Праведността като универсална добродетел

Праведността е повече от добродетел; тя е път към съвършенството, който свързва човека с Божията истина и любов. В основата на понятието стои идеята за състрадание, саможертва и морална смелост. „Праведниците сред народите“, както ги дефинира институцията „Яд Вашем“, са хора, които в най-тъмните моменти на човешката история проявяват героична любов към ближния, независимо от религиозна или етническа принадлежност.

В православната традиция праведността се въплъщава в образа на Христос – „Праведника“, който със Своето пожертвувание осигурява спасението на света. Евангелското слово: „Каквото сте сторили на един от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40) напомня, че всяко дело на любов и състрадание към ближния е служение на самия Бог.

Юдаизмът представя аналогична концепция за праведността чрез понятието „цадик“ (праведен човек). В Мишна (Санхедрин 4:5) четем: „Който спаси един живот, спасява цяла вселена“, което подчертава дълбоката теологична истина, че всеки човешки живот е уникално отражение на Божия образ (Битие 1:26-27) и има неоценима стойност.

Богословският смисъл на спасението

Делата на Праведниците носят дълбок богословски смисъл, защото те въплъщават Божията благодат. Те се явяват съработници на Бога, рискувайки живота си, за да защитават невинни. Според православната вяра, Божията благодат действа чрез свободната воля на човека, който откликва на Божия призив.

Тези действия представляват изпълнение на най-висшата заповед за любов към ближния. Те показват любов, която „не търси своето“ (1 Кор. 13:5), а се жертва за другия. Това е любов с Божествен отпечатък.

Юдаизмът разглежда тези дела като акт на „тиккун олам“ – поправяне на света. Праведниците възстановяват нарушената хармония, причинена от злото и насилието, и допринасят за утвърждаването на справедливостта и реда.

Паметта за Праведниците и значението й за съвременното общество

Създаването на институцията „Праведници сред народите“ от „Яд Вашем“ е не само исторически акт, но и дълбоко етически жест, който подчертава значението на моралната смелост. Тези хора са мост между миналото и бъдещето, показвайки, че дори в най-тежките времена човешкият дух може да надделее над страха и омразата.

В православната традиция паметта за праведниците и светците се чества в контекста на литургичните възпоменания. Това не е просто отбелязване на техните дела, а съпреживяване на тяхната вяра и смелост в живота на цялата Църква. Градината на Праведниците в „Яд Вашем“ изпълнява подобна роля, вдъхновявайки бъдещите поколения с техния пример.

В юдаизма възпоменанието на праведниците укрепва общностния дух и насърчава етическата отговорност. Според еврейската традиция, праведните дела са не само личен акт, но и принос към общността и човечеството.

Универсалното послание на Праведниците

Историите на Праведниците разкриват универсалната природа на добродетелите, които надхвърлят всички религиозни, културни и национални различия. Личности като Оскар Шиндлер, Юзеф и Бронислава Ящчук показват, че праведността е израз на човешката природа в най-възвишеното си състояние.

Православието учи, че Божията благодат обхваща всички народи и че спасението е достъпно за тези, които търсят Бога чрез дела на любов към ближния. Юдаизмът също признава моралната стойност на хора извън еврейската общност чрез понятието „гер тойшав“ (праведен чужденец).

Символиката на думите „Който спаси един живот, спасява цяла вселена“

Медалът на Праведниците и цитатът от Мишна ни напомнят за неизмеримата стойност на всеки човешки живот. В православната перспектива това подчертава истината, че всяка душа е създадена по Божия образ и носи потенциала за вечен живот. Юдаизмът възприема този принцип като призив за активна защита на слабите и угнетените.

Символиката на думите „Който спаси един живот, спасява цяла вселена“ носи дълбок смисъл, който отразява неизмеримата стойност на човешкия живот и неговото свещено значение в Божия план за спасение. В православната вяра всяка човешка душа е създадена по Божия образ и подобие, носеща в себе си не само уникалността на своята същност, но и потенциала за вечен живот чрез единството си с Бога. Човешката душа е свята и неповторима, и всяко добро дело, извършено в името на спасението на друг, е като отражение на Божествената любов, която обхваща целия свят.

Православната перспектива разглежда спасението като не само личен акт, но и като акт на изкупление на целия свят чрез Христовата жертва на Кръста. Тази жертва на Христос за спасението на човека открива величието на състраданието и любовта, които са основата на всяко благородно дело. Когато спасяваме един живот, ние всъщност участваме в Божията благодат и станахме съработници в Неговото велико дело за възстановяване на света.

Юдаизмът също отдава голямо значение на принципа за активната защита на слабите и угнетените, разглеждайки този акт като важен за възстановяването на Божия ред в света. Въпреки различията в религиозните традиции, както в православието, така и в юдаизма, принципът за ценността на човешкия живот и нуждата от защита на невинните остава универсален, подчертавайки човешката отговорност за постигането на мир и справедливост..

Заключение

В чест на Праведниците сред народите ние не просто възпоменаваме техните дела, но се вдъхновяваме от тяхната саможертва, която е израз на Божествената любов, по която се измерва истинската величина на човека. Тези светли личности ни напомнят за основополагащите принципи на православната вяра – любовта, състраданието и справедливостта, които не са просто морални добродетели, а живо отражение на Божията благодат и нашето единение с Него. Те са доказателство, че в най-мрачните моменти на човешката история Божията светлина може да проникне през човешката тъмнина и да възроди надеждата за спасение.

Техният пример е мост не само между различните религии и култури, но и между човечеството и самия Бог. Това е живото свидетелство за проявлението на Божията праведност и милосърдие, които са присъщи за Неговото царство. Паметта на Праведниците не е просто част от миналото, тя е вечен призив към нас, да живеем с милост и справедливост, осъзнавайки, че всяко добро дело не само че преобразява света, но и ни приближава към Божията слава, която обгръща вселената.

В този контекст номинирането на митрополит Михаил Доростолски и Червенски за титлата Праведник на народите е израз на признание за неговата неизмерима саможертва и свещеното му служение. Неговата готовност да защитава ближния, дори в най-неблагоприятни исторически обстоятелства, е дълбок израз на християнската добродетел на жертвена любов, която не търси своето, а изцяло отдава себе си за благото на другите. С това той не само следва Христовия пример, но и стъпва в стъпките на всички велики праведници, които показват, че в Божията вяра всеки акт на милост и правда е част от спасителния план на света.

Лалю Метев, 22 януари 2025 г.