Предложение за провъзгласяване на митрополит Михаил
Доростолски и Червенски за „Праведник на народите“

Уважаеми членове на комисията към Яд Вашем,

С дълбока почит и убеждение бихме искали да предложим Негово Високопреосвещенство православния български митрополит Михаил Доростолски и Червенски (в света: Димитър Тодоров Чавдаров, родом от гр. Калофер, 1884–1961) за удостояване със званието „Праведник на народите“ за неговата изключителна човечност, смелост и отдаденост на спасяването на близо 48 565 евреи, поданици на Царство България, по време на Холокоста.

Увод: Историческата рамка и същността на подвига

Времето на Втората световна война бе белязано от едно от най-ужасяващите престъпления срещу човечеството – Холокоста. В този период на мрак и морален упадък България, благодарение на своите духовни и светски водачи, показа светлина и човечност, спасявайки до един всичките си български евреи от депортация в лагерите на смъртта. Сред тези водачи бе митрополит Михаил Доростолски и Червенски, чиято роля бе дълбоко осмислена в светлината на православната вяра и Христовото учение.

Както отбелязва Сам Йофе в своята книга, издадена през 2024 г.: „Малцина са наясно, че България е единствената страна под прякото влияние на нацистка Германия, в която броят на еврейското население се увеличава (б.р. до 49 172 души) по време на Втората световна война. Това уникално явление заслужава специално внимание, тъй като е пряко свързано с търсенето на решения за „вечния“ проблем на антисемитизма. Историческите изследвания са от стойност само когато извлечените уроци от миналото могат да бъдат приложени за реални ползи в настоящето.“ Книгата впечатлява със своето съдържание, включващо множество оригинални документи и фотографии, които допринасят за дълбочината и достоверността на изложението.

Настоящото предложение има за цел да изложи основанията за провъзгласяването на митрополит Михаил за „Праведник на народите“ – почетно звание, което се присъжда от мемориала „Яд Вашем“ на личности, рискували живота си за спасяването на евреи по време на Холокоста.

I. Богословски и морален контекст на действията на митрополит Михаил

Православната вяра учи, че всеки човек е създаден по образ и подобие Божие (Бит. 1:26-27). Христовото учение за любовта към ближния, изразено в думите: „Обичай ближния си като себе си“ (Мат. 22:39), бе основополагащ принцип, който вдъхнови българските архиереи в тяхната съпротива срещу злото.

Митрополит Михаил, заедно с останалите архиереи от Светия Синод, се противопостави открито на антисемитската политика, ръководен не само от дълбоката си вяра, но и от осъзнаването на отговорността на Църквата като пазител на Божията правда. Неговата позиция бе категорична и несъкрушима: човеколюбието и защитата на невинните са неотменими дълг и свидетелство за присъствието на Христос в света.

Защитата на човешкото достойнство от Българската православна църква в спасяването на българските евреи е не само ярък израз на християнската добродетел, но и свидетелство за дълбочината и мощта на Православната вяра. Тези действия са живо потвърждение за моралната отговорност на Църквата да се противопоставя категорично на беззаконието и насилието, стоейки на страната на истината и справедливостта. Те се явяват светъл ориентир за бъдещите поколения, доказвайки, че в моменти на най-голямо изпитание Божията любов и състрадание са неизменни и непобедими принципи, способни да победят всяка форма на несправедливост. В тях е живото свидетелство, че вярата в Христос е не само вяра в спасението, но и сила, която създава пътя към истинската човечност и морал.

Във всяко послание за този исторически подвиг неизменно трябва да звучат имената на достойните архиереи от Светия Синод, които със своето безстрашно свидетелство за истината и вярата в Христовото учение станаха жив пример за духовно мъжество и човеколюбие. Това са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.

Вечна и блажена да бъде паметта им! Делото им свидетелства за силата на православната вяра, която призовава всеки от нас да бъде не само носител на Божията любов, но и защитник на достойнството и правдата, дарени на всяко човешко същество като образ и подобие Божие. Нека вярата, която ги укрепи в тези тежки времена, бъде светлина за нас, за да можем и ние да бъдем свидетели на Христовата истина и светлина за света.

II. Конкретни действия на митрополит Михаил

1. Позиция срещу Закона за защита на нацията (1940 г.)

Митрополит Михаил бе сред тези духовници, които се противопоставиха на приетия антисемитски закон. Той ясно заяви, че дискриминацията на религиозна или етническа основа противоречи на Божията воля.

2. Позиция срещу политиката на геноцид (1942 г.)

Преди време израелският посланик Емануел Зисман заяви, че при проучване на български архиви е попаднал на протокол от заседание на Светия синод на БПЦ от 1942 г., на което 11 архиереи са решили да се обявяват срещу политиката на геноцид срещу българските граждани от малцинствата. Според Зисман това е първият случай висши духовници да приемат решение, противоречащо на църковните канони за ненамеса в светския живот. (…)

3. Подкрепа за протестите през март 1943 г.

Когато започнаха подготовките за депортирането на евреите от България, митрополит Михаил се включи активно в усилията за тяхното спасяване. С дръзновение и молитва той подкрепи протестите, отправи писма и апели към правителството и публично осъди несправедливостта.

4. Защита на живота с риск за собствената си сигурност

Митрополит Михаил, заедно с митрополитите Стефан и Кирил, изправи Църквата срещу политическия натиск, рискувайки своето положение и безопасност. Той не се поколеба да изрази своята позиция, въпреки заплахите, идващи както от вътрешни, така и от външни фактори.

III. Ролята на Православната вяра в светлината на юдейското учение

Дълбокото духовно основание на действията на митрополит Михаил може да бъде разбрано и в контекста на юдейската вяра. В юдаизма понятието „Цадик“ (праведник) е централно – това е човек, който служи като посредник между Бога и света, като чрез своите дела помага за изкуплението на човечеството. Действията на митрополит Михаил могат да бъдат разгледани именно като израз на това разбиране – той бе човек, който чрез своята вяра и морална смелост спаси стотици от унищожение.

Всяка година, на 10 март, обикновено си спомняме имената на някои от митрополитите, които с особена ревност и мъдрост се проявиха в святото дело за спасяването на българските евреи през 1943 г. Днес обаче сме длъжни да почетем паметта на всички достойни архиереи, членове на Светия Синод на Българската екзархия, които в трудни и изпитателни времена останаха верни на духа на Евангелието. Те се събраха „в името Христово“ (Мат. 18:20), а Бог беше сред тях, благославяйки делото им. Светият животворящ Дух ги вдъхновяваше и просветляваше решенията им, показвайки пътя на истината и милосърдието.

Тези наши доблестни духовни отци са: Видинският митрополит Неофит – Наместник-председател на Светия Синод, Софийският митрополит Стефан, Доростолският и Червенски митрополит Михаил, Врачанският митрополит Паисий, Неврокопският митрополит Борис, Търновският митрополит Софроний, Варненският и Преславски митрополит Йосиф, Пловдивският митрополит Кирил, Ловчанският митрополит Филарет, Сливенският митрополит Евлогий и Старозагорският митрополит Климент.

Вечна и блажена да бъде паметта им! Нека тяхното дело остане светъл маяк, вдъхновяващ всеки един от нас в борбата срещу ксенофобията, антисемитизма и всяка форма на човеконенавистничество. Времето, в което те живяха, ги постави пред изпитание – да изберат между страх и смелост, между мълчание и гласност. С вяра в Христос и непоколебимост пред лицето на злото, те показаха, че Божията правда и човешката добродетел са неразделни.

Тяхната вяра е и наша вяра. Тяхната сила е и наша сила. Техните убеждения са и наши убеждения. Българската православна църква, опираща се на вековната традиция на светото Православие, винаги е възпитавала своя народ в духа на любов към ближния, толерантност и солидарност. От времето, когато България прие светлината на християнството, до днес, църквата ни остава пазител на истината, морала и човечността. И, доколкото зависи от нас, така ще бъде тук, во веки веков.

С дълбока почит и благодарност призоваваме: Бог да прости и упокои душите на тези блаженопочивши наши архипастири, които със своята смелост и любов защитиха достойнството на Българската православна църква и опазиха честта на нашата Родина.

Бог да пази България!

IV. Прецеденти и процедура за номинация на „Праведник на народите“

1. Прецеденти за подобни номинации

Личности като Оскар Шиндлер и Раул Валенберг са признати за „Праведници на народите“ за своите действия в защита на евреи. За разлика от тях, митрополит Михаил действаше не в качеството си на държавен служител или богат филантроп, а като духовен водач, мотивиран от дълбоката си православна вяра.

Митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски бяха удостоени с високото звание „Праведници на народите“ на 12 март 2002 г. на тържествена церемония в Йерусалим, Израел. Това почетно звание, присъждано от мемориала „Яд Вашем“, е израз на признателност към онези неевреи, които, водени от любовта към ближния и готовността за саможертва, са рискували живота си, за да спасят евреи от ужасите на Холокоста.

Имената на екзарх Стефан и патриарх Кирил бяха вписани завинаги в Градината на праведниците в Йерусалим – свещено място, което свидетелства за силата на човешкия дух и Божията благодат в тъмните мигове на историята. Признанието на тези двама изтъкнати архиереи надхвърля рамките на обикновената историческа оценка – то е акт на утвърждаване на духовния подвиг и свидетелство за дълбоката истина, че православната вяра и любовта към Бога не могат да бъдат безучастни към страданията на човека.

Според традицията, почетните звания на екзарх Стефан и патриарх Кирил са били връчени на техните наследници Мария Попова и доц. Кирил Марков. На церемонията тогава са присъствали и представители на Българската православна църква, включително петима владици от Светия Синод, както и над 200 български евреи, живеещи в Израел. Това присъствие не само подчерта значимостта на събитието, но и засвидетелства силната връзка между еврейската и православната общност, изградена върху основите на взаимната любов и уважение.

Признанието на митрополитите Стефан и Кирил е ясен знак, че техният подвиг не е само исторически факт, но и светъл пример за изпълнение на Христовата заповед: „Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). В светлината на това боговдъхновено свидетелство, те са икона на съвременните праведници, които чрез своите действия засвидетелстват истинността на Христовото Евангелие.

Възпоменателното отличие се присъжда посмъртно от международния институт „Яд Вашем“. Имената на екзарх Стефан и патриарх Кирил, двама от 11-членния състав на Светия Синод в периода 1940–1943 г., са вписани в специални плочи в Градината на праведниците в Йерусалим. Напомняме, че до момента едва двадесет са българите, получили това признание към 1 януари 2022 г.

2. Процедура за номинация

Мемориалът „Яд Вашем“ приема предложения за провъзгласяване на „Праведници на народите“ от частни лица, институции или организации. Необходими са:

• Свидетелски показания или документални доказателства, потвърждаващи действията на номинирания.

• Исторически документи, които ясно показват мотивите и риска, поет от номинирания.

Предложението следва да бъде адресирано до Отдела за праведници на народите към мемориала „Яд Вашем“ в Йерусалим. В случая на митрополит Михаил, подкрепа може да бъде потърсена от Българската православна църква, Държавната агенция „Архиви“ и еврейската общност в България.

На 10 март всяка година българската държава и общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато съдбата на народите и изходът от войната бяха далеч от ясни, нашият народ с обединени усилия предотврати депортирането на своите сънародници от еврейски произход към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това историческо събитие остава не само незабравима, но и дълбоко призната – както от еврейската общност, така и от всички, които търсят примери за човечност, любов и смелост. За Църквата, обаче, не е нужно да изтъква своите заслуги, защото действията ѝ в този труден исторически момент не са били изключение, а органично следствие от следването на повелите на Православната вяра – вяра, която е любов, милосърдие и истина.

Когато в нощта на 9 срещу 10 март 1943 г. митрополит Стефан настоява за среща с държавното ръководство, за да изрази категоричното несъгласие на Църквата с планираната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в Пловдив, заявявайки, че ще тръгне с тях, ако бъдат отведени – тези действия не са просто израз на гражданска позиция. Те са плод на един цялостен и системен духовен живот, утвърден от Светия Синод, основан на твърдото убеждение, че всяко човешко същество носи образа Божий и е равноценно пред Твореца.

Православната църква никога не е допускала антисемитизъм или омраза, независимо дали по расови, верски или други признаци. В своите действия тя е отстоявала не само правдата, но и християнското учение, че всички хора са братя и сестри в Христа. Още при приемането на антисемитския Закон за защита на нацията през 1940 г., гласът на Църквата ясно прозвучава в протоколите на Светия Синод: „Българската православна църква, която провежда сред нашия народ спасителната истина и заповед на нашия Спасител, че всички сме синове на един небесен Баща, не може да не обърне внимание на отговорните фактори, че тоя законопроект съдържа разпоредби, които не могат да се смятат за справедливи... В тоя оправдан стремеж да се пазим от опасности не бива да се допускат неправди и насилия против другите.“

Тази позиция на Църквата не е теоретична, а дълбоко практическа. В своето становище от същата година архиереите категорично заявяват: „Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите.“

Тази последователност на Църквата намира своето най-силно проявление в дните около 10 март 1943 г., когато благодарение на нейната твърда позиция и духовно лидерство нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия, не е изпратен в лагерите на смъртта.

Това спасително дело не би било възможно без вярата на българския народ. Един народ, който е въцърковен, воден от своите митрополити и укрепен от евангелските принципи на любов и правда. Силата на българския народ да се противопостави на злото не е била само политическа или морална – тя е духовна. Това е силата на православния народ, който, укрепен в Христовата истина, е разбрал, че „няма любов по-голяма от тая да положиш душата си за приятелите си“ (Йоан 15:13).

Днес, когато отбелязваме този велик ден, трябва да си спомним, че спасението на еврейската общност през 1943 г. е не само исторически факт, но и свидетелство за силата на Православната вяра. В мразовитите дни на онази зима, народът и неговите архиереи демонстрираха, че единството в Христовата любов побеждава всяко зло. Нека този пример ни служи като вдъхновение да бъдем верни на нашата вяра и ценности – да бъдем „светлината на света“ и „солта на земята“, както Господ ни е заповядал.

V. Въздигане на подвига за вечна памет

Митрополит Михаил Доростолски и Червенски е пример за това как вярата и моралът могат да надделеят над страха и несправедливостта. Неговият живот и дело са вдъхновение за бъдещите поколения и светло свидетелство за общите ценности на юдаизма и християнството – милосърдие, правда и любов към ближния.

Настояваме с покорност и благоговение пред Господа това предложение да бъде разгледано с необходимата сериозност, за да може подвигът на митрополит Михаил да бъде признат не само в рамките на България, но и по света, като пример за светлина в мрака на човешката история.

Българската православна църква и държавните институции са призвани да отправят това предложение с достойнство и молитва, като подчертаят историческата истина и духовния смисъл на делото му.

Да бъде вечна паметта му!

Значение на делото му: пример на вяра, любов и човеколюбие

Действията на митрополит Михаил са пример за изключителна смелост и хуманност. В период, когато страхът и преследването доминират, той избира да действа в съответствие със своята съвест и християнски принципи, дори с риск за собствения си живот.

Призив: Спомен за архиереите на Българската екзархия

Настоящото предложение се основава на исторически свидетелства, включително документи и разкази на очевидци, които потвърждават заслугите на митрополит Михаил за спасяването на еврейски животи. Неговото дело заслужава международно признание и вписване в списъка на „Праведниците на народите“ като израз на почит към неговата морална сила и принос към човечеството.

С уважение, Лалю Метев
София, 21 януари 2025 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Proposal for Declaring Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven a “Righteous Among the Nations”

Dear Members of the Yad Vashem Commission,

With profound respect and conviction, we would like to propose the Orthodox Bulgarian Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven (Dimitar Todorov Chavdarov, 1884–1961) for the honorary title of “Righteous Among the Nations” in recognition of his exceptional humanity, courage, and dedication to saving nearly 48,000 Jews in Bulgaria during the Holocaust.

Introduction: Historical Context and the Nature of the Deed
The era of World War II was marked by one of the most horrific crimes against humanity—the Holocaust. During this dark period of moral collapse, Bulgaria, thanks to its spiritual and secular leaders, shone as a beacon of light and humanity, saving all Bulgarian Jews from deportation to death camps. Among these leaders was Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven, whose actions were deeply rooted in Orthodox faith and Christ’s teachings.

Sam Yoffe in his book Why a proponent of antisemitism saved 48, 000 Jews (2024), said: "Few know that Bulgaria was the only country under the direct influence of Nazi Germany where the number of Jewish people increased during World War II. This phenomenon deserves special attention as it is directly related to solving the "eternal" problem of antisemitism. Historical research is valuable only when lessons drawn from the past can bring real assistance to the present. The book contains many original documents and photographs."

This proposal aims to present the reasons for declaring Metropolitan Mihail a “Righteous Among the Nations,” an honorary title awarded by Yad Vashem to individuals who risked their lives to save Jews during the Holocaust.

I. The Theological and Moral Context of Metropolitan Mihail’s Actions
The Orthodox faith teaches that every human being is created in the image and likeness of God (Genesis 1:26–27). Christ’s commandment to “Love your neighbor as yourself” (Matthew 22:39) was a guiding principle that inspired Bulgarian clergy in their resistance against evil.

Metropolitan Mihail, together with other members of the Holy Synod, openly opposed anti-Semitic policies, motivated not only by his deep faith but also by the Church’s responsibility as the guardian of God’s truth. His stance was resolute and unwavering: love for humanity and the defense of the innocent were unshakable duties and a testament to Christ’s presence in the world.

The Bulgarian Orthodox Church’s defense of human dignity during the rescue of Bulgarian Jews is not only a vivid expression of Christian virtue but also a testimony to the depth and power of Orthodox faith. These actions stand as a shining example for future generations, proving that in moments of great trial, God’s love and compassion are enduring and invincible principles capable of overcoming all forms of injustice. They bear living witness to the fact that faith in Christ is not only a faith in salvation but also a force that paves the way toward true humanity and morality.

The names of the Holy Synod’s courageous hierarchs—who bore fearless witness to truth and faith in Christ’s teachings—must forever resonate in the narrative of this historic deed. These include Metropolitan Neofit of Vidin (Acting Chairman of the Holy Synod), Metropolitan Stefan of Sofia, Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven, Metropolitan Paisiy of Vratsa, Metropolitan Boris of Nevrokop, Metropolitan Sofroniy of Tarnovo, Metropolitan Yosif of Varna and Preslav, Metropolitan Kiril of Plovdiv, Metropolitan Filaret of Lovech, Metropolitan Evlogiy of Sliven, and Metropolitan Kliment of Stara Zagora.

May their memory be eternal and blessed! Their deeds testify to the power of Orthodox faith, calling each of us to be not only bearers of God’s love but also defenders of dignity and justice, bestowed upon every human being as God’s image and likeness. Let the faith that strengthened them in those difficult times shine upon us so that we, too, may bear witness to Christ’s truth and light in the world.

II. Specific Actions of Metropolitan Mihail

1. Opposition to the Law for the Protection of the Nation (1940)
   Metropolitan Mihail was among the clergy who opposed the anti-Semitic law passed in 1940. He firmly declared that discrimination based on religion or ethnicity was contrary to God’s will.

2. Support for the March 1943 Protests
   When preparations for the deportation of Jews from Bulgaria began, Metropolitan Mihail actively joined efforts to save them. With courage and prayer, he supported protests, sent letters and appeals to the government, and publicly condemned the injustice.

3. Defending Lives at the Risk of His Own Safety
   Metropolitan Mihail, together with Metropolitans Stefan and Kiril, led the Church in resisting political pressure, risking his position and personal safety. Despite threats from both internal and external forces, he did not waver in expressing his position.

III. The Role of Orthodox Faith in the Light of Jewish Teachings
The deep spiritual foundation of Metropolitan Mihail’s actions can also be understood in the context of Jewish faith. In Judaism, the concept of “Tzadik” (Righteous) is central—referring to a person who serves as a mediator between God and the world, helping to redeem humanity through their deeds. Metropolitan Mihail’s actions can be seen as an expression of this understanding; he was a person who, through his faith and moral courage, saved hundreds from destruction.

IV. Precedents and Procedure for Nominating a "Righteous Among the Nations"

1. Precedents for Similar Nominations
Individuals such as Oskar Schindler and Raoul Wallenberg have been recognized as "Righteous Among the Nations" for their actions in protecting Jews. Unlike them, Metropolitan Mihail acted not as a state official or wealthy philanthropist but as a spiritual leader, motivated by his deep Orthodox faith.

Metropolitans Stefan of Sofia and Kiril of Plovdiv were awarded the esteemed title of "Righteous Among the Nations" on March 12, 2002, during a solemn ceremony in Jerusalem, Israel. This honorary title, conferred by the Yad Vashem memorial, expresses gratitude to those non-Jews who, driven by love for their neighbors and a willingness to sacrifice, risked their lives to save Jews from the horrors of the Holocaust.

The names of Exarch Stefan and Patriarch Kiril were forever inscribed in the Garden of the Righteous in Jerusalem—a sacred place that bears witness to the strength of the human spirit and God’s grace during the darkest moments in history. The recognition of these two eminent hierarchs transcends mere historical evaluation; it is an affirmation of their spiritual heroism and a testament to the profound truth that Orthodox faith and love for God cannot remain indifferent to human suffering.

The ceremony was attended by representatives of the Bulgarian Orthodox Church, including five bishops from the Holy Synod, as well as more than 200 Bulgarian Jews living in Israel. Their presence not only underscored the significance of the event but also testified to the strong bond between the Jewish and Orthodox communities, built on mutual love and respect.

The recognition of Metropolitans Stefan and Kiril is a clear sign that their heroic deeds are not just historical facts but also shining examples of fulfilling Christ"s commandment: “Greater love has no one than this, than to lay down one’s life for his friends” (John 15:13). In light of this divinely inspired testimony, they stand as icons of contemporary righteousness, whose actions bear witness to the truth of Christ’s Gospel.

2. Procedure for Nomination

The Yad Vashem memorial accepts nominations for the recognition of "Righteous Among the Nations" from private individuals, institutions, or organizations. The following are required:

• Eyewitness testimony or documentary evidence confirming the nominee"s actions.
• Historical documents clearly demonstrating the nominee’s motives and the risks undertaken.

The nomination should be addressed to the Department of the Righteous Among the Nations at the Yad Vashem memorial in Jerusalem. In the case of Metropolitan Mihail, support could be sought from the Bulgarian Orthodox Church, the State Archives Agency, and the Jewish community in Bulgaria.

On March 10th, the Bulgarian state and society commemorate the day in 1943, during the darkest hours of World War II, when the fate of nations and the outcome of the war were far from certain, and our people, through united efforts, prevented the deportation of their Jewish compatriots to the Nazi death camps.

The role of the Bulgarian Orthodox Church in this historic event remains not only unforgettable but also deeply recognized—both by the Jewish community and by all who seek examples of humanity, love, and courage. However, the Church does not need to emphasize its merits, for its actions during this difficult historical moment were not an exception but an organic result of adhering to the commands of the Orthodox faith—a faith rooted in love, mercy, and truth.

On the night of March 9th to 10th, 1943, when Metropolitan Stefan demanded a meeting with the government to express the Church"s firm opposition to the planned deportation, and Metropolitan Kiril entered the confinement of the Jews in Plovdiv, declaring he would go with them if they were taken away—these actions were not merely expressions of a civic stance. They were the fruit of a profound and systematic spiritual life, affirmed by the Holy Synod and based on the unwavering conviction that every human being bears the image of God and is equal before the Creator.

The Orthodox Church has never tolerated anti-Semitism or hatred, whether based on race, religion, or any other criteria. In its actions, it has stood for both justice and the Christian teaching that all people are brothers and sisters in Christ. As early as 1940, when the anti-Semitic Law for the Protection of the Nation was adopted, the Church"s voice resounded clearly in the minutes of the Holy Synod: “The Bulgarian Orthodox Church, which proclaims to our people the salvific truth and command of our Savior that we are all children of one Heavenly Father, cannot fail to draw the attention of those responsible to the fact that this draft law contains provisions that cannot be considered just... In this justified effort to protect ourselves from dangers, injustice and violence against others must not be allowed.”

This position of the Church was not theoretical but deeply practical. In its statement from the same year, the hierarchs firmly declared: “We are Christians, and as hierarchs of the Holy Bulgarian Church, we cannot but stand on the foundation of the Holy Gospel and Christ"s teaching on the equality of all humans before the Lord, regardless of origin, race, or culture. Therefore, we must intercede for the Jews.”

This consistency of the Church found its strongest expression in the days surrounding March 10, 1943, when, thanks to its resolute stance and spiritual leadership, not a single Jew living within the canonical diocese of the Bulgarian Exarchate was sent to the death camps.

This act of salvation would not have been possible without the faith of the Bulgarian people—a people who were churchgoing, led by their metropolitans, and strengthened by the Gospel principles of love and justice. The strength of the Bulgarian people to resist evil was not merely political or moral—it was spiritual. It was the strength of an Orthodox people, fortified in Christ"s truth, who understood that “Greater love has no one than this, than to lay down one’s life for his friends” (John 15:13).

Today, as we commemorate this great day, we must remember that the salvation of the Jewish community in 1943 is not only a historical fact but also a testimony to the power of the Orthodox faith. In the frosty days of that winter, the people and their hierarchs demonstrated that unity in Christ"s love triumphs over all evil. Let this example inspire us to remain faithful to our faith and values—to be the “light of the world” and the “salt of the earth,” as the Lord has commanded us.

V. Elevating the Heroic Deed to Eternal Memory
Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven is an example of how faith and morality can triumph over fear and injustice. His life and deeds are an inspiration for future generations and a shining testament to the shared values of Judaism and Christianity—mercy, justice, and love for one’s neighbor.

We humbly and reverently beseech the Lord that this proposal be considered with the seriousness it deserves, so that the heroic deeds of Metropolitan Mihail may be recognized not only within Bulgaria but also worldwide as a beacon of light in the darkness of human history.

The Bulgarian Orthodox Church and state institutions are called to submit this proposal with dignity and prayer, emphasizing the historical truth and spiritual significance of his actions.

May his memory be eternal!

Conclusion: The Importance of Honoring Metropolitan Mihail

The acknowledgment of Metropolitan Mihail of Dorostol and Cherven as a "Righteous Among the Nations" would not only pay tribute to his exceptional courage and unwavering commitment to human dignity but would also serve as a moral reminder for future generations. His deeds during one of the darkest chapters in history illuminate the enduring power of faith, compassion, and the human spirit.

Metropolitan Mihail’s life and actions resonate as a profound testament to the principles of the Orthodox Christian faith and the universal values of justice and humanity. By recognizing him, we honor not only an individual but also the collective spirit of those who resisted oppression and defended the sacredness of every human life.

We respectfully submit this nomination for your consideration, with the hope that the legacy of Metropolitan Mihail will inspire others to act with similar courage and integrity in the face of adversity.

With utmost respect and gratitude,
Lalu Metev
Sofia, Bulgaria

Should you require additional information or documentation, we would be more than willing to provide further details to support this nomination. Thank you for your time and dedication to preserving the memory of those who stood against injustice during the Holocaust.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

הצעה להעניק למיטרופוליט מיכאל, דורוסטולסקי וצרבנסקי, את התואר "חסיד אומות העולם"

חברי הוועדה הנכבדים של יד ושם,

בכבוד רב ובאמונה עמוקה, אנו מבקשים להציע את הענקת התואר "חסיד אומות העולם" להוד מעלתו, המיטרופוליט האורתודוקסי הבולגרי מיכאל, דורוסטולסקי וצרבנסקי (דימיטר טודורוב צ"בדארוב, 1884–1961), עבור אנושיותו יוצאת הדופן, אומץ לבו ומסירותו להצלתם של כ-48,000 יהודים בבולגריה במהלך השואה.

מבוא: המסגרת ההיסטורית וגודל המעשה
תקופת מלחמת העולם השנייה אופיינה באחת הזוועות הגדולות ביותר נגד האנושות – השואה. בתקופה זו של חושך וקריסה מוסרית, בולגריה, בזכות מנהיגיה הרוחניים והחילוניים, הביאה אור ותקווה בכך שהצילה את כל יהודיה מהשמדה במחנות הריכוז. בין המנהיגים הללו היה המיטרופוליט מיכאל דורוסטולסקי וצרבנסקי, שתפקידו הוגדר מתוך אמונה עמוקה באורתודוקסיה ובתורתו של ישו.

מטרת הצעה זו היא להציג את הבסיס להענקת התואר "חסיד אומות העולם" למיטרופוליט מיכאל – תואר כבוד הניתן על ידי יד ושם לאנשים שהעמידו את חייהם בסכנה למען הצלת יהודים במהלך השואה.

א. הקשר תאולוגי ומוסרי לפעולותיו של המיטרופוליט מיכאל
האמונה האורתודוקסית מלמדת שכל אדם נברא בצלם אלוהים (בראשית א: 26-27). תורתו של ישו, המצווה על אהבת הזולת: "ואהבת לרעך כמוך" (מתי כ"ב: 39), הייתה העיקרון המרכזי שהניע את מנהיגי הדת הבולגרים במאבקם נגד הרשע.

המיטרופוליט מיכאל, יחד עם שאר הארכיארכים של הסינוד הקדוש, עמדו בגבורה נגד המדיניות האנטישמית, בהיותם מונעים לא רק מאמונתם העמוקה אלא גם מהבנתם את אחריותה של הכנסייה לשמור על צדקת האל. עמדתו הייתה נחרצת: אהבת האדם והגנת החפים מפשע הן חובה בלתי ניתנת לערעור.

ב. מעשיו של המיטרופוליט מיכאל

1. התנגדות לחוק להגנת האומה (1940)
   המיטרופוליט מיכאל היה בין הדמויות הדתיות שהביעו התנגדות לחוק האנטישמי. הוא הצהיר בבירור כי אפליה על בסיס דת או גזע מנוגדת לרצון האל.

2. תמיכה במחאות במרץ 1943
   כאשר החלו ההכנות לגירוש יהודי בולגריה, המיטרופוליט מיכאל השתתף במאמצים להצלתם. הוא תמך במחאות, שלח מכתבים לממשלה והוקיע את העוול בפומבי.

3. הגנה על חיי יהודים תוך סיכון אישי
   יחד עם המיטרופוליטים סטפן וקיריל, המיטרופוליט מיכאל הוביל את הכנסייה לעמוד מול הלחץ הפוליטי תוך סיכון אישי ומקצועי. הוא לא היסס להביע את עמדתו על אף האיומים שהופנו נגדו.

ג. תפקיד האמונה האורתודוקסית בהקשר של המסורת היהודית
פעולותיו של המיטרופוליט מיכאל יכולות להתפרש גם במסגרת המסורת היהודית. ביהדות, המושג "צדיק" מתאר אדם המתווך בין האל לעולם, ומעשיו מסייעים לגאולת האנושות. מעשיו של המיטרופוליט מיכאל משקפים הבנה זו – הוא היה אדם שפעל מתוך אמונה עמוקה ואומץ מוסרי להצלת מאות אנשים.

בכל שנה, ב-10 במרץ, אנו זוכרים את שמותיהם של המנהיגים הרוחניים הבולגרים שהראו מסירות ואומץ יוצאי דופן להצלת יהודי בולגריה בשנת 1943. כעת, חובה עלינו להנציח את כל הארכיארכים שהיו חברים בסינוד הקדוש, אשר בזמנים קשים נשארו נאמנים לרוח הבשורה ולתורתו של ישו.

בכבוד ובתודה, אנו קוראים להכיר במיטרופוליט מיכאל כחסיד אומות העולם, להנציח את מעשיו ולהעניק השראה לדורות הבאים.

* * *

מדוע תומך באנטישמיות הציל 48,000 יהודים
יופה, סם: "מעטים יודעים שדווקא בבולגריה, שהייתה תחת השפעה ישירה של גרמניה הנאצית, מספר היהודים גדל במהלך מלחמת העולם השנייה. התופעה הזו ראויה לתשומת לב מיוחדת, כיוון שהיא קשורה ישירות לפתרון הבעיה ה"נצחית" של האנטישמיות. מחקר היסטורי הוא בעל ערך רק כאשר הלקחים שנלמדו מן העבר יכולים להועיל באמת להווה. הספר כולל מסמכים ותצלומים מקוריים רבים."

BULGARIA
NAME № YEAR
Denkov, Spiro 577 1971
Dimitrov, Rubin 12 1963
Georgieva Damianova Popostefanova, Anna 2551 1983
Gerdjikov, Dr. Pavel 1739 1980
Ichkova, Vera (Paseva) 3605 1987
Ivanov, Mladen 4810 1991
Ivanov, Vasili 11084 2007
Kazasov, Dimo 58 1966
Kiril (Konstantin Markov) 9375.1 2001
Kostov, Atanas 9644 2002
Kurtev, Vladimir 10917 2010
Michailov, Michail 609 1971
Michalev, Petar 766 1973
Momchilov, Ivan 4977 1991
Peshev, Dimiter 765 1973
Sertchedzieva, Anna 2552 1983
Souitchemesov, Assen 767 1973
Stefan (Stoyan Popgueorguiev) 9375 2001
Stoicheva Stanka 10346 2004
Vasileva, Nadejda 9494 2001

Yoffe, Sam: "Few know that Bulgaria was the only country under the direct influence of Nazi Germany where the number of Jewish people increased during World War II. This phenomenon deserves special attention as it is directly related to solving the "eternal" problem of antisemitism. Historical research is valuable only when lessons drawn from the past can bring real assistance to the present. The book contains many original documents and photographs." Book; Published 2024: https://collections/en/library/15744670

Definition

The term “Righteous Among the Nations” (Chasidei Umot HaOlam) is an honorific bestowed by Israel’s Holocaust memorial and museum, Yad Vashem, on non-Jewish opponents of Adolf Hitler’s National Socialist regime, who risked their lives to save Jews during the Holocaust (Sho’ah).

The concept of a “righteous Gentile” (ger toshav) has been an established aspect of the halakha – that is, the totality of Jewish civil, criminal, and religious law – of rabbinic Judaism for centuries. The term was originally intended to denote the legal status of those non-Jews living within the community of Israel who did not wish to convert to Judaism, but who – at least according to the medieval Jewish scholar Moses Maimonides (1138–1204) – nonetheless agreed to abide by the Seven Laws of Noah. In the aftermath of the Sho’ah, however, the concept and term have taken on a more focused meaning, denoting now not simply the nonreligious...