съпричастност и любов Българската православна църква всякога е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска омраза към представителите на еврейската общност, както принципно и към всеки човек. Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията, в протоколите на Светия Синод от 1940 г. се чуват предупредителните слова на българските архиереи: „Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект в някои от постановленията си против евреите-израилтяни съдържа разпоредби, които не ще могат да се смятат за справедливи... Всеки човек и всеки народ трябва да се предпазват от опасности, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите“.

И още: „Въпросът за отношението ни към евреите е ясен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите“.

Тази своя позиция Светият Синод е декларирал още през 1940 г. и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети срещу десети март 1943 г., в резултат на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по онова време, не е бил изпратен на изтребление към лагерите на смъртта.

Тази акция не е щяла да бъде възможна, ако българският народ не е бил въцърковен, ако той не е бил здраво сплотен около своите митрополити, ако гласът на Църквата не е бил толкова силен, защото е бил глас на верния, христолюбив и човеколюбив православен български народ Божий. Не някой друг, а именно Българската православна църква е възпитала у своя народ силата и твърдостта да се противопоставя на злото – качества, които са проявление на принадлежността му към християнската вяра и ценностите ѝ. Силата на вярата е демонстрирал народът, воден от архиереите на своята Православна църква, в мразовитите дни на 1943 г. и с вярата си е спасил своите сънародници – евреи. Народната сила е невъзможна без православната вяра и това е една много важна поука, която трябва да извлечем за себе си днес от делото на десети март.

Не можем да не споменем с дълбока тъга, че въпреки това над 11 хиляди евреи от съседни територии, намиращи се временно под българска светска администрация, все пак са били отведени и мнозина от тях са намерили смъртта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях. Съжаляваме, че на Екзархията не са ѝ стигнали силите и възможностите да се погрижи за евреите в онези, насилствено откъснати от нейното тяло 30 години по-рано епархии, по същия начин, както за евреите в България. Съжаляваме искрено!

Обикновено на този ден се споменават имената само на някои от митрополитите, които особено са се проявили в святото и човеколюбиво дело за спасяването на българските евреи през 1943 г. Ние сме длъжни обаче да припомним имената на всички достойни архиереи, членове по онова време на Светия Синод на Българската екзархия, които са били събрани в името Христово и Бог е бил сред тях и е благославял делото им, а Светият животворящ Дух е диктувал решенията им. Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.

Вечна и блажена да бъде паметта на тези наши предшественици! Нека тяхното дело да ни бъде вдъхновение и пример, когато се налага ние днес да се изправяме пред съвременните проявления на ксенофобия, антисемитизъм или човеконенавистничество от какъвто и да е характер и срещу когото и да било. Тяхната вяра е и наша вяра, тяхната сила е и наша сила, техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна църква всякога ще възпитава своя благочестив и христолюбив народ в любов към ближния, толерантност, солидарност и човечност. Така е било, откакто България е станала православна християнска държава и, доколкото зависи от нас, така ще бъде тук во веки веков.

Бог да прости блаженопочившите наши архипастири, помогнали за спасението на евреите в екзархийските епархии на територията на България и по този начин защитили достойнството на Православната църква и опазили честта на Родината ни.

Бог да пази България!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ

† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ

† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ

† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ

† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ

† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ

† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН

† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ

† Русенски митрополит НАУМ

† Старозагорски митрополит КИПРИАН

† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ

† Видински митрополит ДАНИИЛ

† Доростолски митрополит ЯКОВ

Забележка: По решение на Св. Синод от заседанието му на 24.02.2023 г. прот. № 2 – пълен състав, това послание да се прочете от църковния амвон на 10 март 2023 г., след благодарствения молебен.